Центърът за психично здраве в Бургас става на 70 г., отчитат ръст на наркотичните психози

70 години отбелязва днес Центърът за психично здраве, по този повод разговаряме с управителя д-р Надя Желязкова

Ключови думи: д-р надя желязкова, център за психично здраве, управител, 70-годишнина

По случай 70-годишнината на Центъра за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ в Бургас, която се отбелязва днес, разговаряме с управителя на лечебното заведение д-р Надя Желязкова. Д-р Надя Желязкова е част от екипа от 1990 г. – от цели 32 години, и е минала през всички етапи на професионалната стълбица – като специализант, ординатор, началник на отделение и като управител на ЦПЗ вече 11-а година.

- Д-р Желязкова, разкажете ни за тези 70 години, които отбелязва ЦПЗ-Бургас.

- Лечебното заведение е създадено през 1952 г. от две изключително амбициозни жени – д-р Димитрина Коларова и медицинската сестра Стоянова. Създават Областния психо-неврологичен диспансер, както тогава се е наричал. Той се е намирал в бившата Немска болница. По-късно се местят в Арестантското отделение на Окръжна болница. Следва създаването на Отделение с 15 легла в бившия Кожно-венерически диспансер, който се намираше зад Трета поликлиника и преместването в значително по-добри условия в сградата на бившия Френски пансион до Централна гара, където се е помещавало до 1990 г. Тогава там се създава изключително модерен за онези години диспансер – с две отделения, мъжко и женско, трудотерапия, културотерапия, дневен стационар. Това става повод изявени професори като проф. Темков, Станкушев, Стоименов, да посещават Бургаския психодиспансер, защото сме били емблема за начина, по който трябва да съществува психичната помощ.

Така е до 1989 г., когато настъпват демократичните промени. Тогава се дава шанс за психиатричната помощ в Бургас. Благодарение на усилията на колеги, на общественици и на тогавашния кмет на Бургас се преместваме през 1991 г. в сградата в Приморския парк, която покрива всички стандарти за лечение. Така пациентите са в града, както е по европейски изисквания, а сградата е разположена в парк, което пък е добре за лекуващите се там. Има и достатъчно място да бъдат приемани по-голям брой нуждаещи се от помощ.

Лечебното заведение сега има 5 основни структури и стационарни отделения. Първото отделение се намира на първите 4 етажа и е за лечение на спешни психиатрични състояния и е с 48 легла. Второто отделение се намира на следващите 4 етажа и е за лечение на хора с тежки психични разстройства. Следващите 3 етажа са отделение за лечение на зависимости и хора с гранични състояния и зависимости към алкохол, наркотици, хазарт и т.н. Четвъртата структура е Дневният стационар. Разполагаме и с такъв за пълнолетни пациенти, и с такъв за деца до 18-годишна възраст. Последното звено от лечебната дейност е Приемно-диагностичното такова, където са разположени кабинетите на амбулаторните психиатри. Разбира се, имаме и административно-стопански блок, където работи персоналът, занимаващ се с икономически и счетоводни услуги, които подкрепят работата ни.

70-те години, които Центърът отбелязва, са изключително сериозна годишнина, която заслужава да бъде отбелязана не само от колегите, но и от бургаската общественост, защото това е единствената структура, която обслужва цели 13 общини. Нашите пациенти са от регион, който е с населен от около 400 000 души. Имаме пациенти и от цялата страна, особено през лятото. Напоследък, разбира се, и украински бежанци.

- Различават ли се подходът и лечението на българи и чужденци, които попадат при Вас?

- Психичните заболявания са определен процент на всички заболявания навсякъде по света. Това означава, че няма разлика в лечението на българи и чужденци и всички получават същите права – всичко, което е необходимо за лечението и грижата за тях, без значение дали става въпрос за стационарно, или амбулаторно лечение.

- Расте ли броят на пациентите с всяка изминала година? През последните 30 години имаме усещането, че все повече хора губят вярната посока?

- За година през ЦПЗ преминават над 10 000 пациенти за амбулаторни прегледи. В стационарните звена на легло се лекуват над 3000 пациенти средно на година. Ние сме единствената такава структура на територията на Бургаска област.

За истинските душевни заболявания като шизофренията, биполярните разстройства, маниите, депресиите – те са в стационарен процент от популацията. Например за шизофренията се счита, че 1% от хората развиват такава. През последните години имаме изключително нараснал брой на пациентите с тревожни разстройства. Ковид подпомогна това. Броят на хората с обсесивно-компулсивни панически разстройства, генерализирана тревожност се увеличи драстично и по време на ковид, и при пациенти, прекарали ковид и развили вид тревожност. Ако има нарастване на броя на пациентите, то е в тази посока – тревожност.

- С каква база разполагате към момента и колко души работят тук?

- Лечебното заведение разполага със 132 легла и 118 легломеста към дневния стационар, и 30 места за детския дневен стационар. Тази дейност се обслужва от 20 лекари, около 45 медицински сестри, 20 санитари, трима психолози, трима социални работници, административен блок от около 5 души, поддръжка на лечебното заведение. Като цяло общо персоналът е 107 души.

- Има ли недостиг на лекари в ЦПЗ, по наши наблюдения специалността Ви не е от най-предпочитаните?

- Българското здравеопазване е с хронично недофинансиране. Резултатът от това е, че имаме хроничен недостиг на лекари, медицински сестри и персонал като цяло. На всички е известно как голяма част от тях завършват образованието си и се изнасят навън, където не знам дали ще се чувстват по-добре, но ще получават по-високи заплати.

В последните 3 години се наблюдава едно леко раздвижване в посока оставане на колеги в България и предпочитане на нашата специалност. Психиатрията не е модерна специалност, не е високо платена, поради което наскоро бях приятно изненадана – имаме шестима нови колеги. Това са изключително талантливи, амбициозни и позитивно настроени млади хора и мисля, че причината те да дойдат тук, че те са избрали града. Имаме специализанти от Варна, Търговище, Свиленград. Това е комплимент както за лечебното заведение, така и за Бургас като цяло.

- Расте ли броят на пациентите, които употребяват синтетични наркотици, след което отключват различни психични състояния?

- Да, увеличава се потокът от пациенти, които получават психични разстройства, развиват психози в резултат на злоупотреба с психотични вещества. Това не винаги са временни състояния. Обичайно психозите, които наблюдаваме в резултат от коктейли от различни наркотични вещества, са много неприятни. Обикновено са свързани с някое криминално деяние, с намеса на полиция, с принудително довеждане при нас. Трудно излизат такива хора от психозата. За съжаление няма как и да проследим дали това психотично състояние се повтаря във времето. Много често тези пациенти, когато бъдат изписани от тук, продължават употребата на наркотиците. Така те рано или късно отново идват при нас с поредната психоза. Но не можем да кажем дали тя е причинена като следствие на първата злоупотреба без да е повтаряна тя, или след поредна такава, която е станала причина за новата психоза. За да можем да бъдем сигурни какъв е дългосрочният ефект на наркотиците върху психиката, би следвало да имаме надеждна информация, че този човек повече не е ползвал наркотици. А такава нямаме.

Първо пациентите никога не са искрени в състоянието, в което ги довеждат, не разказват и подробно как са стигнали до психоза. Назад във времето основният проблем беше хероинът, сега по-скоро са синтетичните наркотици, които за съжаление представляват интерес за по-младите хора. Сега пазарът е наситен с огромно разнообразие от наркотици и е по-различно от времената, когато се ползваше само хероин, кокаин или марихуана. Просто наркотикът е този, който отключва психотичните състояние при все повече първични за нас пациенти и това са млади хора.

- Каква е средната възраст на пациентите, които идват при Вас в такова състояние?

- Нямам информация за възрастта. При нас обичайно постъпват пълнолетни мъже или жени. Слава Богу, че не идват и деца. Това не означава, че не злоупотребяват, но пък нещата не са ескалирали до там да стигнат до психоза. Обичайно стигмата около психичните заболявания и към лечебното заведение като цяло си стои досега – как ще отида на лечение в Психото?

- Какво бихте казали на децата, които са любопитни да пробват някакъв вид дрога?

- Усилията трябва да бъдат насочени към това да не се случва, а не когато се случи, какво да правят. Според мен първо е ролята на семейството – когато родителите обяснят на децата си защо не бива да го правят и че всеки ден правим избори. Ако подготвят децата си у дома и в училище да правят осъзнат избор, знаейки до какво ще доведе употребата на наркотичното вещество. Това трябва да е осъзнат избор. Да, зависи и от приятелската среда. Преди 30 години 9 екипа от ЦПЗ правихме форуми антидрога по училищата, но това време отмина.

- Какъв е регламентът и трябват ли според Вас сериозни законови промени, с които да бъде по-добре уредена системата, касаеща психичното здраве и институциите да колаборират по-лесно помежду си?

- Нашият ангажимент към пациента, който е психотичен и има нужда от лечение, започва, когато той или тя бъде доведен при нас. Всеки може да дойде доброволно. Ако обаче не желае, тогава близките трябва да напишат жалба до Районна прокуратура, след което се прави справка при нас. Ако не се е лекувал при нас, му се изпраща покана да дойде в 3-дневен срок при психиатър. Ако е наш пациент и според поведението му, тръгва екип, който включва полицейска кола и нашата линейка, за да вземат пациента от мястото, където е. Влизането в дома на пациента е ангажимент на полицията.

Когато прокуратурата е постановила лицето да бъде доведено за преглед, след като това стане, лекарят преценя наистина ли този човек има психично заболяване и ако има такова, предлагаме на пациента да остане при нас доброволно. Ако се съгласи, това е добре. Ако не – трябва да имаме постановление от съда за принудително задържане до 72 часа. След това съдът на базата на съдебно-психиатрична експертиза се произнася – този човек къде и колко време трябва да се лекува. Срокът за задържане обикновено е между 1 и 3 месеца и много рядко 6 месеца.

А за законовите промени не съм аз лицето, което трябва да каже. Аз съм лекар. Хората, които работим тук, си обичаме пациентите. Няма как да искаш да работиш тази трудна и неблагодарна специалност. Никой не иска нашите пациенти никъде. Който и да дойде в лечебното заведение, оглежда се, върви и бърза да си тръгне. Ние сме си избрали тази специалност, обичаме пациентите си и се грижим за тях.