Шестима българи на ден умират не от болест, а при катастрофи, самоубийства и инциденти

Ключови думи: България, катастрофи, смъртност, НСИ, МВР

Около шестима българи на ден губят живота си не вследствие на заболяване или естествена смърт, а при катастрофи, падания, пожари, удавяния, самоубийства, убийства и други външни причини. Мащабът лесно се губи в ежедневната криминална хроника, но събран в една статистика изглежда стряскащо - над 2200 такива смъртни случая годишно.

Данните на Националния статистически институт показват, че през 2025 г. в България са починали 2201 души от т.нар. външни причини за заболеваемост и смъртност. Това прави средно малко над шестима души всеки ден. В тази група влизат транспортни инциденти, падания, удавяния, отравяния, самоубийства, убийства и други злополуки.

Този показател не е официална текуща статистика за 2026 г. Причината е, че НСИ публикува окончателните данни за причините за смъртта със закъснение. Затова всяка сметка колко точно души са загинали от подобни причини от 1 януари до днес представлява прогноза на база предходната година, а не окончателно преброяване. Именно това уточнение липсва в част от шумните сравнения, които вече се появиха в публичното пространство.

Една цифра обаче е напълно актуална - жертвите по пътищата. Към края на 9 октомври МВР отчита 388 загинали при тежки катастрофи от началото на годината и 6652 ранени. Само за същия период на 2025 г. загиналите са били 336, което означава 52 жертви повече тази година.

Това означава, че приблизително на всеки 17 часа през 2026 г. на български път е загивал човек. И тази сметка идва в година, в която почти всяка седмица обществото вижда нови тежки катастрофи с млади хора, семейства и пешеходци.

Само преди дни четирима младежи на възраст между 18 и 21 години загинаха край Плевен. След трагедията приятелите им поставиха четири бели кръста край пътя и поискаха отговори както за поведението на водачите, така и за състоянието на трасето.

Четири млади живота угаснаха край Плевен, а ремонтът за 21 млн. лв. бил жертван заради водната криза

Катастрофите обаче са само част от картината. Данните на НСИ за 2025 г. показват коефициент от 10,3 смъртни случая от самоубийство и умишлено самонараняване на 100 хил. души. При случайните падания показателят е 4,8 на 100 хил., при удавянията - 2,1, а при убийствата и нападенията - около 0,7 на 100 хил. души.

Зад тези сухи числа стоят стотици отделни трагедии. Особено тревожно е, че външните причини за смърт засягат непропорционално силно мъжете. При тях смъртността от подобни причини е значително по-висока, включително при транспортни инциденти, самоубийства и злополуки.

Пловдив през последните месеци се превърна в концентриран пример за тази тежка картина. Само за десет месеца в града и областта бяха регистрирани поредица убийства, тежки катастрофи, пожари и трудови инциденти. Сред тях е разстрелът на бизнесмена Илиян Филипов, за който има обвиняем, но все още няма влязла в сила присъда.

На 9 октомври градът беше разтърсен и от друг случай - 45-годишна жена беше открита убита, а 14-годишният ѝ син вече е привлечен като обвиняем. Момчето само е подало сигнал на 112 и според полицията съдейства на разследването.

14-годишно момче е задържано за убийството на собствената си майка

През август в подножието на Младежкия хълм пък почина 37-годишен мъж, след като според прокуратурата бил подмамен на среща и пребит от група непълнолетни. Осем деца са обвиняеми по случая. Няма влезли в сила присъди и всички обвиняеми се считат за невинни до окончателното произнасяне на съда.

Към тази картина се добавят пожарите и трудовите злополуки. През годината има случаи на загинали при взривове на газови бутилки, пожари в жилища, падане от фасади и инциденти при работа с тежка техника. Това са различни трагедии, но ги обединява едно - голяма част от тях са потенциално предотвратими.

Именно тук статистиката става по-важна от отделните сензационни заглавия. Когато шест души дневно загиват от външни причини, проблемът вече не може да се обяснява само с „лош късмет“. Става дума за безопасност по пътищата, психично здраве, контрол на работното място, пожарна безопасност, алкохол, агресия и качество на институционалната превенция.

В първоначалния анализ, публикуван от Plovdiv24.bg, е направено и сравнение с цивилните жертви в Украйна. Авторът стига до извода, че на глава от населението българите умират от неестествена смърт с темпо, сравнимо с това сред цивилното население на воюващата държава.

Подобно сравнение е силно като публицистичен образ, но статистически трябва да се използва много внимателно. В България в една обща категория са събрани всички външни причини - от самоубийство и падане до автомобилна катастрофа и убийство. При Украйна пълните текущи данни за невоенните причини за смърт са ограничени заради войната, миграцията и окупацията на територии.

Има проблем и със знаменателя. Не съществува едно безспорно число за текущото население на Украйна - милиони граждани живеят в чужбина или на окупирани територии. Използването на 40 млн. души, както прави първоначалната публикация, намалява коефициента на жертвите на милион население. При по-малък брой жители разликата става значително по-голяма.

Сигурните данни на ООН показват друго и сами по себе си са достатъчно тежки. Само от януари до август 2026 г. са потвърдени 2222 убити украински цивилни вследствие на войната и 13 058 ранени. Това е с 55% повече жертви спрямо същите осем месеца на 2025 г.

През август 2026 г. са загинали най-малко 372 цивилни, а 2349 са били ранени. Ракетите и далекобойните дронове са причинили почти половината от жертвите през месеца. Това е съвсем различен тип смъртност от катастрофите, самоубийствата и битовите инциденти в България и директното приравняване на двете категории лесно може да създаде подвеждаща картина.

По-същественият въпрос следователно не е дали България „почти е настигнала Украйна“. Това сравнение звучи шокиращо, но отвлича вниманието от далеч по-тревожния факт, който не се нуждае от война за сравнение - в мирна европейска държава повече от 2200 души годишно умират от външни причини.

Само на пътя 2026 г. вече върви по-зле от предходната. 388 загинали до 10 октомври и още 52 живота над миналогодишния резултат не са статистическа абстракция. Това са 388 семейства, за които една обикновена сутрин или вечер е завършила с телефонно обаждане от полиция или болница.

В този смисъл най-тежката статистика не е сравнението с чужда война. Най-тежкото е, че голяма част от българската смъртност от външни причини идва от рискове, върху които обществото и институциите могат да влияят - скорост, алкохол, инфраструктура, контрол, психично здраве, безопасност на труда и навременна помощ.

Шестима души на ден е приблизителният мащаб, който показват последните окончателни данни. Дали през 2026 г. числото ще бъде по-високо или по-ниско, ще стане ясно едва след окончателната статистика на НСИ. Но актуалните 388 жертви на пътя вече показват, че поне по един от най-тежките показатели посоката не е добра.