Грозде за чудо, цена за плач: Лозари оставят тонове да изгният по масивите

Ключови думи: грозде, лозари, Виноградец, Пламен Абровски, Поморие

Една от най-добрите реколти от грозде през последните години се превръща в кошмар за част от българските лозари. В района на Септември производители са готови да оставят тонове хубаво грозде по лозята, защото при сегашните изкупни цени брането им носи загуба вместо доход. Парадоксът е болезнен - продукция има, качеството е високо, работници също се намират, но купувачите са малко, а предлаганата цена не покрива направените разходи.

Особено тежка е картината във Виноградец, където лозарството от поколения е един от основните поминъци. Димитър Динков обработва около 40 декара и разказва, че само от сорта памид очаква между 4 и 5 тона да останат необрани. Причината е проста - при цена от 30-35 евроцента за килограм няма икономически смисъл да плаща за беритба, транспорт, гориво и останалите разходи през годината.

„Няма кой да го купи. Цената е 30-35 евроцента и не си заслужава да се бере“, казва производителят. По негови сметки около 10 евроцента от всеки килограм отиват само за берача, а от останалото трябва да бъдат покрити препаратите, нафтата, обработките на лозето и всички други разходи.

Само година по-рано изкупните цени според стопаните са достигали 1,40-1,60 лева за килограм. Сега ножицата се затваря и от другата страна - един работник по време на гроздобера получава между 30 и 40 евро на ден. Така дори при отлична реколта производителят може да се окаже на загуба още преди да е натоварил първата касетка.

Лозарите в Поморийско бият тревога: Мислят за изкореняване на лозя заради ниските изкупни цени

Проблемът далеч не е само в Пазарджишко. Още през септември производители от Поморийско предупредиха пред Флагман.бг за същата опасна комбинация - изключително добра реколта, падащи изкупни цени и растящи разходи. Част от стопаните там вече говорят за изкореняване на масиви и смяна на поминъка, ако тенденцията продължи.

Във Виноградец Бойко Крушов описва почти същата сметка. По думите му продава гроздето за около 35 евроцента, като значителна част от сумата отива за беритбата. Въпреки ниската цена купувачи липсват, а около 13 декара с памид остават неприбрани.

„Като отида да го обера, няма на кого да го продам. Какво ще го правя?“, пита лозарят. Именно този въпрос все по-често се чува в районите, където гроздоберът традиционно осигурява сериозна част от годишния доход на цели семейства.

Ситуацията изглежда още по-парадоксална, защото сезонът е силен. БНТ също съобщи от Виноградец за производители, които очакват по 10-12 тона качествено грозде, но са готови да не го берат заради слабата реализация. В селото има и хора, готови да работят срещу 35-40 евро дневно, но при сегашния пазар стопаните не виждат смисъл да влагат още пари в продукция без сигурен купувач.

Как килограм грозде поскъпва четири пъти от лозето до магазина

Другата болна тема е вносът. Местни производители твърдят, че на българския пазар влизат големи количества грозде от съседни държави, включително Северна Македония, Гърция и Румъния, което според тях допълнително натиска цените. Ангел Ишев говори дори за над 200 хил. тона от Румъния.

Точно тази цифра обаче трябва да се приема предпазливо. Към момента няма публично потвърдени официални данни, които да доказват внос на над 200 хил. тона грозде от Румъния за България през настоящата кампания. Евростат поддържа подробна статистика за международната търговия по продукти и държави, но подобен мащаб не може да бъде потвърден от достъпната към момента информация. Затова твърдението остава позиция на производител, а не установен факт.

Има обаче реален внос на грозде от чужбина. Само през септември Българската агенция по безопасност на храните спря пратка от 16,3 тона десертно грозде от Турция заради превишени остатъчни количества от пестициди. Това показва, че външната продукция действително присъства на пазара, но само по себе си не доказва тезата, че именно вносът е основната причина за срива на изкупните цени.

Част от лозарите подозират и друга практика - винени сортове да бъдат внасяни и предлагани като десертни. За подобна схема в момента няма публично потвърждение от контролните институции. Ако производителите разполагат с конкретни данни, те биха могли да станат предмет на проверки от БАБХ, митниците и другите компетентни органи.

Лозарите на бунт срещу репресията върху легалния бизнес, а от НАП тръбят за измами с гроздето

За хората във Виноградец ударът не е само бизнес проблем. Приходите от гроздето за много възрастни семейства са добавката, с която се купуват дърва и въглища, плащат се сметки и се посрещат зимните месеци. Когато продукцията остане на лозето, изчезва и този допълнителен доход.

Някои вече са стигнали до крайно решение. Ангел Шутев заявява, че продава машините, техниката, щайгите и касетките си и повече няма намерение да се връща на полето. Подобни сигнали идват и от други лозарски райони, където стопани пресмятат дали следващата година изобщо да обработват масивите си.

Земеделският министър Пламен Абровски призна проблема, но очерта границата на държавната намеса. По думите му Министерството на земеделието вече е подготвило пакет за подпомагане на производителите, но не може административно да определя изкупните цени, тъй като отношенията между производители и търговци са пазарни.

Абровски даде и различна оценка за проблема. Според информацията, с която разполага, в Хасковско и Свиленградско изкупуването вече е започнало и спорът е преди всичко за цената, а не за абсолютна липса на търсене. Това обаче не решава сметката на стопанина - купувач на цена под себестойността на практика не спасява реколтата.

Кризата във Виноградец и предупрежденията от Поморийско показват един и същ проблем в два различни лозарски района. България може да има великолепна реколта, но това няма стойност за производителя, ако цената на килограм не покрива труда по неговото отглеждане и прибиране.

Именно тук е големият риск за следващите години. Ако все повече стопани решат, че е по-евтино да оставят гроздето да изгние, отколкото да го приберат, днешното изобилие лесно може да се превърне в утрешен недостиг на българско грозде. А веднъж изкоренено, едно лозе не се връща на пазара за следващия сезон.