6 тихи сигнала, които стомахът дава при рак - и защо лесно ги бъркаме с гастрит

Ключови думи: рак на стомаха, Helicobacter pylori, гастроскопия, гастрит, симптоми

Ракът на стомаха има една опасна особеност - в ранните стадии често не дава ясни симптоми или причинява оплаквания, които лесно могат да бъдат объркани с гастрит, рефлукс, язва или обикновено лошо храносмилане. Именно затова ранното му разпознаване е трудно. Американското онкологично дружество и Националната здравна служба на Великобритания посочват няколко сигнала, които сами по себе си не доказват рак, но заслужават внимание, ако се задържат или постепенно се влошават.

Сред тях са усещане за тежест или дискомфорт в горната част на корема, бързо засищане след малко количество храна, намален апетит, повтарящи се киселини или нарушено храносмилане, както и необяснима умора и слабост. Болката също може да бъде лека и неопределена, най-често над пъпа, което допълнително затруднява разграничаването от далеч по-чести и доброкачествени стомашни проблеми.

Най-важното уточнение е, че тези симптоми са много по-често причинени от други заболявания. Наличието им не означава автоматично рак на стомаха. Именно продължителността, промяната в обичайния модел и съчетаването на няколко оплаквания са причината лекарят да прецени дали са необходими допълнителни изследвания.

Особено характерен сигнал е ранното засищане. Човек започва храненето гладен, но само след няколко хапки усеща, че вече не може да продължи. Американското онкологично дружество включва това сред типичните възможни прояви на заболяването, заедно със загубата на апетит, коремния дискомфорт, киселините, гаденето и необяснимото отслабване.

Умората също има обяснение. При някои пациенти туморът може да кърви бавно и незабележимо, което да доведе до анемия. Тогава човек се чувства отпаднал, няма енергия, задъхва се по-лесно или изглежда по-блед. Националният онкологичен институт посочва изследването за анемия и търсенето на скрита кръв в изпражненията сред възможните първи стъпки, когато лекарят подозира заболяване на стомаха.

Когато болестта напредне, симптомите обикновено стават по-ясно изразени. Възможни са необяснима загуба на тегло, повръщане, затруднено преглъщане, черни или много тъмни изпражнения, по-силна болка, натрупване на течност в корема и жълтеница при разпространение към черния дроб. Черните изпражнения могат да бъдат сигнал за кървене от горната част на храносмилателната система и не трябва да се отлагат за „наблюдение у дома“.

Има и важна корекция на твърдението, че ракът на стомаха става „все по-масов“. В световен мащаб заболяването остава тежък здравен проблем, но тенденциите не са еднакви навсякъде. По данни на Международната агенция за изследване на рака през 2022 г. са диагностицирани близо 969 хил. нови случая и са регистрирани около 660 хил. смъртни случая. Това го поставя на пето място както по честота, така и по смъртност сред онкологичните заболявания в глобален мащаб.

В някои държави честотата намалява от десетилетия, включително заради по-доброто съхранение на храната и по-малкото инфекции с Helicobacter pylori. Въпреки това заради растежа и застаряването на световното население общият брой случаи може да се увеличава. IARC прогнозира около 1,8 млн. нови случая годишно към 2040 г., ако демографските тенденции се запазят.

Един от най-важните рискови фактори е именно хроничната инфекция с Helicobacter pylori. Бактерията може да предизвика продължително възпаление на стомашната лигавица и при част от заразените с години да доведе до атрофичен гастрит, предракови изменения и впоследствие рак. Това не означава, че всеки човек с H. pylori ще развие тумор - огромната част няма да стигнат до такъв сценарий - но връзката е достатъчно добре доказана, за да бъде бактерията класифицирана като канцероген за човека.

Към рисковите фактори спадат още тютюнопушенето, по-високата възраст, фамилната обремененост, някои наследствени синдроми, прекомерната употреба на солени и пушени храни и определени предракови заболявания на стомаха. Рискът е по-висок при мъжете и нараства с възрастта. Отделните рискови фактори обаче не са диагноза - човек може да има няколко от тях и никога да не развие рак.

Когато има реално съмнение, решаващото изследване е горната ендоскопия, позната като гастроскопия. При нея лекарят оглежда хранопровода и стомаха отвътре и при съмнителна зона взема тъкан за биопсия. Именно микроскопското изследване на тъканта може да потвърди или отхвърли диагнозата, а не самите симптоми или кръвните изследвания.

Затова най-разумното правило не е да броим симптомите и да си поставяме диагноза от интернет. Ако киселините, ранното засищане, болката или липсата на апетит се задържат, променят се или се влошават, трябва да бъдат обсъдени с лекар. NHS препоръчва медицинска консултация при упорити стомашни оплаквания, които не се подобряват за около три седмици, както и по-рано при необяснима загуба на тегло, затруднено преглъщане или тревожна промяна в симптомите.

Шестте „скрити“ сигнала могат да бъдат първа следа, но могат да означават и десетки далеч по-безобидни състояния. Разликата я прави не страхът, а навременната медицинска оценка.