Българските праскови пред изчезване: "Черната златка" и евтиният внос притискат овощарите

На едро родният плод се продава около 1,50 евро за килограм, докато гръцката продукция пада под едно евро

Ключови думи: български праскови, Черна златка, Радослав Чотров, овощари, Храбрино, внос на плодове

Българските производители на праскови са изправени пред тежък сезон - добра реколта има, но опасен вредител, растящи разходи и евтин внос поставят част от стопанствата пред отказване от производството. Потомственият овощар Радослав Чотров от Храбрино разказва, че тази година климатичните условия са осигурили много плод с добро качество, но в градините се е появила Черната златка.

Вредителят унищожава дървета, а борбата с него изисква допълнителни средства за препарати и обработка. Към това производителят добавя повишените разходи за оран и гориво. В неговото стопанство собствен разсадник позволява по-бързо подменяне на загиналите дръвчета, но други овощари нямат подобна възможност.

Зима през пролет: Кайсиите, прасковите и черешите пострадаха тежко

Основният проблем остава цената. Българските праскови вървят на едро около 1,50 евро за килограм, като според Чотров това равнище не покрива производствените разходи. В същото време на борсите има гръцки праскови за под едно евро на килограм, а търсенето на родна продукция е слабо.

Производителят настоява за по-сериозен контрол върху вноса и поставя въпроса как гръцките стопани успяват да продават на толкова ниски цени. Според него една от причините е значително по-силната държавна подкрепа за производителите там, включително при борбата с вредителите.

Заливат пазара със скъпи чужди плодове, а зеленчуците са предимно български

Чотров посочва, че подпомагането у нас е 190 евро на хектар и определя сумата като крайно недостатъчна за обработването на площите. Ново овощно дръвче струва между 10 и 15 евро, а в различни стопанства вече са унищожени стотици декари насаждения.

Пустеещите оранжерии показват другата истина за българското земеделие

Така парадоксът през този сезон е видим - плод има и качеството е добро, но за част от стопаните икономическата сметка не излиза. Радослав Чотров успява да възстановява насажденията си със собствен посадъчен материал, докато негови колеги вече обмислят дали изобщо да продължат да отглеждат праскови.