Пустеещите оранжерии показват другата истина за българското земеделие

Демонизирането на ритейла може да носи политически дивиденти, но няма да върне хората на полето и няма да отвори затворените оранжерии

Ключови думи: българско земеделие, оранжерии, плодове и зеленчуци, сезонни работници, работна ръка, търговски вериги, внос, българско производство, цени на храните, земеделци, напояване, аграрна политика

Празни оранжерии, обрасли овощни градини и все по-малко обработвани стопанства показват другата истина за българското земеделие. Тя не се вижда в политическите лозунги, но се вижда ясно край пътищата към морето. Там, където някога е имало производство, днес често има изоставени конструкции, пустеещи ниви и стопани, които се чудят дали изобщо да продължат.

Общественият разговор за цените на плодовете и зеленчуците обикновено се насочва към търговските вериги. Те са удобният виновник - не купували достатъчно българска продукция, натискали производителите и пълнели рафтовете с внос. Само че този спор пропуска най-важния въпрос: ако утре всички вериги поискат само български домати, пипер, краставици, праскови и ябълки, откъде точно ще дойдат те?

Българинът яде внос, цените не падат със закон

Най-големият проблем вече не е само пазарът, а самото производство. Българските стопанства трудно намират хора за сезонна работа, а без работна ръка няма кой да сади, гледа, бере и сортира продукцията. Затова всеки опит за облекчаване на режима за сезонни работници е важен, дори да не решава всички натрупани проблеми.

Ритейлът не създава реколта. Той продава това, което земеделието успява да произведе в достатъчно количество, с постоянно качество и на конкурентна цена. Колкото повече български плодове и зеленчуци има на пазара, толкова по-лесно те ще намират място по рафтовете и толкова по-силен ще бъде натискът върху цените.

Нов скок в цените на зеленчуците заради растящите разходи

Проблемът не може да се реши с лозунги, декларации или административно посочване на виновник. Цените се движат от търсене, предлагане, себестойност, конкуренция и логистика. Когато продукцията е малко, а търсенето е високо, цената естествено тръгва нагоре. Когато производството е силно, стабилно и добре организирано, пазарът работи в полза и на потребителите.

Българската продукция има своите предимства. Тя е по-свежа, пътят от стопанството до магазина е по-кратък, а при достатъчни количества и добро качество може да бъде предпочитана и от клиентите, и от търговците. Но за да се случи това, земеделието трябва да има хора, технологии, напояване, предвидима политика и възможност да планира повече от един сезон напред.

Заплаха за реколтата от череши, ще ядем ли български плодове

Демонизирането на търговските вериги може да носи политически дивиденти, но няма да отвори нито една затворена оранжерия. Няма да върне младите хора на полето, няма да прибере реколтата и няма да направи българските домати по-евтини. Истинските решения са по-трудни и по-бавни.

Те минават през реална политика за работната ръка, модернизация на стопанствата, достъп до технологии, възстановяване на напояването и дългосрочни партньорства между производители и търговци. Българското земеделие няма нужда от нов враг, а от условия, при които производителят да може да работи, да расте и да изкарва продукция на пазара.

Земеделци ще секат черешите си заради евтините плодове от Гърция и Турция

Докато в градините няма хора, в магазините няма как магически да се появят повече български плодове и зеленчуци. Вносът запълва празнината, която местното производство не успява да покрие. А когато тази празнина расте, потребителят плаща цената - буквално.

Истината е проста, но неудобна. За да има повече българска продукция по рафтовете, първо трябва да има повече българско производство. А това няма да стане само с обвинения към веригите, а с работещи стопанства, хора в тях и държавна политика, която не се сменя според поредния политически скандал.