Заемите на домакинствата скочиха с 21%, ипотеките вече са 18,7 млрд. евро

Депозитите надхвърлят заемите на гражданите с близо 25 млрд. евро, но дълговете растат по-бързо от спестяванията

Ключови думи: кредити на домакинствата, БНБ, жилищни кредити, ипотечни кредити, потребителски кредити, депозити на домакинствата, банкови заеми, лихви по кредитите, кредитиране в България, спестявания в банките

Кредитите на домакинствата и нетърговските организации в България достигнаха 31,545 млрд. евро в края на юни 2026 г., като нарастват с 21% спрямо същия месец на миналата година, показват официалните данни на Българската народна банка.

Темпът остава изключително висок и дори леко се ускорява спрямо май, когато годишното увеличение е било 20,8%. Основният двигател продължават да бъдат жилищните кредити, които растат значително по-бързо от потребителските и останалите заеми.

Ипотечните кредити достигат 18,682 млрд. евро и са с 26,4% повече спрямо юни 2025 г. Само месец по-рано годишното им увеличение е било 26,6%, което показва минимално забавяне, но не и прекъсване на силната кредитна активност.

Жилищните заеми вече формират близо три пети от всички банкови кредити за домакинствата. Ръстът е свързан както с продължаващото търсене на имоти, така и с увеличаването на сумите, необходими за покупка на жилище при високите пазарни цени.

Българите теглят заеми в несвяст, жилищните кредити отбелязаха ръст от над 28% за година

Сравнението с края на 2025 г. показва известно охлаждане при ипотеките. Тогава жилищните кредити нарастваха с 28,2% на годишна база. През юни темпът вече е 26,4%, но остава далеч над растежа на доходите и на общата икономическа активност.

Високият процент не означава непременно, че броят на кредитополучателите се увеличава със същата скорост. Върху общия обем влияят размерът на новите заеми, дългият период на изплащане и фактът, че голяма част от старите ипотеки остават в банковите баланси десетилетия.

Потребителските кредити също продължават да растат. Към края на юни техният общ размер е 11,844 млрд. евро, което представлява увеличение от 14,8% за една година.

При този сегмент има ускоряване спрямо май, когато годишният ръст е бил 14,2%. Потребителските заеми се използват за покупка на автомобили, техника, обзавеждане, ремонти, образование, пътувания и покриване на други лични разходи.

Те обичайно се отпускат при по-високи лихви от жилищните кредити, защото не са обезпечени с недвижим имот. Затова при избора на подобен заем от значение е не само обявената лихва, а пълният годишен процент на разходите, включващ таксите и останалите плащания.

Ипотечните лихви у нас се насочват към по-високи равнища

Другите кредити за домакинствата достигат 298,4 млн. евро и се увеличават с 10,3% на годишна база. В тази група попадат средства за обучение, стопанска дейност и кредити, свързани с програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Различна е тенденцията при кредитите за работодатели и самонаети лица. Те намаляват с 8,1% спрямо юни 2025 г. и в края на месеца възлизат на 260,7 млн. евро.

Общият размер на банковите кредити за целия неправителствен сектор достига 65,440 млрд. евро. Увеличението е 16,2% за година, като домакинствата продължават да растат по-бързо от средния темп за бизнеса и останалите частни организации.

Кредитите за нефинансовите предприятия са 28,815 млрд. евро и нарастват с 12,1%. Заемите за финансови предприятия достигат 5,081 млрд. евро при годишно увеличение от 11,9%.

Силното кредитиране продължава въпреки ограниченията на БНБ при отпускането на заеми, обезпечени с жилищни имоти. При новите ипотеки сумата по кредита по правило не трябва да надвишава 85% от стойността на обезпечението.

Месечните плащания по дълга не трябва да бъдат над 50% от дохода на кредитополучателя, а максималният срок за погасяване е 30 години. Ограниченията целят да намалят риска домакинствата да поемат задължения, които няма да могат да обслужват при спад на доходите или повишаване на лихвите.

БНБ ограничи срока и размера на новите ипотечни кредити

Успоредно със заемите нарастват и парите, които домакинствата държат в банките. Депозитите им достигат 56,473 млрд. евро в края на юни и са с 18,6% повече спрямо същия месец на 2025 г.

Ръстът на спестяванията се забавя спрямо май, когато е бил 19,3%, но остава близо до темпа на кредитите. Депозитите на домакинствата надвишават банковите им задължения с близо 25 млрд. евро.

Тази разлика показва силната обща позиция на сектора, но не разкрива как средствата и дълговете са разпределени между отделните семейства. Големи депозити могат да бъдат съсредоточени при сравнително малък брой вложители, докато други домакинства обслужват значителни кредити без сериозни спестявания.

Българските домакинства държат рекордни средства в банкови депозити

Банковата статистика отчита общия размер на заемите, а не финансовото състояние на всеки кредитополучател. Един кредит остава включен в данните до пълното му изплащане, затова увеличението на портфейла не е равнозначно на сумата, отпусната само през юни.

Ръстът при ипотеките се запазва и на фона на по-слабия брой сделки с имоти в част от големите градове. Това показва, че купувачите теглят по-големи суми заради цените на жилищата, дори когато общият брой на продажбите се понижава.

Бургас отчете спад на имотните сделки, но ипотечното кредитиране продължава да расте

За домакинствата основният риск остава промяната на месечната вноска при кредит с плаваща лихва. Дългият срок прави дори малкото повишение на лихвения процент значимо за общата сума, която трябва да бъде върната.

Данните за юни показват, че кредитният пазар все още не е преминал към рязко охлаждане. Жилищните заеми растат с повече от една четвърт за година, потребителските кредити ускоряват увеличението си, а домакинствата едновременно трупат рекордни спестявания в банковата система.