Тази бургазлийка излезе в защита на групата на Калушев и обяви, че би му поверила децата си, за да ги отглежда
Неколцина протестираха срещу разследването по случая "Петрохан" пред Съдебната палата в Бургас
10-ина души се събраха тази вечер пред Съдебната палата в Бургас на мирна демонстрация, за да „запазят честта на трагично загиналите Иво, Ивей, Пламен, Дечо, Ники и Алекс“ (точен цитат от организаторите).
Те определиха своя протест като „среща на единомислещи, които виждат, че случаят „Петрохан“ има значение за целия български народ“.
Според присъстващите тази вечер шестимата са брутално убити, а следите им заличени.
Един от хората, които застанаха пред медиите, за да говорят бе Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който призна, че познавал от 4-5 години Ивайло Калушев като „човек с много силни граждански позиции“. Запознали се покрай подводните проучвания. Той не вярва на официалната версия на МВР, която бе определена за „нелепа“, „скалъпена“ и „срамота за институциите“. Според Найден Прахов шестимата са избити по поръчка на човек с огромно влияние в държавата.
Изборите наближават, а в Бургас всеки ден има протести
В демонстрацията имаше и друг човек, представил се с малкото си име Живко. Той носеше плакат: „Сарафoff“, очевидно насочен към и.ф. главен прокурор Борислав Боби Сарафов.
Имаше и още две жени, които привлякоха вниманието на репортерите, дошли да отразят мирния протест. Едната от тях твърдеше, че познавала много добре и шестимата, но не искаше да разкаже за тях, защото нямала доверие в медиите.
Другата дама обяви, че е майка на две деца и според нея нямало нищо неестествено в това да си оставиш децата при група мъже, които да ги отглеждат в друга държава.
На питане на Флагман.бг тя отговори: „Този въпрос, който ми задавате, е много нелеп. Аз бих си оставила децата, защото съм живяла по друг начин, имам друго светоусещане. По-скоро нямам доверие тук да си гледам децата“, обяви тя.
Вижте повече във видеото:
Тайните на всяка зодия - какво казва астрологията за вас?
27/04/2026, Понеделник 22:00
0
Традиционен български таратор - идеален за топлото време
Учени: Няма доказателства, че стресът повишава риска от рак
27/04/2026, Понеделник 21:20
0
Бургаска доминация на Antea run в Созопол, местната битка предложи голямата интрига
Дори Анчелоти не е виждал такова "чудо" като Неймар
Барселона готви трансферната бомба на 2026 година
Коя зодия е най-добрият партньор за вас?
Лесен начин да приготвите българска мусака - стъпка по стъпка
Този трик помага за намаляване на вредите от продължителното седене
Съдия зове за промени в закона, за да не е ВСС магнит за службогонци и прокурорите да не са на каишка
Драма на пешеходна пътека, майка и дете в болница
18-годишен остана без книжка, летя със 138 км/ч в роден град
До сега някой да е написал в коментарите коя е. В Бургас всички се познават!
Миндила който ще си даде детето на чужди хора е от дълбоката провинция с къщи без вода, без отопление и клозет в храсталака.
Това, което пишеш, не е факт, а обида и тежко обвинение без никакви доказателства. Да наричаш хора „ППедофили“ и да твърдиш, че една майка „дала детето си, защото я мързяло да го гледа“, показва единствено колко лесно в интернет се хвърля кал по хора, които вече преживяват трагедия.
Ако има истина – тя се доказва с факти и разследване, не с етикети и омраза в коментарите. Най-лесно е да се пишат присъди зад клавиатурата, но това не прави написаното нито вярно, нито справедливо.
Малко уважение и човечност не биха навредили на никого. Особено когато става дума за семейства, загубили близките си.
Не може да се каже, че твоето твърдение е вярно. Подобно твърдение е обида и недоказано обвинение, а не факт.
Към момента в публичната информация за случаите „Петрохан“ и „Околчица“ няма потвърдени доказателства, че майката е „дала детето си, защото я мързяло да го гледа“ или че е извършено нещо подобно. Такива изказвания са спекулации, слухове и злонамерени коментари.
Важно е да се прави разлика между:
проверени факти от разследването,
версии и хипотези,
обидни мнения в интернет.
Докато разследването не излезе с официални доказателства, подобни твърдения не могат да се приемат за истина и е редно към тях да се подхожда много критично, особено когато засягат хора, които вече преживяват тежка загуба.
Изводът е, че случаят поражда много въпроси и недоверие – и точно затова е важно разследването да бъде максимално прозрачно и основано на доказателства, а не на интернет предположения и измислици.
Има много предположения и спекулации, без реални доказателства.
Има много неясноти около случая, които карат хората да търсят обяснения.
Появяват се различни версии и теории, защото официалната информация не убеждава всички.
Въпросите сами по себе си не доказват вина – те само показват съмнение.
Истината може да бъде установена единствено чрез доказателства и разследване, а не чрез логически конструкции в социалните мрежи.
Най-големият проблем при такива публикации е, че те смесват факти, догадки и обвинения към конкретни хора, което може да създаде силни внушения без реална основа.
След този брифинг останах с усещането не за напредък в разследването, а за нещо далеч по-обезпокоително — за публична постановка, в която неудобните въпроси не просто не получават отговор, а изобщо не са допускани. Това само по себе си вече е симптом. Когато една институция започне да говори без право на насрещен въпрос, тя престава да информира и започва да внушава.
Чухме, че повече от месец след откриването на телата все още не може да се посочи точният момент на смъртта. Чухме, че следи от външна намеса засега не са открити, но и че реалното издирване на такива следи ще чака снегът да се стопи. А дори за следно интелигентни хора трябва да е ясно, че по снега остават следи, дори да са затрупани от следващ навалял сняг...
Чухме за дарения, за пари, за 44 сметки, за вътрешни порядки, за бъдещи експертизи от всякакъв вид — теологични, сексологични, психологически, социални. С други думи, вместо да се придвижим към фактическа яснота, бяхме залети с нов слой интерпретации, внушения и странични линии, които удобно размиват същината.
А същината е друга.
Един от най-смислените въпроси, които чух по темата през последните дни, беше зададен от Иван Христанов: вдиган ли е хеликоптерът Augusta, и има ли данни за други полети в района? Въпрос, който не звучи екзотично, а напълно логично, ако човек си спомни за концентричните кръгове в снега край мястото, които приличат на следи от въздушен поток. Още по-странно е, че именно до така наречената „мъртва зона“ на камерите пред хижата — мястото, от което публично бе съобщено, че са намерени телата — липсва запис. Само оттам. В държава, в която камерите обикновено „не виждат“ точно когато трябва, подобно съвпадение не може да не породи съмнение.
И това е само една нишка от много по-голямото объркване.
Вместо да се търси отговор на несъответствията в първоначалните изявления, днес вече се създава друго впечатление — че самите загинали постепенно се преместват в ролята не толкова на жертви, колкото на обект на подозрение. Шестима убити, а внушението е такова, сякаш шестима души са под някаква посмъртна проверка на морала, психиката, вярата, финансите и личния им живот. Първоначалната версия, че Калушев е убил тримата на Петрохан, видимо не издържа и се срина под тежестта на собствените си противоречия. Но вместо институциите да обяснят защо са тръгнали толкова категорично в тази посока, днес фокусът се измества към дарения, сметки, дронове и експертизи, които рискуват да превърнат цялата картина в безкраен административен и медиен лабиринт.
Точно това ме тревожи най-много — че се създава усещането за разследване чрез натрупване. Експертиза след експертиза, версия след версия, нови внушения, нови детайли, нови „специалисти“, нови говорители. Толкова много шум, че накрая никой да не може да проследи кое е доказан факт, кое е интерпретация и кое е удобно отклоняване на вниманието. И всичко това, разбира се, държавно. Подредено. Официално. Тежко. С институционален печат. Докато обществото постепенно се умори и изгуби нишката.
А нишката всъщност не е толкова сложна. Тя минава през няколко пределно ясни въпроса.
Къде са проектилите?
Как се обясняват балистичните несъответствия, за които вече се говори публично?
Има ли следи от насилие по тялото на 15-годишния Александър Макулев?
Имало ли е изобщо веществени доказателства от типа, за който в началото се хвърляха тежки внушения?
Как се е движил кемперът, без да бъде засечен от камерите? Въпреки че разстоянието между Бели извор и Враца предполага движение със средна скорост над 150 км/ч?
Кои са хората от джиповете и АТВ-тата, засечени в района часове преди пожара?
Как така свидетелски разкази и визуални данни не съвпадат?
И защо толкова много важни елементи около времето, движението и присъствието на хора в района остават потънали в неяснота?
Към това вече се добавя и един съвсем човешки, но важен въпрос: защо журналистите, които чакаха, не получиха дори минималното уважение да зададат въпросите си? Защо? Ако институцията е сигурна в своята версия, ако разполага с последователна логика, ако няма какво да крие, именно въпросите са нейният шанс да внесе яснота. Когато обаче въпросите се блокират, остава усещането, че нещо не се защитава с факти, а се пази от факти.
Не искам да твърдя версия, която не е доказана. Не искам да заменям едни внушения с други. Но като човек, който следи случая, не мога да се отърся от усещането, че всичко до този момент е дълбоко о(раз)мазано. Не просто неясно, а разнесено така, че важните линии да се изгубят. И точно затова този случай не трябва да бъде оставян. Не трябва да бъде удавен в експертизи, в студийни коментари, в подбрани течове, в театрални брифинги и в контролирано мълчание.
Защото когато една трагедия започне да се превръща в комуникационна операция, общественият дълг е да стане още по-внимателно, а не по-мълчаливо.
Надявам се този случай да не бъде забравен.
Надявам се да не бъде пренаписан чрез шум.
И най-вече се надявам, че въпреки всичко ще дойде момент, в който няма да слушаме внушения, а ще чуем истината — ясна, точна и доказана.
Разбирате от всичко и знаете всичко!
Работата с голям чук ви подхожда повече. Останалото оставете на хора които са учили до края!
Нормално ли е експертизата за смъртта на тримата да бъде поверена на 1 единствен човек???
Нормално ли е телата да са открити на 9-то число, а аутопсията им да е извършена на предния. ден на 8-ми?
Нормално ли е тялото на Златков да е с посмъртни наранявания - охлузвания по бедрата при положение, че е намерен застинал на седалката до шофьора????
Как така Златков е застрелян от упор с мощен револвер, а куршумът да е останал в черепа му, и при това проектилите да са два.
Ако лекарят направил аутопсията не знае, кой ден е и не прави разлика между два проектила и проектил пръснат на две, то как изобщо може да му се вярва за каквото и да е било?
При положение, че шофьорското място до Златков е било празно какви следи са открити по волана, таблото, скоростния лост и седалката и дали изобщо там има следи, защото ако няма, значи са изчистени.
Ако 3 мата с буса са пристигнали под Околчица на 1-ви, а са умрели на 5-6, къде и какво са яли и пили? Колко е горивото в резервоара? Как са се отоплявали през зимата в планината в тоя бус 4-5 дена? Защо телефоните са им били изключени още на 1 ви, ако са били живи до 5-6. Със същите дрехи ли са с които се виждат на камерите в Петрохан?
Как т.нар. Ивей се е самоубил с два изстрела с две различни оръжия и то единият от които не с ръката с която си служи и то при положение, че още първият изстрел го е ослепил и му е разбил лицето????
Защо панталонът му е съдран? Защо кучетата са убити и то живи изгорени, като е можело да ги убият далеч по безболезнено с един изстрел. Защо са гасили пожара, ако така или иначе са решили да се самоубиват навън? Дали наистина рейнджъри не могат да запалят един пожар без здраво да се опърлят?
В кой момент според разследването 6-та са взели решение да се самоубият и защо никой не е оставил предсмъртно писмо?
Какви са мотивите за самоубийството и какво са целяло с него - финансови, семейни, религиозни...
Защо хем всичко е ясно и на Петрохан няма следи от други хора, хем се чака да дойде лятото и да се стопи снега????
Защо при това положение се твърди, че няма следи от външни хора след като може да са под снега. Още повече, че вечерта след смъртта на първите трима е валял сняг на хижа Петрохан.
Ако напролет се открият проектили или друго как ще се съотнесат към телата които вече ще бъдат погребани или изгорени?
Допуснати ли са близките да разпознаят телата или ги виждат месец и повече когато са им ги дали за погребение. Виждали ли са ги изобщо или са им дадени затворени ковчези?
Защо службите и прокуратурата са знаели, че съществува педофилска секта, която е и паравоенна формация и са оставили нещата така? В кой момент са изпратени съобщенията от телефона на Калушев и къде се е намирал той тогава? Каква е комуникацията по телефоните и в интернет през последния месец, за какво и с кого са говорили, какво са снимали или споделяли? Не е ли твърде драматично и нагласено Калушев да публикува стих на Ботев и да извърши убийствата под Околчица, като буквално лети с кемпера до там, но като пристига не прави нищо, а изчаква 4-5 дена? Защо не е задействана системата БГ Алерт за изчезнало дете, защо не са показани снимки на Калушев и двете момчета, както и на буса по медиите, още на 2 февруари? Каква е причината за спирането и пускането на тока в хижа Петрохан в нощта на трагедията? Само там ли е спирал тока и кой е отстранил повредата и го е включил отново.?
Защо тримата решават да се самоубият точно на мястото, където няма камери. Не е логично за да се предпазят от посмъртни обвинения, че някой е убил другите, да го направят точно пред камерите. Не е ли логично Калушев и момчетата да не си изключват телефоните за да проследят какво се случва на хижа Петрохан при положение, че не са били там, когато първите трима са се самоубили, т.е. знаели са че ще се самоубият, обаче не са проследили дали са го направили и така 4 дена по-късно Калушев убива момчетата и се самоубива без да провери какво е станало на Петрохан???? Защо изобщо е трябва ли да извършва убийствата и да се самоубива, ако е бил сигурен че първите трима са. мъртви? Нали тогава всичко остава негово и спокойно е можел да се върне в Петрохан като герой или да замине за Мексико.
Защо казва на Диян Мексиканеца да се върне в Мексико, а за самия него това е било невъзможно.
Възможно ли е мръсни тайни и видеозаписи от нощите в хижа Петрохан да са станали достояние на други лица и рейнджърите да са знаели, че животът им ще бъде съсипан, съответно да изберат този изход, за да не бъдат използвани и манипулирани до смъртта си?
А бе как може бе?
За простотията питам?
В последните години на промяна Тя стана стандарт!
Убедени евро-атлантици.
Те нямат чемодани.
Те не искат да са тук а там.
ПП-ДБ МРАЗЯТ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ !
Не изглежда нито проЗзта нито психично болна, просто е путинофилка :):):)
Тази жена не е трябвало да се размножава. И да гласува небива.