Военните остават по-дълго на служба: пенсионната възраст се увеличава

С влизането в сила на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили пределната възраст за служба се увеличава с две години

Ключови думи: пенсионна възраст, пенсионна възраст на военните, военна служба, пенсиониране военни, Закон за отбраната, промени в закона, армия България, некомплект във въоръжените сили, служба след пенсия

От днес хиляди военнослужещи ще трябва да планират професионалното си бъдеще по нови правила. С влизането в сила на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили пределната възраст за служба се увеличава с две години, което пряко засяга правото на пенсиониране и кариерното развитие на хората в армията.

Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, приети от парламента на второ четене на 30 октомври, вече са факт. Те влизат в сила след като ветото на президента Румен Радев беше отхвърлено от народните представители. Основният акцент в законовите изменения е увеличаването на пределната възраст за военна служба с две години за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия.

Новата уредба обхваща всички категории военнослужещи – от редовия войник до началника на отбраната. На практика това означава, че военните ще могат и ще бъдат насърчавани да останат на служба по-дълго, което пряко влияе върху пенсионната възраст и възможността за по-ранно пенсиониране, характерна за системата досега.

Министърът на отбраната Атанас Запрянов обясни, че мярката цели да компенсира хроничния некомплект във Въоръжените сили. По негови думи удължаването на службата ще позволи задържането на около 847 военнослужещи в рамките на следващите две години, сред които 159 офицери, 510 войници, 154 сержанти и 24 офицерски кандидати.

Освен промяната в пенсионната възраст, законът въвежда и нови разпоредби, свързани със сигурността. Разрешава се използването на оръжие и технически средства срещу безпилотни автономни системи при охрана и отбрана на военни обекти. Въвежда се и изрична уредба за дейността на Върховното главно командване, както и дефиниция на понятието „възпиране“ на военни заплахи в мирно време.

В мотивите си за наложеното вето президентът посочи, че макар да са направени стъпки в правилната посока за по-добра координация в системата на отбраната, увеличаването на пределната възраст крие рискове. Според него подобни мерки могат да доведат до застой в системата, да ограничат обновяването на командния състав и да възпрепятстват кариерното развитие на по-младите офицери.

От президентската институция подчертаха още, че досегашната практика за повишаване на пределната възраст не е решила проблема с недостига на кадри, а само е отложила неговото задълбочаване. Въпреки тези аргументи парламентът отхвърли ветото и промените станаха окончателни.

Темата за пенсионната възраст на военните остава чувствителна, тъй като засяга не само кадровата обезпеченост на армията, но и социалните права на хората, избрали военната професия. В следващите години ще стане ясно дали удължаването на службата ще даде реален резултат или ще задълбочи напрежението в системата.