Директорът на бургаския музей Милен Николов стана шеф-готвач по бабина рецепта с праз (ВИДЕО и СНИМКИ)

В исторически план гювечът се е приготвял навсякъде по българските земи, домакините са използвали всички продукти, които са имали под ръка

Ключови думи: Милен Николов, гювече, история, праз, РИМ

Невероятно вкусен и автентичен гювеч с праз приготви днес директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас – Д-р Милен Николов, при това в двора на етнографския музей. Впрочем още при реконструкцията на сградата и прилежащите й площи, Николов издейства да се оформи магерница, за да има възможност да се вихрри неуморният му дух, дори и в областта на кулинарията. 

Ароматната гозба с праз произхожда от живописното село Ичера, в близост до Котел, където е родното място на една от популярните и обичани личности сред учените на Бургас.

Директорът сподели чудната рецепта на своята баба пред журналисти и гости от Бесарабия. С годините, подчерта той, не само я усвоил, а  дори я усъвършенствал, като неговото лично допълнение е патладжанът. 

Докато ни потапяше в чудния свят на гювеча с праз, директорът споделяше и интересни факти за продуктите и  тънкости при приготвянето на тази ароматна гозба.

В исторически план гювечът се е приготвял навсякъде из обширните български земи, като домакините са използвали това, което имат под ръка - всички възможни зеленчуци от есента, докато не е паднала първата слана.

В началото на миналия век са използвали бакла, лапад, месо и всичко, което е било налично. Повечето гювечи тогава са били именно месни. Много от манджите, които днес приемаме за традиционни, всъщност не са изначално български. В началото, докъм края на 18-ти век,  доматът се е отглеждал като цвете в саксии, картофи още не е имало, така че повечето рецепти са осъвременени“, допълни Николов.

"Специално от разкопките в Русо Кастро се установи, че са ядяли почти по равно количество овнешко и свинско. Много малко говеждо са имали на синията, най-интересно е, че 25 % от месото, е било дивеч. Като се включват всякакви патици, гъски, лебеди. Всякакво месо е имало в гората - диви глигани, елени и т.н. Ядяли са  бобри и зубри, които са били характерни за региона през XIV век ( зубърът е вид европейски бизон, който е бил изтребен през XX, но в момента завъждат с вида в Родопите, б.а.).

Гювечът е традиционен не само като ястие, важен е и глиненият съд за готвене. Археологически находки показват, че глинени съдове са били използвани в земите около Бургас. „Лично аз съм намирал такива съдове  от V век в крепостта Форос, което не е нещо необичайно“, сподели директорът.

Според него, още от IX–X век се откриват съдове тип „гювечета“ с вътрешни уши, известни като "геджюневски". Такива находки има в Плиска и Преслав, което доказва дълбоките корени на тази традиция.

Интересното при това ястие е, че не се добавя вода – използват се само естествените сокове, които си пускат продуктите.

Необходимите продукти за рецептата може да видите тук:

Самото приготвяне на гювеча ще ви отнеме около половин час, а след това се пече бавно – поне два часа, на бавен огън.

Рецепта:

1. Нарежете зарзавата и месото.
2. Настържете доматите.
3. Запържете леко месото, за да се „запечата“ и да придобие по-богат вкус, отнема около 10 минути и е важно е да се разбърква,  да се държи под похлупак.
4. Изчакайте месото да пусне собствените си сокове - те не са вода, а се съдържат в мускулната маса. Едва след това се добавя празът.
5. След около 2 минути прибавете останалите зеленчуци – чушките и патладжана.
6. Когато и те си пуснат естествената вода, добавете настърганите домати и подправките – черен пипер, сол и чубрица. Разбъркайте добре и оставете да къкри около два часа поне, може и в тенджера или в тава, покрита с фолио..

В Етнокухнята на Бургаския музей ще бъде представена традиционна есенна гозба

Седмица на ромската кухня в Етнографския музей – Бургас

Н.Пр. Посланик Олеся Илашчук бе специален гост на Деня на украинската кухня в Етнографски музей Бургас

Любима и вкусна закуска за цялото семейство ще приготвят в Етнографския музей в Бургас

Планетариумът в Бургас в надпревара с Етнографския музей и „Акве Калиде“ за „Сграда на годината“