Президентският балотаж като гробище: Какво се случи с победените и ще повтори ли Гюров съдбата им?

Ако върнем лентата с четвърт век назад, ще открием доста амбиции, приключили именно след президентски избори

Ключови думи: андрей гюров, георги кандев, избори, цецка цачева, неделчо беронов, ивайло калфин, стефан данаилов, петър стоянов

750 251 гласа. Толкова получиха Андрей Гюров и Георги Кандев на президентския балотаж на 1 ноември. Загубиха от Илияна Йотова и Кирил Вълчев, но резултатът им веднага отвори друг разговор. Дали двамата няма да станат лицата на нов политически проект, който да обедини либералната общност.

Изкушението е голямо. Гюров и Кандев взеха 39,48% на втория тур, а подобен резултат би бил впечатляващ за всяка парламентарна формация. Само че президентските избори имат една особеност, която българските политици упорито подценяват. На балотажа хората гласуват не само за кандидата, когото предпочитат, но и срещу онзи, когото не искат да видят на „Дондуков“ 2. Тези гласове невинаги остават при загубилия, когато на следващия ден свърши кампанията.

Ако върнем лентата с четвърт век назад, ще открием доста амбиции, приключили именно след президентски избори. Ще срещнем бивш държавен глава, който така и не възстанови влиянието си, министър, изчезнал от голямата политика, и председател на парламента, чиято кариера завърши след скандал.

Ще видим и изключения. Защото поражението не погребва автоматично всеки политик. По-често разкрива кой има собствена организация и кой е разчитал единствено на временната подкрепа на чужди избиратели.

2001 г. Петър Стоянов, Нели Куцкова и дебатът, който промени изборите

През есента на 2001 г. Петър Стоянов влиза в президентската кампания с огромно предимство пред останалите претенденти. Той е действащ държавен глава, разпознаваем е в цялата страна и се ползва с подкрепата на демократичната общност. До него застава уважаваният съдия Нели Куцкова. Само няколко месеца по-рано СДС е загубил парламентарните избори от НДСВ, но президентската институция изглежда последната крепост, която десницата може да запази. Появява се обаче Богомил Бонев. Бившият вътрешен министър в кабинета на Иван Костов се кандидатира с Атанас Железчев и атакува безмилостно някогашните си политически съюзници. Част от социологическите проучвания го поставят сред основните претенденти за балотажа. Вместо да водят спор за бъдещето на президентската институция, Стоянов и Бонев започват публична война, която се оказва подарък за кандидата на левицата Георги Първанов.

В телевизионен дебат Стоянов изважда секретен доклад на Националната служба „Сигурност“, съдържащ данни за корупция, и насочва обвинения към Бонев. Бившият министър отхвърля документа като поръчков. Пред зрителите се разиграва сблъсък между двама души, свързвани с едно и също управление, които си разменят подозрения и обвинения. Това е един от най-запомнените телевизионни скандали в историята на българските президентски избори.

Резултатът е политическо самоубийство за десния лагер. На първия тур Първанов излиза начело с 36,39%, Стоянов остава втори с 34,95%, а Бонев събира 19,27%. Почти всеки пети избирател гласува за бившия вътрешен министър, чието участие разцепва подкрепата срещу левицата. На балотажа Първанов печели с 54,13%. Разбира се, поражението на Стоянов не може да се обясни единствено със скандалния дебат. СДС вече е тежко отслабен, а премиерът Симеон Сакскобургготски оттегля политическата си подкрепа за действащия президент преди втория тур. Но телевизионната война между Стоянов и Бонев остава един от символите на тази катастрофа.

Какво следва? Петър Стоянов опитва да се върне в голямата политика. През 2005 г. оглавява СДС, но партията вече губи влияние и не успява да възстанови позициите си. След провала на сините на европейските избори през 2007 г. той подава оставка като председател, а няколко месеца по-късно напуска и парламента. Така политикът, който пет години е бил държавен глава, приключва активната си партийна кариера.Нели Куцкова се връща към съдебната система, където продължава да бъде разпознаваемо име. Не предприема опит да превърне участието си в президентската кампания в политическа кариера.

При Богомил Бонев също няма голямо политическо завръщане. През 2005 г. за кратко е привлечен към консултативен съвет на МВР, а през 2009 г. става изпълнителен директор на Международния панаир в Пловдив. Развива и бизнес. Атанас Железчев не се утвърждава като самостоятелна политическа фигура след изборите.

2006 г. Волен Сидеров, Павел Шопов и десницата, която дори не стигна до балотажа

Пет години по-късно десният лагер преживява нов удар. Зад кандидатурата на Неделчо Беронов и Юлиана Николова застава широка част от традиционната десница. Беронов е бивш председател на Конституционния съд, уважаван юрист, човек с безспорна професионална биография. Николова има сериозен опит в преговорите за европейската интеграция на България. На теория това е кандидатпрезидентска двойка, която би трябвало да обедини сините избиратели.

На практика обаче се оказва, че професионалният авторитет не компенсира липсата на обществена енергия и разпада на старите партийни структури. Беронов и Николова остават трети, а на балотажа срещу Георги Първанов отива Волен Сидеров.

Лидерът на „Атака“ се появява като пълна противоположност на традиционната десница. Агресивен език, остри националистически послания, постоянни скандали и отказ да се съобразява с политическия етикет. До него е Павел Шопов. Двамата губят втория тур тежко. Първанов и Ангел Марин получават над два милиона гласа, а Сидеров и Шопов малко под 650 хиляди.

Тук обаче историята прави интересен завой. За разлика от Стоянов и Бонев, Сидеров не изчезва след поражението. Той вече разполага със собствена партия, парламентарна група, ясно разпознаваем електорат и способност непрекъснато да присъства в публичното пространство. Продължава да бъде депутат, участва отново в президентски избори и години наред остава фактор в националистическия политически спектър. През 2017 г. „Атака“ влиза в коалицията „Обединени патриоти“, която участва в управлението на страната. По-късно партията губи парламентарното си представителство, а влиянието на Сидеров рязко намалява.

Павел Шопов също остава в Народното събрание през следващите години, включително като депутат от „Обединени патриоти“ до 2021 г. За него кандидатурата за вицепрезидент не е край на политическия път. Неделчо Беронов, напротив, не се впуска в нови партийни битки. През 2013 г. получава орден „Стара планина“ първа степен, а през 2015 г. умира на 86 години.

2011 г. Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Поражение, което не прекрати кариерата на нито един от двамата

През 2011 г. БСП изправя срещу Росен Плевнелиев и Маргарита Попова бившия външен министър Ивайло Калфин и един от най-обичаните български актьори Стефан Данаилов. Ламбо придава на кампанията популярност и човешко присъствие, което трудно се постига само с партийна мобилизация. Двойката стига до балотаж и губи след сравнително оспорван вот.

Но и тук поражението не означава политическа смърт. Калфин продължава кариерата си, макар постепенно да се отдалечава от БСП. През 2014 г. се присъединява към проекта АБВ на Георги Първанов. Става депутат, а след това вицепремиер и министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов. През май 2016 г. напуска правителството заедно с оттеглянето на АБВ от управлението.

Неговата политическа биография не приключва с президентската загуба, а преминава през различни институционални роли. През 2021 г. Калфин поема ръководството на Eurofound, европейската агенция, която изследва условията на живот и труд в Европейския съюз. Това е съществено професионално развитие, макар и извън българската партийна политика.

Стефан Данаилов остава активен в БСП и продължава да бъде избиран за народен представител. До смъртта си през 2019 г. запазва общественото си влияние, което далеч надхвърля партийните граници. В неговия случай президентската кампания е само един епизод от дълга политическа и артистична биография.

2016 г. Цецка Цачева и Пламен Манушев. От председател на парламента до „Апартаментгейт“

Ако през 2001 г. десницата сама си нанася поражение с публична война, през 2016 г. ГЕРБ успява да загуби президентските избори, въпреки че управлява държавата. Бойко Борисов издига председателя на Народното събрание Цецка Цачева, а за неин кандидат за вицепрезидент избира вицеадмирал Пламен Манушев, бивш заместник-началник на отбраната.

Цачева е дисциплиниран партиен кадър, два пъти председател на парламента и едно от най-разпознаваемите лица на ГЕРБ. Има зад гърба си управляваща партия, местни структури и цялата тежест на политическия апарат. Срещу нея почти умрялата тогава БСП извади ген. Румен Радев и Илияна Йотова. Радев няма дълга партийна биография, но предлага на избирателите нещо, което Цачева трудно може да предложи – образа на човек извън ежедневните политически разправии.

На балотажа Радев печели убедително. Цачева не успява да привлече достатъчно подкрепа извън твърдия електорат на ГЕРБ. Бойко Борисов подава оставката на втория си кабинет, след като предварително е обвързал политическата си съдба с резултата от президентските избори. Така една погрешна кандидатура се превръща в правителствена криза.

За Цачева загубата бе началото на края. След вота правителството на Борисов подаде оставка, тя не бе председател на парламента, назначиха я за министър на правосъдието, но за кратко - през 2019 година избухна „Апартаментгейт“, подаде оставка и буквално изчезна от публичното пространство. Днес почти никой не знае с какво се занимава, а името й последно се появи в публичното пространство през 2024 година, когато бе премахната от ръководството на сдружение ГЕРБ - нестопанската организация, която бе в основата на политическата формация. 

2021 г. Анастас Герджиков и Невяна Митева. Голям резултат, който остана без политическо продължение

Пет години по-късно ГЕРБ залага на съвсем различна формула. Вместо партиен функционер срещу Румен Радев излиза ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. До него застава полковник Невяна Митева, бивша национална състезателка по плуване и офицер с международен опит. Това е опит на ГЕРБ да избегне грешката с Цачева. Кандидатът не трябва да изглежда като пряко продължение на Бойко Борисов, а като уважавана академична фигура, способна да привлече и хора, които не харесват партията. Герджиков влиза в кампанията като независим кандидат, подкрепен от ГЕРБ.

И този път сметката не излиза. На балотажа Румен Радев и Илияна Йотова печелят убедително, а Герджиков и Митева остават далеч назад. Академичният авторитет се оказва недостатъчен срещу действащ президент, който е превърнал противопоставянето си с Борисов в основна политическа линия.

След изборите проф. Герджиков се завърна в Софийския университет и довърши ректорския си мандат. Невяна Митева също не превръща кандидатурата си за вицепрезидент в национална политическа кариера. След балотажа публичното ѝ присъствие остава свързано основно с професионалната ѝ биография, а не с ръководството на политическа формация.