Шифърът на Бойко
Стилът му е смесица от псалми, поговорки и кръчмарска философия, през която прозира нещо дълбоко - или поне толкова дълбоко, че да не го разберем веднага
От известно време лингвисти, психолози, политолози и трима дълбоко озадачени теолози се опитват да разгадаят феномена, наречен „езикът на Бойко Борисов“. Най-голямата заблуда е да мислим, че той говори просто. Не, той оперира с елементарни частици на народното съзнание, точно както физиците в ЦЕРН сблъскват протони, за да видят какво ще стане. При него всеки лаф е езиков бозон.
Стилът на Борисов включва смесица от псалми, поговорки и кръчмарска философия, през които наднича нещо дълбоко – или поне достатъчно дълбоко, за да не го разберем веднага.
Според едни, това е умишлено – за да се хареса на народа.
Политическата криза се задълбочава след изпълнената закана на Борисов, идват ли нови избори?
Според други, това е тайна система от кодове, която чак бъдещите поколения ще разгадаят.
Но защо да чакаме бъдещето?
Нека опитаме да дешифрираме някои от неговите послания още днес.
* „В тази помия в Пазарджик не участвахме!“
Помията – архетипният символ на българската политика. Това, с което се храни прасето, което после храни народа. Борисов, в ролята на моралния месар, може би намеква, че е време коритото да се измие. И че отдавна е време да спрем да бъркаме с голи ръце в него.
Борисов след Пазарджик: Оставаме само формално в това управление, повече кворум няма да правим
* „Гърбът ми е голям, но хлъзгав!“
В този израз има повече механика, отколкото в цял учебник по Нютон. Имаме сила (гърбът), триене (хлъзгавост), и вектор на властта, насочен срещу гравитацията на обществените очаквания. От теологична гледна точка, гърбът е жертвеният олтар на народния грях, а хлъзгавостта – Божият намек, че спасението не е безплатно.
А може би Бойко предупреждава, че на този гръб не е безопасно да се возиш дълго.
Особено ако си извънредно тежък, твърде амбициозен и дразнещ с главно „Д“.
* „Баща ми викаше: Як си, сине, ама си будала.“
По същество тук откриваме квантова притча за бащата. Своеобразна дихотомия между физиката и метафизиката. „Як си“ е Нютонова константа – материална, измерима, телесна. „Ама си будала“ е чисто Евангелие от Лука – признание, че силата не е достатъчна, ако не е съчетана с разум.
Така Бойко се явява Шрьодингеров политик: едновременно як и будала, докато не отворим урната (изборната, разбира се).
* „Божанов чисти пърхот.“
Една от най-загадъчните реплики в българския политически канон. На повърхността – хигиенен акт. В дълбочина – метафора на институционалното очистване. Пърхотът е бюрократичният прах, натрупан по раменете на Властта. А „чистенето“ е почти ритуално – близо до християнското „очистване на душата“. Може би Борисов намеква, че е време Властта да попости, да се пречисти от натрупаната по нея лой?
Ала има и друг прочит на тези думи. Дали пък пърхотът не е метафора за идващата зима, за икономиката, или за лющещата се фасада на държавата? С народния си телескоп Бойко забелязва снежинките, още преди да завали.
* „Където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва…“
Езикът тук вече се извисява до нивото на пасторална поезия.
Борисов ревниво наблюдава другите, които обикалят по фестивали, които посещават приятни места, където би искал да бъде самият той.
Киселата джанка тук е ярък женски персонаж, вероятно символ на ревност и неосъществена PR хармония.
* „Премиерът Желязков е лабав.“
Сякаш Енгелс и Тесла са писали заедно. Тук можем да предположим, че става дума за лабавостта на политическата термодинамика, в която системата губи кохезия и се приближава до критичната точка. Когато болтът е „лабав“, той започва да се отвива, машината да се разпада, но... идва майсторът с гаечния ключ на харизмата и извършва незабавен ремонт.
И така, какво крие шифърът?
Може би всичко. Може би нищо.
Защото езикът на Борисов е едновременно и текст, и тест.
Тест за търпението, чувството за хумор и интелектуалната гъвкавост на нацията.
Ние, като общество, все още не сме достатъчно еволюирали, за да го разберем напълно.
Но някой ден, след векове, в някой университет на бъдещето, професорите ще дешифрират думите му така, както ние днес разчитаме египетски папируси.
И може би ще кажат:
„Това не е било популизъм. Това е било код.“
Велико Минков се пребори за сина си в съда
Професор от БДУ е сред най-влиятелните учени според световна класация
Само изразът, че трима папи са го галили по главата, е неясен, вероятно защото е ставало на тъмно
кой може да каже - колко бързо бяха организирани медиите да отразят "one man show" от място. медийният ресурс в режим на готовност ли е да отразява БМБ и ДСП - като национални герои и приоритети по всяко време. следва въпрос - банкянски пасквил ли се излъчи или режисиран етюд за следващите уговорки между трибуквените
Имаме си една хубава приказка: с твоите камъни, по твоята глава.
Само един проблем остава. Кога ние ще тръгнем да питам помията изливаща се аз цялата държава?
Определено са се сменили полюсите и тук. Флегмани никога не са си позволявали да пишат така срещу бай хуй.
Видно за сега мълчат по темата Пеевски. Бай хуй изглеждаше по -добре на неговите години.
При нови избори, купувачите ще ги хващаме или ще ги трепем на място? Някак не ви се иска тоя гнусния да е премиер, и изобщо ДПС, независимо коя от двете да да първа политическа сила. Има и други проблеми, които могат да ни създадат кукловодите, но това е друга дълга тема.
Хем говори назидателно, хем показва колко ни обгрижва!
А когато този човек 3-ма папи са го гладили по главата си е направо божествено!
тиква проста