България – държава или траурна агенция?

Едно невръстно дете загуби живота си - това не е просто лош късмет, а диагноза

Ключови думи: Бълкатастрофа София, Ауди, автобус, Виктор Илиев, Първомай убийство, АТВ Слънчев бряг, парасейлинг, пътна безопасност, институции България

В последните дни България  не прилича на държава, а на национална траурна агенция. Едва смогваме да броим свещите, катастрофите, жертвите, погребенията. Няма време за въздух – от един черен ден влизаме в друг.

В нощта на 14 срещу 15 август 21-годишният Виктор Илиев, с книжка от две седмици и вече с 6 фиша зад гърба си, се вряза с бясна скорост в автобус от градския транспорт в София. На място загина уважаваният лекар д-р Иса Али, сирийски емигрант, който бе избрал България за своя втора родина. В кома е шофьорът на автобуса – мъж на 66 години, на когото оставали само две седмици до пенсия. Така изглежда благодарността на държавата към хората, които градят живота си тук – изпратени в ковчег или в реанимация заради недосегаеми джигити.

В Първомай пък брутално бе убита Димитрина Грозева – съпруга на полицай. Арестуван е студент, бивш приятел на дъщеря ѝ. Момичето го изоставя след предупреждения на баща си, че не е „читав човек“. Отхвърленият любим започнал да я заплашва, че ще „сложи труп в леглото ѝ“. Държавата къде беше, когато тези заплахи се сипеха? Къде са институциите, които трябва да реагират на сигнали за насилие и психически тормоз? Или чакаме следващия некролог?

В Слънчев бряг 18-годишният Никола Бургазлиев помете с АТВ петима души. В кома са майка и нейното 4-годишно дете – лекарите не дават надежда. Черен плаж, пълен с кръв, вместо място за отдих. А в същия курорт вчера 8-годишно момче от Разлог загина, след като падна от парасейлинг. Версията – скъсан предпазен колан. 

Всички тези инциденти не са просто „лош късмет“ или „съвпадение“. Те са симптом на дълбока държавна несъстоятелност. Когато 21-годишен с шест нарушения за две седмици продължава да кара, това е държавен провал. Когато заплахите за убийство не водят до реакция, това е държавен провал. Когато 18-годишни джигити се вихрят по курортите без контрол, това е държавен провал. Когато предпазен колан на парасейлинг се къса и убива дете, това е държавен провал.

Да, трагедии се случват навсякъде. Но в нормалните държави след тях идват оставки, реформи, контрол, отговорност. У нас идват само некролози. България се е превърнала в траурна агенция, в която министри, полицаи и чиновници поднасят „съболезнования“ вместо решения.