Речта на четирихилядника Ванс

Този католик-палеоконсерватор всъщност каза, че имат нов шериф и както американците са търпели 10 години Грета Тунберг, така европейците ще сега ще издържат за няколко месеца Илон Мъск

Ключови думи: джей ди ванс, вицепрезидент, четирихилядник, реч, европа, европейски политически елит, палеоконсерватизъм

Речта на Джеймс Дейвид Ванс беше произнесена навръх Трифон Зарезан или, ако предпочитате, Свети Валентин (често се чудя дали този празник е по-идиотски или Хелоуин) или най-сетне на Успението на св. Константин-Кирил Философ – провъзгласен за покровител на Европа от папа Йоан Павел II през 1980 г. Последното е твърде символично в контекста на Конференцията по сигурността в Европа. Очевидно добрата стара Европа вече не е Европа на викингите и рицарите, а се нуждае от покровители. И Съединените щати оглавяват списъка на кандидатите. Затова толкова боли, когато покровителят те ошамари.

Подобно на папа Йоан Павел II, и Ванс е католик. Роден и възпитан в протестантско семейство, в зряла възраст той сам взима своето информирано решение да се обърне към римокатолицизма, като свой духовен вдъхновител вижда в лицето на Блажени Августин от Хипон (354-430) – забележителен светец и мислител, автор на „Изповеди“ и „За Божия град“, римски аристократ, повлиян от Цицерон и неоплатониците и повлиял Тома Аквински и още много други християнски мислители.

Джей Ди Ванс предупреди либерал-глобалистите: Шерифът в Америка е вече друг (Видео, субтитри)

Може би заради тази своя религиозна нагласа, по политически убеждения Ванс е палеоконсерватор – политическа идеология възникнала скоро, в края на 20 век, за да се разграничи от неоконсерватизма на Рейгън, Тачър и Буш, понякога наричан либерален консерватизъм или консервативен либерализъм. Палеоконсерваторите смятат, че основното консервативно движение се е отклонило твърде далеч от първоначалните си принципи (така смятам и аз, но съм още по-реакционен). Проповядват връщане към религиозния морал. Противници са на централизацията на властта. В областта на външната политика са изолационисти и противници на интервенционизма.

Точно този католик-палеоконсерватор във въпросната си реч каза, че във Вашингтон има нов шериф и както американците са търпели 10 години Грета Тунберг, така и европейците сега ще изтърпят за няколко месеца Илон Мъск. Каза още, че отмяната на президентските избори в Румъния говори, че демокрацията е мъртва. Че свободата на словото е потъпкана дотам, че европейски комисари заплашват медии със закриване. Че европейският политически елит се страхува от своите избиратели, вместо да е тяхна еманация. Че никой гражданин в Европа не е гласувал да се отворят границите за милиони имигранти. Всъщност той каза нещо, което се знае от години, но никой не беше го изричал от подобна формална висота. Обобщението на това нещо е, че

европейският политически елит вече няма никаква легитимност.

И омразата срещу Ванс (респективно Тръмп) не закъсня да се излее. Довчерашни яростни американофили и постоянни гости на посолствоТО, днес казват, че новите лидери на САЩ са креатури на Путин. Още малко ще кажат, че са „копейки“, че са „четирихилядници“, който взимат от Русия по 4000 рубли (може и долари) на месец, за да възхвалява Путин и да обижда световния умнокрасивитет.

Извадиха даже и демона на холокоста, като попитаха евреите одобряват ли топлото отношение на Ванс към Алтернатива за Германия. Какво означава това? Това означава, че тези бесове не обичат Америка, а абстрактното зло, което тя в последно време олицетворяваше. Те са чеда на абстрактното зло и ще славословят всеки, който го изповядва, и ще хулят всеки, който му се противопоставя. Както сега са неподправени европейци, ако Европа вземе друг курс, ще скочат и срещу нея. Добре е да не забравяме кои са истинските им ценности. Те не са свързани с хора, народи или държави, а с идеи. С нечовешки идеи.

Как се спука розовият балон на самозабравилия се европейски елит

Появи се и следният мотив:

Не бойте се, демократи и либерали, всяко чудо за три дни!
Дори да си изкара целия мандат, след четири години Тръмп ще си отиде
и тогава пак ние ще се върнем на власт!

Уви, за съжаление, това е твърде вероятно, защото по света има много хора, които не искат да работят, не искат да се борят, а само да папкат (и да акат), като същевременно са центъра на вселената, затрупани са от всевъзможни права и денонощно изпитват гневно възмущение от каквото и да е. Да, предишните „господари“ може да се върнат и историята не за първи път ще види това. През 82 г. пр. Хр. Римският сенат гласува на Луций Корнелий Сула – предводител на оптиматите (тогавашните консерватори) – диктаторски правомощия. В края на следващата година, традиционалист до мозъка на костите, Сула подава оставка и доброволно връща правомощията си на Сената, без по никакъв начин да е бил принуден да го стори. За тази година той променя конституцията и други закони и което е най-важното – нанася жесток икономически удар на популарите (тогавашните леви либерали), като чрез масови проскрипции ги лишава от богатството им, доколкото може. Ще успее ли Тръмп да стори нещо подобно на демократите в САЩ? Ако не успее, те ще се върнат, няма спор. Скоро след като Сула си отива, всичко сторено от него е заличено и нещата тръгват постарому. Но има историци, които са на мнение, че диктатурата на Сула е прецедент по отношение на Цезар и на Октавиан Август, при когото корумпираната република е отстранена и Рим тръгва по пътя на величието си.

Така че, дори и да се върнат либералите след Тръмп, пак няма да е същото. Няма да има джендъри, десетки полове, BLM и Me Too, износът на война и „либерална демокрация“ ще е по-ограничен, безбожието няма да е толкова яростно. Да, със сигурност ще измислят нещо друго, но няма да е същото. Само сайтът „Дневник“ ще продължи самотно да възпява половото многообразие като онзи робот на Рей Бредбъри от „Марсиански хроники“, който векове след изчезването на човечеството продължава всеки ден да пуска любимата песен на несъществуващите си стопани: „Ще паднат тихи дъждове…“.

И накрая имам още една молба. Нека не потриваме прекалено самодоволно ръце от речта на Ванс. Да, някой трябваше да каже това на европейските бюрократи в рибооките им лица, някой трябваше да им натрие носовете. Но защо, мама му стара, наложителните неща все трябва да ги върши някой отвън! Днес европейците са като българите в началото на 19 век – нерешителни и комплексирани поданици на прогнила империя, която се моли на Дядо Иван да ги оправи. И той в крайна сметка идва и ги оправя. На нас Европа ни е по-близка от Америка. Нали знаете как върви близостта и привързаността на човека – той най-напред е отговорен за собствената си личност, после за близките си – роднини, приятели, съседи, съкварталци, после за съгражданите, след това за сънародниците, след тях за европейците и чак след това за американци, австралийци, канадци и прочее производни от европейците, сетне за кавказката раса и накрая за останалите раси и цивилизации, всички Божии творения с етикета „Човек“. Да се загрижим за Европа и да се постараем да върнем човещината и нормалността в нея, а не да се радваме, когато някой отвън ѝ „шока репата“. Освен това мисля, че Картаген – тази задморска финикийска язва – трябва да бъде разрушен.

Още от автора:

За бойкота на търговските вериги и защо саламът е по-силен от гражданското чувство

Бай Тръмп и българските ветропоказатели

Интервюто на Патриарха и умнокрасивитетът

Майката на всички оксиморони