Интервюто на Патриарха и умнокрасивитетът

Преименуването на храма "Св. Александър Невски" възпламени гордия цвят на нацията, който още от самото начало заклейми Даниил като русофил

Ключови думи: патриарх даниил, иван стамболов-сула, св лександър невски, християнство

Нова вълна помия по Патриарха. И това не е спор, дискусия или даже караница, а рафинирана, неподправена, нечовешка омраза. Бесовска омраза. Утешителното е, че тези хора не са много, а извън социалните мрежи са дори незабележими като присъствие. А пък тревожното е, че доста от тях са интелигентни, културни и с адекватни позиции по много други обществени въпроси. Но като стане дума за църква и духовенство пощръклявят – точно като онези бесове, които молили Христос да им разреши да се преселят в свинете.

Поводът е едно интервю с патриарх Даниил на Илия Вълков за Националното радио. Наред с другите и много по-важни въпроси, той отговаря и на въпрос, свързан с движението за преименуване на храма „Св. Александър Невски“. И точно това възпламени гордия цвят на нацията, защото той, цветът, още от самото начало клейми Даниил като русофил (и, разбира се, Путинист и сътрудник на КГБ), защото веднъж дръзнал да каже, че войната в Украйна е сложна ситуация и за нея не може да има само един виновен. Ето, прочее, за какво се говори в интервюто, защото съм сигурен, че дори и сред най-пламенните му критици има такива, които не са го чели или слушали по радиото:

1.    Необходимостта от катехизация на миряните в отговор на нуждата им от разбиране на вярата в тези безбожни времена на омраза;
2.    Усъвършенстване на свещениците в енорията да бъдат истинска и жива връзка между вярващите и Христос;
3.    За вероучението в училище. Най-малкото човек трябва да има възможност за информиран избор, а не от дете да бъде промиван в една единствена посока;
4.    Името на храма, точният цитат: „Ние, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите за този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?!“. Безродници в смисъл спрямо, по отношение на и в памет на две поколения (и то от доста по-качествените в сравнение с днес поколения), които са посветили забележителни усилия за съществуването на този храм, в който беше опят и цар Борис III, докато България беше съюзник на Германия срещу Съветска Русия, но тогава на никой не му дойде на акъла да рови за името на храма;
5.    Защото името на храма е като името на човека, при освещаването си храмът се миропомазва и според мнозина това също е тайнство. Името на храма (в случая на патрона на император Александър II, към когото е и благодарността, довела до построяването на църквата) не се сменя толкова лесно, колкото например името на бул. „Гамал Абдел Насър“ на бул. „Д-р Г. М. Димитров“.

Но има и много глупаци (прости ми, Господи, но какво да направя, като са точно такива!), които гледат на живота по хунвейбински начин – от днес за утре и то само в рамките на лозунгите на поредната мимолетна идеология. Много често тези хора са функционално неграмотни – познават буквите, но не са способни да осмислят написаното, виждат с очите си, но не разбират видяното. Какво означава „функционална неграмотност“? Ето една популярна и приемлива дефиниция:

Функционалната неграмотност е невъзможността на дете (или възрастен) да използва четенето и писането в социален контекст. Такива хора могат да четат и пишат, но не могат да прилагат тези умения на практика. Например, когато четат не могат да разберат текст и не могат да се възползват от съдържанието по никакъв начин.

Точно такива (и то най-малкото, защото за жалост са и повече) са беснеещите по повод интервюто. Те мразят Църквата, а още повече духовенството и най-вече онзи, който е начело на духовенството. Защото Църквата и духовенството, волно или неволно, им показват в какви грехове са затънали, на какво е заприличал техният морал, как са изгубили представа и ориентир за добро, изповядвайки, че истината, доброто и красотата са относителни и не са нищо повече от договорка между човеците, най-умните сред които са те самите.

А въпросът с почитането на светците не е сложен. Съгласно чл. 9 от Символа на вярата – базисния догмат, който определя дали един човек е християнин или нещо друго – Църквата е „една, свята, съборна и апостолска“, светиите в нея нямат националност. Опитите да бъде свързвана Църквата с една или друга национална доктрина се определят като ерес и се наричат „етнофилетизъм“ (в наша, българска чест – другото име на етнофилетизма е „българската ерес“ по повод събитията от 1870-72 г. Тази ерес води до схизма, която продължава 73 години и обхваща цялото Трето българско царство).

О, неразумний и юроде! – е възкликнал точно за такива като „цвета на нацията“ св. Паисий Хилендарски – светогорски монах, посветил интелектуалните си усилия на българската духовност през годините и вековете, а не на българската националност, както втълпяват на българчетата още от протритата училищна скамейка. Тебе, юроде, кога за последно ти стъпи кракът в „Александър Невски“? Кога изобщо за последно беше в черква, кога за последно участва в литургия, кога за последно се изповяда и причасти, та си седнал да сияеш в социалните медии по теми, по които си функционално неграмотен?

Що за фигура е един патриарх? Това е духовен водач, наставник и застъпник, избран по строго канонични правила от хилядолетната Църква, за да води хората по пътя на тяхното спасение и безсмъртие. Патриархът е инстанция. Когато Патриархът каже нещо, миряните свеждат очи и промълвяват: „Да, добре. Не знаехме, но вече ще знаем“. Гледаш Патриарха в очите и попиваш всяка негова дума, както си попивал думите на професорите си в университета (понеже повечето критици на Даниил спадат към умнокрасивитета, ще ми се да вярвам, че са посещавали някакво висше учебно заведение). Вместо това обаче те поправят и оценяват Патриарха, сякаш професорите са самите те. Само на мен ли ми изглежда леко налудничаво? И мъничко нескромно… За толерантно и мултикултурно да не говорим!

Но точно за своето нагло, арогантно поведение, както и за другите си многобройни грехове, в края на 14 век паднахме под турците и още не можем да се оправим. Щото всичко знаем, от всичко разбираме и от никого акъл не искаме. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още от автора:

Има ли нещо по-важно от емоционалното състояние на твоето дете

Денят след избора - злият сценарий

Крилати тъпизми

Нов артикул на пазара: Гей тарò