Майката на всички оксиморони

Не си губете времето да четете платформата на „България може“. Ако това е президентската партия - нищо не може

Ключови думи: българия може, кузман илиев, нова партия, президентска партия, модерен консерватизъм

Когато в събота научих новината, казах си: вече знам какво не ми достигаше! Не ми достигаше една нова българска политическа партия и то не каква да е, а консервативна. Не ми достигаше нов десен (консервативен) проект! И ето го и него, защото, както казват, природата не търпи вакуум (макар всъщност да е съставена преди всичко от вакуум, ама карай да върви) – новия проект „България може“. Той щял бил да предлага „модерен, пробългарски консерватизъм, поставящ в центъра бизнеса и свободата в икономиката“. Тоест нещо като национал-либертарианство под знамето на завръщащия се на мода „консерватизъм“. 

Кузман Илиев основа нова партия

Да започнем със сухите факти, за да се разлистим после с коментар по съдържанието. Сухите факти са следните. На 23 ноември 2024 г. в София се учредява ПП „България може“, която до този момент е сдружение. Лидери са Кузман Илиев и Иво Русчев (изгонен от „Възраждане“). Сред учредителите личи и президентския човек Александър Маринов, но за момента няма индикации, че именно тази партия ще бъде дългоочакваният и загадъчен президентски проект. Партията се заявява като патриотично-експертна формация, която не поставя червени линии и е готова (има си хас!) да работи с всекиго. Останалото е обичайното „бла-бла“. 

Накаран да разгледа отзвука от новината, изкуственият интелект ChatGPT обобщи: „Учредяването на новата политическа партия „България Може“ предизвика различни реакции в общественото пространство. В медиите се появиха коментари, които подчертават необходимостта от нови политически формации, способни да предложат алтернатива на съществуващите партии и да адресират актуалните проблеми на страната. В същото време, някои анализатори изразяват скептицизъм относно възможността на нови партии да постигнат значителен успех в политическата сцена, като отбелязват, че много от тях не успяват да се утвърдят и да привлекат широка подкрепа. В социалните мрежи и онлайн форумите също се наблюдават разнообразни мнения. Някои потребители изразяват надежда, че „България Може“ ще внесе свежест и нови идеи в политиката, докато други са по-предпазливи и очакват конкретни действия и резултати, преди да изразят подкрепа. Като цяло, реакциите към учредяването на „България Може“ са смесени, като обществеността следи с интерес развитието на новата партия и нейните бъдещи инициативи“. Спомних си как в една от книгите на Азимов за „Фондацията“ тайно записаха изказванията на някакъв висш галактически политик и ги пуснаха на специална програма да анализира какво казва. И програмата отговори, че не казва нищо. Нула. Зеро. Ниенте. Та и тук така… 

Чел съм десетки политически платформи през годините, а някои от тях даже съм ги и писал. Не си губете времето да четете тази на „България може“, защото е абсолютно идентична с всяка друга, която може би сте имали неблагоразумието да прочетете. Нека се спрем само на първата точка, защото тя изразява представата на новите партийци за консерватизма, към който те официално се причисляват. 

Първата точка рисува най-голямата стратегическа опасност:  

„Най-голямата стратегическа опасност за бъдещето на българската нация е демографската криза.  

Основна причина за нейното изостряне е липсата на адекватна подкрепа за българското семейство като основна градивна единица на обществото… В непосредствен план ще работим за: качествено подобряване на детското здравеопазване; развитие на услугите в подкрепа на отглеждането на децата, разширяване на данъчните облекчения, които да важат и за двамата родители на дете; увеличаване на максималната компенсация за жени в майчинство до навършване на двегодишна възраст на детето; изгодно кредитиране на млади семейства с опция за редуциране или цялостно опрощаване на дълга пропорционално на броя деца за закупуване на подходящо по размер жилище; предвидима данъчна среда и създаване на стимули за семейния и малкия бизнес“. 

Не, г-да пишман консерватори, не е това „най-голямата стратегическа опасност“. Най-голямата опасност не само пред българите, а и пред човечеството, е БЕЗБОЖИЕТО. Безбожният човек е човек без визия за собственото си същество, за целта и смисъла на материалното си съществуване, човек без представа за вечност, за добро и за зло. Такъв човек никаква „просемейна“ (както я наричат в програмата на „България може“) политика не може да го спаси. Върху това убеждение се гради всяко, дори и най-елементарното, консервативно мислене. Консерватизмът не е механично противопоставяне на либерализма. Той е мироглед от друг порядък. Не наричайте „консерватизъм“ всеки порив да привлечете внимание с някаква относителна политическа екзотичност. 

Дайте на човека да разбере защо е тук, защо е недоволен, защото в живота има страдание и болка, защо е мъж и жена, защо има семейство, какво е то, защо бракът е тайнство – и тогава всички „просемейни“ политики могат да се считат за успешно проведени, без да си лепим ненужни етикети. 

Вижте какво обещават тези, които освен консерватори, се пишат и десни: „данъчни облекчения“, „максимална компенсация“, „изгодно кредитиране“, „цялостно опрощаване на дълга“… Това не само че не е дясно политическо мислене, ами си най-рафиниран ляв популизъм. Това е поредното от безкрайно дългата редица обещания как ще живееш в охолство, без да полагаш усилия, вместо „ с пот на лицето си да ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит, 3:19). Да развращаваш хората, че ще постигнат без труд и усилие благоденствие, че ще построиш за тях рая на земята, нито е дясно, нито е консервативно, нито е нормално. 

Всичко това според идеолозите на новата партия е „модерен консерватизъм“. Ние пък казваме, че „модерен консерватизъм“ като словосъчетание е не само оксиморон, но и майката на всички оксиморони. 

Защо „модерен консерватизъм“ да е оксиморон? Модерността вирее върху убеждението, че всяко по-ново е по-добро от всяко по-старо, единствено защото е по-ново. За нищо друго. С какво широките панталони са действително по-добри от тесните, с какво големите охладителни решетки на автомобилите са действително по-добри от малките? С нищо, освен с това, че бележат нов етап, отричащ стария и когато те видят, че си прегърнал дръзновено този нов етап, ще си кажат за теб: „Ашколсун! Този е в крак с модата“. Този начин на мислене произлиза от вярата в безкрайния и непрекъснат прогрес. 

За консерватизма пък всички са убедени поне в едно – че той се стреми да запази старото под формата на доверие към традицията, защото е убеден, че традицията е синтез на много по-голям и продължителен във времето опит, до какъвто едно-единствено поколение, колкото и талантливо и прогресивно да е то, в рамките единствено на своята буйна, творческа и отричаща младост, не може да достигне. В по-радикалните си форми консерватизмът е убеден, че по-хубаво от старото вече не може да се създаде, следователно всяко по-ново нещо е по-лошо от старото, единствен по причина, че е по-ново от него, отрича го, изопачава го и го изражда. И обичат да показват образци на ренесансовото изкуство, турени до банан с лепенка или друг бълвоч на постмодернизма. 

Както виждате, абсурдно е да се мисли, че нещо може да е хем модерно, хем консервативно, защото ако е модерно, няма да е консервативно и обратно. „Модерен консерватизъм“ звучи точно толкова нелепо, колкото и „консервативна мода“. Модата е радикална иновативност, яростно отхвърляща старото, преди самата тя да се превърне в старо, за да бъде отхвърлена от новата мода. 

Вече се заяждаш – чувам ви да казвате. Вероятно. Някой написал глупост и ние тичаме да му се присмиваме. Но пък не е и само това. Има два варианта: или авторът на словосъчетанието го е раздал джаста-праста, само защото изразът му звучи приятно и „модерно“, или пък наистина е някой професионален популист, който си дава сметка какво точно прави. Ако „модерно“ означава наистина нещо ново, което е по-добро от всяко старо, то присъствието му в определенията за нови политически партии е задължително, защото нали знаете – всички стари партии са отврат и не бива да им се вярва. Трябва да се вярва само на новите и „модерните“. 

Освен това „модерно“ се е превърнало в безспорна ценност и всяко нещо, върху което се лепне, прихваща част от ореола му – модерна икономика, модерни обществени отношения, модерна култура... Щом е „модерно“, значи вàжи! Помня, когато основавахме Дарик-радио, Радосвет (Бог да го прости) налагаше възторжен шовинизъм и всичко беше „Дарик-нещо-си“ – Дарик-кафе, Дарик-казино, Дарик-новини и т.н. Тогава моят стар приятел от казармата Искрен Пецов, който беше водещ на някои от предаванията ми, обичаше да казва: „Отивам до Дарик-тоалетната да пусна една Дарик-вода“. Та, така. Желая ви всичко да ви е модерно и консервативно, като при това не преставам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.