Бай Тръмп и българските ветропоказатели

В краткосрочен план безспорно е радостно случващото се за нас, вечните киселяци и опозиционери, но в дългосрочен не съм сигурен

Ключови думи: сащ, българия, доналд тръмп, политика, иван стамболов сула

В далечни социалистически времена някакъв поет беше проплакал: „аз не съм ветропоказател посоката си да меня“. Доколкото помня, ставаше дума за поет-комунист-идеалист, който посрещаше „свежите априлски повеи“ (Априлският пленум на БКП от 1956 беше нещо като българска перестройка) с нежелание да зареже чугунената комунистическа праволинейност от времената на култа към личността. И това е комай един от последните, който не искаше да измени на това, което е бил или на което се е правил – от голото достойнство. Сега ветропоказателите са добре смазани и се въртят със скоростта на вентилатори. Като тия на процесорите в компютрите.

Днес, Събор на св. Иоан Кръстител (Ивановден) по стар стил, е инаугурацията на Тръмп. За пръв път са поканени държавни ръководители от други страни. Поканен е даже и нашият Боби Цеков, но президентът на Украйна Зеленски не е. Не знам защо, вероятно е прекалено свързан с бившия режим на демократите. Иначе положението в Украйна е един от проблемите, които трябва да се решат първи. Пък и не само той.

Усеща се как промяната чука на вратата (не нашата „Промяна“ на Кирчо и Кокорчо, Боже, опази!!!). Чука по целия свят. Сякаш във втория си мандат Тръмп е решил да поправи пропуските и грешките от първия. Гледах много интересен разговор по Евронюз в предаването „Добро утро, Европа“. В него Свилен Спасов, създател на поредицата от книги „Власт и отговорност“ в издателство „Сиела“, направи интересно сравнение. В предишното правителство на Тръмп общото имотно и финансово състояние на министрите е било около половин милиард долара. В това, което встъпва сега, то е 15-16 милиарда, без да броим Мъск. Така е, защото този път Тръмп се е заобиколил със себеподобни – бизнесмени и милиардери, – а не с професионални политици, които, види се, все още не са толкова богати. Според Спасов с предишните си министри Тръмп е имал трудна, почти нулева комуникация, но сега вече ще говори с новия си екип на близък до мисленето си език. Ето това е дясно управление. Не като нашите голтаци, които се пишат десни, защото вляво всичко е заето, и щом се промъкнат във властта, се хвърлят да оправят материалното си положение.

Да, усещането, че се случва нещо различно, е налице. Най-сетне консервативното започва да надделява над либералното, след като либералното се окафяви колкото можа по целия свят. Дори и българският патриарх Даниил – човек изключително премерен и точен в говоренето си – реши да се изкаже по въпроса. В предаването „120 минути“ на БТВ, попитан за избирането на Тръмп и за войната в Украйна, той каза: „При военни конфликти са намесени много сили, но сякаш с избора на новия американски президент нормалността се завръща в обществото… Тръмп бе заявил, че ще уреди този конфликт. Сега казва, че са необходими 6 месеца, той каза трезво: "Там умират хора, необходимо е да спре тази братоубийствена война". Мисля че това е глас на разума, дай Бог, да се прекрати тази война“. Разбира се, това изказване, с което всички по принцип трябва да сме съгласни, отново отвори устите на хунвейбините да плюят по Патриарха. И това не учудва никого.

Но че се случва нещо ново, нещо различно, личи по суетнята на родните (и не само) ветропоказатели. Те винаги безпогрешно долавят историческите тенденции и когато новото се случи, те вече са там и с гръмовен глас ни убеждават как те са тази, които са ни извели на нови брегове. Винаги е било така.

Що за човек е българският ветропоказател? За жалост, той е твърде масово явление и може би няма да сбъркаме, ако кажем, че от 100 наши сънародници едно 60-70 са по един или друг начин ветропоказатели. Не знам, може би това е белег на някаква интелигентност, на някаква прагматичност. Кой е луд да си троши хатъра за някакви си идеали и убеждения! Пък и откъде да знаеш, че си бил прав, преди да се извъртиш? Може тогава да не си бил прав, а сега да си се поправил и следователно заслужаваш единствено аплодисменти. Ветропоказателят е до голяма степен социопат или поне краен (безкраен) егоист. Той няма друг мотив за съществуване, освен собственото си благоденствие. Няма срам, няма достойнство, защото срамът е грижа какво ще си помислят другите, а пък достойнството е отговорност към някаква принадлежност, към някаква ценностна система – все неща, твърде променливи при ветропоказателя.

Най-напред започнаха да се извъртат техните либерални лидери на обществено мнение. Няма да им казвам имената, едно защото всички ще се сетят кои са, и друго, защото съм християнин, а християнинът мрази греха, но обича грешника. Ние не осъждаме човека, който в крайна сметка е образ Божий, а само делата му, които често са резултат на изкушение и умопомрачение. Нека се въртят. Инертната публика пак ще им се възхищава колко са умни, пак ще бъдат пример за принципност и пак ще ѝ помагат да бъде „в крак с времето“, какъвто и да е тоя крак, каквото и да е това време. И не, не винаги го правят за прехраната, макар че най-често е затова. Понякога искат да залъжат себе си, че неизменно са от страната на истината и на справедливостта и са истинският елит на народа, който ще каже на по-простите кое е добро и кое е правилно. Те са тези, които първи откриват топлата вода и я сочат на останалите, за да измият те кирта на своето невежество. Нека, нека си вярват. И нека са спокойни, никой няма да ги събира с камионетки – кошмарът на Евгени Дайнов.

Скоро след тях ще се завъртят политици и цели партии. Особеност на нашия политически живот е, че винаги старателно се вслушва какво става отвън и гледа бързо да се нагласи в поза да бъде… признат от по-силните. Защото, за огромно съжаление, българският политически живот винаги, ама винаги е бил функция от нещо, което се случва навън. Така че професионалните политици са ветропоказатели по силата на служебните си задължения. Дори и онези, които го играят остра и радикална опозиция, и те чакат да задуха някой нов вятър я от изток, а от север. 

Редовите хунвейбини в социалните мрежи обаче още не са се усетили. Те още крещят лозунгите си и ще изпепеляват с омраза невинните си опоненти, направили грешката да се заговорят с тях. Някои от тези хунвейбини са платени, други са убедени. И двата вида са достойни за презрение. На някакво уважение могат да се надяват единствено ония, които останат на позициите си и след като палачинката се обърне. Тоест на онази част, която не се състои от ветропоказатели. Иначе си заслужава да седнеш отстрани с купа пуканки и да гледаш за колко време ще станат консерватори, по-консервативни и от Лойола, за колко време ще се обърнат, за колко време ще сменят ценностите си с нови и ще се разкрещят за тях, сакаш сега слизат от небесата и преди не са говорили нищо. Те са такива и винаги са били. Ветропоказатели. 

Ами ние, тъпите вечни киселяци и опозиционери? Да се радваме ли от това, което се случва?  В краткосрочен план безспорно е радостно, защото ще тури някакъв край на либералното безумие. В дългосрочен обаче не съм сигурен. Много пъти сме говорили за махалото. Да, историята може да е циклична според Шпенглер и Хънтингтън, но преди всичко е махало. И това махало не се клати от добро към зло и обратно, а от една уродлива крайност към друга. И единственият сегмент на някаква нормалност от неговата траектория е когато минава през най-ниската си точка, преди да започне да се изкачва към другата крайност. Много се надявам, че ще имаме едни десетина-петнайсет години на нормалност, но предвид темповете, с които се развива и променя светът напоследък, и това не се знае. Нищо. Колкото – толкова. Ние ще продължим да мислим, че Картаген трябва да бъде разрушен и той ще бъде веднъж завинаги в осмия ден на сътворението.

Още от автора:

Интервюто на Патриарха и умнокрасивитетът

Има ли нещо по-важно от емоционалното състояние на твоето дете

Крилати тъпизми