За бойкота на търговските вериги и защо саламът е по-силен от гражданското чувство

Акции, като тази у нас на 13 февруари, се оказаха политически, а за потребителите те дори са вредни

Ключови думи: бойкот, хранителни вериги, вредно, саламът, по-силен, гражданско чувство

От десетина дни ме навиват чрез текстови и визуални послания този четвъртък, 13 февруари, да не купувам нищо от търговските вериги. Това било гражданска позиция. Че аз трябва да съм най-големият гражданин от всички, защото кракът ми не е стъпвал в търговска верига от години. Храна вкъщи се пазарува от две места в интернет, но този вид търговия все още никой не го бойкотира, въпреки главоломно растящите ѝ обеми.

Разбира се, както всяка българска бунтовна инициатива още от годините на Възраждането, и тази не е оригинална. Първообразът ѝ се корени в братска Хърватска, където от 8 февруари би трябвало да тече подобен, само че едноседмичен, бойкот и то не на всички вериги-изедници, а само на една – местната „Конзум“, която според потребителската платформа „Ало, инспекторе“ била най-скъпа и логично следвало първа да понесе потребителския гняв.

В Румъния също щели да бойкотират за един ден големите търговски вериги. Там пръв инициатор бил онзи същият Калин Джорджеску, дето му отмениха изборите. Бойкотът трябва да е днес, 10 февруари. Днес трябва да е и бойкотът в Косово. В Гърция пък щял да е на 19 февруари. Само на мен ли това ми прилича на активно мероприятие? На арабска пролет, на цветна революция?

Дайте в тази връзка да видим и по чия инициатива е българският бойкот, защото една творба се оценява включително и по това кой е нейният автор. Българският бойкот, който трябва да се състои този четвъртък, е по инициатива на Движение „Системата ни убива“ (помните ли ги – майките на Мая Манолова, дето разкарваха по жълтите павета скелет в инвалидна количка), Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Знам, знам, че организации от този тип от време на време трябва да напомнят за себе си, да влизат в медиите и затова никой не им се сърди.
Намериха се хора, които правилно казаха, че тези акции са парекселанс политически, а за потребителите могат да се окажат дори вредни, защото даже да постигнат някакъв осезаем успех, което не е много вероятно, то ще доведат до криза в системата, за която в крайна сметка отново ще плати крайният потребител.

Но нека ние, като хуманитаристи, да се фокусираме не върху икономическите, а върху психологическите измерения на явлението.

Към явлението има две генерални гледни точки – на гражданин и на базов човек (да го наречем така за удобство).

Не, че гражданинът не е човек, напротив – той е човек плюс още нещо. От гледна точка на гражданина (в смисъла, който му дава т.нар. „велика“ френска революция, а не на Bürger, от древногорнонемски burgari – гражданин, човек с градска култура, буквално защитник на града), от гражданска гледна точка трябва да се оказва денонощен потребителски натиск, за да не вирят главица злите капиталистически сили.

От гледна точка но базовия човек (забележете, че не изключвам в една и съща личност да се гуши както базов човек, така и гражданин), от гледна точка на базовия човек нещата просто се случват и дори да има смисъл да опитваме да влияем на някои от тях, то е излишно това да става по бравурен начин, който носи допълнителна увреда на душата и нравите.

Каква е разликата между базовия човек  и гражданина? Гражданинът е готов да мърмори и да се възмущава за всичко. Той знае, че има права и, нещо повече, знае, че там някъде, в мастилените сенки на световния заговор, се крие някой, който иска да му ги похити с кривите си нокти. Докато базовият човек е благодарен, че и днес е жив и здрав. А дори и да не е здрав – пак е благодарен и търпелив в очакването си несгодите да отминат. За базовия човек несгодите са нещо нормално и заслужено, докато за гражданина – нещо извънредно, катастрофално, несправедливо и най-вече незаслужено. За най-чувствителните граждани дори лошото време и движението на планетите са лично посегателство срещу тях, срещу техните права и свободи.

И нека сме съвсем наясно, че ако някой се включи в чевъртъчния бойкот, това ще е гражданинът в нас, а не базовият човек, с който сме родени.

Дали съсипването на големите търговски вериги наистина е в услуга на местните производители? Едва ли. Ако си представим, че големите търговски вериги напуснат България с подвити опашни и със „Системата ни убива“ по петите, то къде ще намерят българските производители подобен пазар? Толкова голям, толкова организиран, бърз и сигурен? Ако гледаш няколко корена домати на двора, ще ги изнесеш на женския пазар. Но ако имаш няколко десетки декара оранжерии? Какво правиш?

Нека потребителите не си правят илюзии. Големите търговски вериги съществуват именно заради тях, за да задоволяват на конвейер, като на бройлери, нуждите им от хранително разнообразие. Щом поддържат определени цени, то е единствено защото има достатъчно на брой потребители, способни и готови да ги плащат. Големите търговски вериги са организми, зачевани и отглеждани от нас, потребителите.

Истинският въпрос е защо въобще пазаруваме? Защо тъпчем огромните си хладилници със стотици пакетирани изкушения? Не казвайте: за да не умрем от глад. Никой няма да умре от глад.

Ако ли пък доходите ни не отговарят на нашето потребление такова, каквото си го представяме, каквото си мислим, че заслужаваме, то много по-нормално е да си определим месечен бюджет, а не месечна кошница. Да видим с колко пари за храна разполагаме, е не какви артикули трябва да придобием, независимо дали можем да си ги позволим. И ако не можем, да се гневим и да караме някого да ни ги продава на загуба или, защо не!, да ни ги подарява. Пак казвам: никой няма да умре от глад.

Не знам, ваша си работа. Сами си изберете в четвъртък на коя гледна точка да застанете – на гражданина или на базовия човек. Каквото и да решите, няма да преобърнете каруцата, защото ако не си купите салама в четвъртък, ще си го купите в петък. Саламът е по-силен от гражданското чувство. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още от автора:

Бай Тръмп и българските ветропоказатели

Има ли нещо по-важно от емоционалното състояние на твоето дете

Майката на всички оксиморони