Бюджет се пълни с данъците от работещ бизнес, не със заеми

Ключови думи: инж. илиян терзиев, камара на строителите в българия, бюджет

През първото полугодие на тази година произведената строителна продукция е за 10,2 млрд. лв. като спрямо същия период на миналата ръстът е от 28,7%. Данните съобщиха от Камарата на строителите в България (КСБ) в навечерието на Димитровден, който е и Ден на строителя. Увеличението е изявено от второто тримесечие насам. От лятото се отчита ръст на регистрираните в КСБ фирми. Строителният бранш се мобилизира за очаквания увеличен обем работа и по програмата с общински проекти, и по санирането, и по дълго забавени обекти, коментира председателят на КСБ инж. Илиян Терзиев. Разговаряме с него за готовността на сектора за 2025 година, за кадровото обезпечение и предизвикателствата пред бранша. 

Инж. Илиян Терзиев е председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Избран е на поста от Общото събрание на КСБ през февруари 2018 г. Преди това е заемал позициите на зам.-председател на УС на КСБ и председател на Областното представителство на Камарата в София. Завършил е Строителния техникум “Христо Ботев”, сега СГСАГ, а след това Висшето строително училище “Любен Каравелов”. Управител е на “АТ Инженеринг 2000” ООД.

- Инж. Терзиев, от лятото на тази година се отбелязва ръст на вписаните в Професионалния регистър на строителите фирми и за първи път те са близо 7500. Това е с около 1400 повече в сравнение с края на 2021-22 година, когато започна сривът в сектора. Как завършвате 2024 г. и кои са най-сериозните предизвикателства пред бранша за следващата година?
- Браншът е готов и очаква увеличен обем работа. Минахме през много труден период - и Ковид кризата, инфлация, война, политическа нестабилност…Сега са заявени много общински проекти по програмата, която парламентът гласува. Очакваме да започнем отново с обновяването на жилищни сгради, но поне на този етап нещата не вървят с темповете, които бихме желали. Все още не е късно, защото строителният сектор има капацитета да поеме работата, но държавата трябва да се стегне и да не губим повече време и възможности.

- Сроковете притискат общините, а те от своя страна ще искат бързина от строителите - ще успеем ли с наваксването на програмата?
- Важното е и общините, и държавата да не бавят процеса, защото както е казал Колю Фичето, със 100 работника за 100 дни може да стане, но и с 10 000 работника за 10 дни няма как да се случат нещата, защото има технологични процеси, които не зависят от човешката ръка и умения. Те изискват време и подготовка, има време за доставка на материали. Не беше толкова отдавна изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Тогава браншът се мобилизира, направихме необходимите екипи и за около две години успяхме да санираме над 2000 сгради. Тогава създадохме изключително добра организация, обучихме хора, беше купена техника и свършихме работата, която държавата очакваше от нас. Помните, имаше приказки за качеството, но в крайна сметка се оказа, че не повече от 0,5 процента от реализираното обновяване на сградите трябваше да се коригира и то в гаранционния срок. Проблемът за бранша дойде след това - програмата беше изпълнена и не започна веднага нова. И екипите, които обучихме, в момента работят в Германия, Франция, Испания, а не в България. Строителният сектор може да върне част от тях отново тук, имаме капацитета да обучим и нови кадри, но за бранша, както впрочем и за всеки бизнес, е изключително важно да има прогнозируемост и хората да знаят, че имат някакъв хоризонт за развитие, по-дългосрочен период за планиране.

- Липсата на прогнозируемост ли е основният проблем пред бранша днес?
- Прогнозируемостта е изключително важна за нас. Защото строителството не е лека кола, която щом не искаш да караш, я паркираш и я оставяш. В бранша са заети стотици хиляди хора, които хранят своите семейства. Не може на един строител да му кажеш да изчака вкъщи, ако в момента няма достатъчно работа, защото добрите специалисти веднага се пренасочват и отиват да работят в чужбина. Това създава и хроничния проблем с кадрите, защото ако имаме перспектива за три или пет години, тогава всяка малка, средна или голяма фирма ще знае колко и какви работници и специалисти трябва да наеме. В този контекст, липсата на перспектива и ритмичността на подаваните проекти е най-сериозният проблем. Защото съответните държавни или общински структури трябва да движат процесите в срокове. Така ще има адекватен период за офериране, а след това и за изпълнение. Най-честите въпроси възникват със забавяне на офертите, а след това и със закъснението на съответните строително-монтажни дейности. 

- В много сектори, включително и в строителството, има дефицит на кадри – това ли е краткосрочното решение на въпроса с липсата на работна ръка?
- В цял свят, в това число и в Европа, трудовата миграция е нормален процес. Над 15 000 души у нас, работници от трети страни, са заети в строителството в момента. А секторът има необходимост от поне 70-80 000 работници. Това е нормален процес – внасяме работна ръка, наши кадри отиват да работят в Германия, а германските специалисти отиват да работят в САЩ. Дали ни харесва или не – това е реалността. Работниците от трети страни започнаха да се явяват конкуренция на нашите и резултатът е, че при това съревнование се получават добри резултати. В Полша, в Румъния колегите от строителния бранш също наемат хора от трети страни, но ето отново проблем пред българските фирми – ние чакаме много време визите и разрешението за работа на един такъв работник. Ако в Полша това става за месец, то у нас документацията се оформя от три до шест месеца. Наши фирми чакат по половин година своите работници, защото институциите не могат да създадат бърза организация по влизането и престоя им в България. Това също е въпрос, по който КСБ работи с компетентните институции.

- Дългосрочната стратегия на Камарата на строителите в България за висококвалифицирани специалисти включва партньорство с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Ще успеете ли да провокирате интереса към инженерни специалности сред младите хора?
- Можем да подпомагаме обучението на инженерни специалисти и точно това за мен е работещата стратегия – това са висококвалифицирани кадри, които ръководят работниците. В момента работим и с министерството на образованието по линия на дуалното обучение. Най-добрата практика е фирмите да създават свои специалисти, технически ръководители, които да се реализират на нашите строителни площадки. Да, трудно е, защото при нашата професия 90 процента от работата е на открито – може да е студено, може да е пек и жега. Но от друга страна заплащането в сектора е много добро. Такива стартови заплати, каквито предлага строителният бранш, почти не се срещат другаде. В моята фирма имам инженери, които сме ги наели буквално от ученическата скамейка и смело мога да кажа, че са прекрасни професионалисти. Практическият опит, който студентите получават на терен, на строителните обекти, в непосредствения процес на работа, е ценно предимство не само за тях самите. Но и за фирмите, защото имат шанса да задържат млади и мотивирани кадри.

- Работеща ли е методиката за индексация на договорите за строителство заради инфлацията?
- Проблем е, че да – имаме методика за индексацията и тя се прилага на много места. Но все още нямаме правилник за прилагането й. Това дава възможност на възложителите да преценяват сами, според това има или няма пари, да бъде ли направена индексация на една фирма, а на друга – не. Би трябвало да има правилник и той да е еднакъв за всички.

- От колко години го чакате?
- Работим по този въпрос от три години. А правилникът е важен за бизнеса, за да се знае как се прилага индексация, кога се прилага и т.н.

- От позицията на Вашия опит, кой период най-силно отговаря на сегашните проблеми в Европа?
- През 2008-2009 година кризата от САЩ се отрази в Европа. На този етап не бих казал, че има криза от такова естество. Но България е единствената държава от ЕС, която е получила само първа част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Пари има, а държавата не може да ги вземе. България трябва да успее да реализира инвестициите по ПВУ и политиците трябва да решат този въпрос. Безотговорно ще е да се пропусне тази възможност. Защото инвестициите водят до по-високо качество на живот на хората. За мен не е правилно да се вземат заеми, за да се прави социална политика. Трябва да се даде възможност на бизнеса да работи и да плаща съответните данъци, които пълнят бюджета. И с натрупаните блага властта след това да провежда социална политика. Успешната формула за траен растеж на икономиката е работещ бизнес, а не заеми. В моето и във вашето семейство, ако не работим, не можем да си плащаме разходите. Това е истината. А държавата е като семейство, само че по-голямо. Работещият бизнес плаща данъци, с които се пълни хазната и така има средства да се провежда политика и за възрастните, и за децата. Трябва да се развият и възможностите, които дава публично-частното партньорство. Има фирми, които ще направят и инфраструктура, и училища, и детски градини.

- Какво пожелавате на колегите си в навечерието на професионалния празник на строителите – Димитровден?
- Основното, което желаем, е да имаме условия да работим. Заетите в строително-инвестиционния процес сме като къща на много етажи и всеки просто трябва да си върши работата. И да си носи отговорността – и проектантът, и надзорникът, и инвеститорът, и ние, строителите, и органите, които приемат изпълнението. Ако всеки си свърши работата както трябва в нашата къщичка, наречена строителство, нещата ще се получават. С всички колеги си пожелаваме здраве. А през годините сме доказали, че имаме и воля, и желание за работа, която изпълняваме качествено.