Пътят от илюзията към чудния свят, наречен анимация
С анимацията светът празнува силата на въображението, усмивката на детството и изкуството да оживяваш мечтите си – кадър по кадър
Анимацията е едно от редките явления, което ни позволява да се докоснем до детското Аз, но и да кажем много неща в прав текст без да бъдем осъдени. Феновете на анимацията, потъват в нея, а жанрът продължава упорито своето развитие. Но зад цялата тази експресия от подходи стои дълга и често клатушкаща се между успеха и провала история.
Първата публична прожекция в историята е на Емил Рейно с т.нар. "светлинни пантомими" през 1892 г.. Авторът е френски художник и фотограф и се води за един от създателите на анимацията. На 21 декември 1877 г. патентова апарат за разглеждане на рисунки, прикрепени към хартиена лента, наречен праксиноскоп. През декември 1888 г. основава своя "Оптичен театър". Първата прожекция на т. нар. светлинни пантомими е на 28 октомври 1892 г.
Преди да стигне до съвременната анимация човешката изобретателност преминава през идеи като зоетроп и флип книга. Първата представлява устройство, което създава илюзията за движеща се картина, и е патентовано през 180 г. пр. н. е. от японския изобретател Тинг Хуан. Той закачва на една лампа рисувани върху панели от полупрозрачна хартия или слюда фигури, които при определено движение на въздуха "оживяват".
Близо две хилядолетия по-късно се появява и първата флип книга - съвкупност от рисунки, при които ефектът на движещи се картини се появява чрез бързо прелистване. Годината е 1868, а интересното хрумване е дело на Джон Барнс Линет. Първият анимационен филм, доближаващ се до познатите днес, е дело на Шарл-Емил Рейно. Той използва създадения от него праксиноскоп (приемник на зоетропа), за да раздвижи картинки през 1892 - три години преди първата кинопрожекция на братя Люмиер.
Първият анимационен филм, заснет на лента, се казва Humorous Phases of Funny Faces (1906) и е създаден от американеца Джеймс Стюарт Блектон, цитирано от обекти.бг
Пътя на анимацията в България до началото на 90-те, от повечето от нас си спомнят за касетите и домашното кино до мащабните кина
В България опитите за анимационно кино най-вероятно водят началото си от дейността на карикатуриста Райко Алексиев. Някои изследователи, като Надежда Маринчевска, авторката на книгата за "Българското анимационно кино" задава хипотезата, че 1915 г. е рождената дата за българското анимационно кино. Първите планови рисувани филми, изработени по държавна поръчка, у нас започват да се създават от 1948 г. нататък.
Маринчевска е доста предпазлива в обявяването на 1915 г. Тогава е създаден и първият български игрален филм „Българан е галант“, изцяло финансиран, режисиран и заснет от Васил Гендов. За карикатурен филм на Райко Алексиев, изработен през 1915 г., съобщава вестник „Народни права“ от 12.12.1915 г. Но други данни за въпросната лента няма. Не е запазено копие от нея, а дори не е известно дали и колко пъти тя е прожектирана в страната.
Следващата важна дата свързана с анимацията в родното кино е 1929 г. Тогава е заснет филмът „Нашето море“ на Кирил Петров. В него има откъс, който е създаден с техниките на анимацията, подобно на "стоп моушъна"/бел.а.- Стоп моушън анимацията ю е техника за правене на анимационни филми, при която обектите се манипулират физически на малки стъпки между отделно снимани кадри, така че да изглежда, че показват независимо движение или се променят, когато се възпроизвежда поредицата от кадри/. Във филмът кадрите показват как цифри и букви се раздвижват върху знак на черноморския флот. Това е едно, макар и спорно доказателство, че в България има опити да се създава подобно изкуство и преди 1945 г.
По-отчетливо е използването на анимация в рекламен роден филм за мострения панаир в Горна Оряховица, сниман 5 години по-рано, през 1924 г. В няколко кадъра от филма има използвана изрезкова анимация, която рекламира дейността на фабрика „Квадрат“ в Рига, производител на шушони и галоши. Но и за този откъс има спорове, тъй като не е ясно дали е дело на български автори или на латвийски специалисти в областта.
От края на 30-те е опитът на Васил Бакърджиев да направи пълнометражен анимационен филм за Крали Марко, базиран на епоса за народния герой. От това начинание остават запазени само няколко рисунки и филмът не е реализиран.
Също през 30-те години друг български художник Димитър Тодоров-Жарава, се опитва да създаде нещо вече изобретено. Жарава решава да направи прожекционен апарат за книжни ленти, без да знае, че на Запад Плато (1932 г.) и Хорнер (1934 г.) вече са създали такива. Опитите на Жарава са неуспешни, но той не спира да се занимава с анимация и се стреми да създаде български анимационни филми или трик-филми, както са известни те у нас преди 1945 г.
През 1945 г. в страната ни се появява групата „Колектив филм“ – творческо обединение на младежи, които са се заели със задачата да създават анимационно кино. Групата успява да завърши филма „Малкият крадец“, който излиза на екран в България, макар и с ограничени прожекции. „Колектив филм“ работят в помещение – бивша работилница, на бул. „Евлоги Георгиев“ и самофинансират дейността си. Успехът на групата привлича внимание и те са ангажирани от Министерството на информацията и изкуствата на ОФ (Отечествен фронт) да направят филм за изборите през заветната 45-та г. Филмът е със заглавие „Болен“ и е 4-минутен. „Колектив филм“ имат много идеи, но те остават нереализирани.
През 1948 г. кинематографията в България е национализирана. От този момент нататък държавата стои зад поръчването, финансирането и изработването на филмите, чак до промените след 1989 г. Създава се отдел за анимационни филми с ръководител Димитър Тодоров-Жарава. Жарава остава на поста си до 1955 г., когато е заменен от училия в Москва Тодор Динов. Именно Динов създава силната българска анимационна школа и вдъхновява следовници, които да издигнат родното анимационно кино до международни висоти. Тодор Динов е в основата на изработения през 1954 г. „Юнак Марко“, който се счита за първия български професионално изработен анимационен филм. Той е и първият продукт на българската анимация, селектиран на международен фестивал („Карлови Вари“, 1956 г.).
След успеха Динов прави още „Внимателното ангелче“ и „Киностършел №4“, както и други продукции. На Тодор Динов е и обявеният за най-успешен български анимационен филм „Маргаритка“ (1965 г.), предават от Българска Наука.
Следващото голямо име в анимацията, а и в игралното кино е Иван Андонов. Филмът му от 1967 г. „Есперанца“ е истинско явление в българското анимационно кино, задаващо нови форми на изказ и поставящо въпроси, вълнуващи много творци и учени в страната през 60-те.
Във филмът „Дупката” от 1966 година оживява шопската поговорка, че не е важно на мене да ми е добре, важно е на съседа да му е зле. Винаги с тънко чувство за хумор, режисьорката Зденка Дойчева се интересува от абсурдното човешко поведение в „Страст”, където играта на табла е обсебваща мания. Нейният „Аквариум” е социална алегория за всеобщото „изяждане”, в което малкият човек е най-големият губещ. Зденка Дойчева иронизира масовата истерия по зодиите в популярния си „Хороскоп”. В него 12 черти на характера са уголемени до абсурд. С филма „Комикс” Зденка Дойчева показа, че е майстор и на стиловата пародия. В него персонажите са анимирани от художничката Ценка Коюмджиева, гост на предаването ни.През същия период твори и Христо Топузанов, останал в историята със заглавията: „Парад” (1960), „Маскарад“ (1965), „Ножичка и момченце“ (1965), „Купете си електронна домакиня КР-1“ (1973), „Икар и гравитацията“ (1976), „Експеримент“ (1985), „Сряда срещу вторник“ (1986).
„Тримата глупаци”, го изстрелват на върха през 1970 г. По поредицата за трите непохватни човечета в син, зелен и червен панталон, Донев работи от 1970 до 1990 г. Други негови успешни проекти са „Умно село” и „Диагноза”, който е и неговият последен завършен филм.
80-те е най-силният период на българското анимационно кино. През това десетилетие творят младите тогава Слав Бакалов, Красимир Иванов, както и доайени като Пройко Пройков. Своят опит в анимацията прави и Сотир Гелев с „Пилето” (1982 г.). Създаденият през 1984 г. филм на Слав Бакалов „Женитба” печели награда за най-добър анимационен филм в Кан. Творенето на анимационни филми в България през 80-те се увеличава двойно от това през 70-те. Апотеоз на успехите ни е номинацията за студентски „Оскар” на „Консервфилм“, създаден от Златин Радев и спечелил множество престижни награди през 90-те.
Източници: Българска наука - Развитието на българската анимация. 80-те и апогеят на българското анимационно кино
Книгата на Надежда Маринчевска - "Българското анимационно кино"
Пътят от илюзията към чудния свят, наречен анимация
