Между тиквите и светците — защо спорът за Хелоуин е всъщност спор за душата на България

Сцените от Хелоуин показват колко лесно границата между забавление и култ към мрака се размива

Ключови думи: Хелоуин, Елин Пелин, православие, забрана, духовни ценности, православна вяра, Васил Василев, българска култура, деца, християнство, маскарад

В последните дни България води един привидно „смешен“ спор — за Хелоуин. Зад маските на вещици, тикви и демони обаче не се крие детска забава, а битка за културна идентичност на един народ с хилядолетна история и традиции.

Решението на кмета на Елин Пелин да забрани празнуването на Хелоуин в детските градини и началните училища на града разпали страстите и социалните мрежи се превърнаха в арена на сблъсък. От едната страна е либералната общност, която иска фолклорните танци пред Народния театър да се забранят, но брани като Матросов на амбразурата един демоничен култ и определя забраната му като „цензура“, „ретроградност“ и „популизъм“.

От другата са хиляди родители, свещеници и граждани, които аплодират решението и го приемат като акт на духовна самозащита. Чуват се гласове то да бъде въведено в цялата страна.

Да си го кажем честно: Хелоуин няма нищо общо с българската култура, духовност или традиция. Това е западен, комерсиален продукт, преминал от келтски езически ритуали към масов потребителски спектакъл.

Няма нищо лошо в това хората да се забавляват. Но когато „забавлението“ се превръща в нормализиране на страха, мрака и смъртта, то вече не е безобидно.

Свещеник Васил Василев от Шумен го каза ясно с пастирска твърдост: „Не е безобидна шега, когато злото се представя за забавление. И не е игра, когато демонът се превръща в герой.“

Хелоуин за напреднали! Запалете тиквите, пролейте кръвта, да изгоним злите духове (СНИМКИ)

Думите му звучат старомодно за някои, но в действителност са съвременни и нужни. В свят, в който ценностите се подменят с лайкове и визуален шок, именно духовното равновесие е най-революционният акт.

Свободата не е в това всичко да е позволено. Никой не забранява на възрастните да се маскират в клубове или да гледат хоръри. Но когато говорим за деца в детски градини и училища, въпросът вече не е „за“ или „против забавлението“, а защо и какво възпитаваме.

Хелоуин превръща нашите учителите в аниматори от евтин хотел, а ние искаме от тях да са възпитатели. Държавата не е организатор на маскарад, а пазител на ценности. Затова забраната на Хелоуин не трябва да се приема като акт на цензура, а като отговорност за възпитанието на нашите деца. Кметът на Елин Пелин не е забранил радостта, а е защитил смисъла ѝ.

Ако се отърсим от инфантилния либерализъм, ще си спомним, че България има достатъчно собствени светли празници, които нашите деди са ни завещали: Деня на народните будители, Коледа, Възкресение, Гергьовден, Покров Богородичен. И т.н., и т.н.. Ние нямаме нужда от маски, които да „сплашват злото“, а от потребността да почитаме своите светци, които от векове го побеждават със светлина.

Това, което свещеник Васил Василев нарича „духовна зараза“, всъщност е подмяна на символите. Детето, което днес се маскира като демон, утре трудно ще разбере защо трябва да уважава иконата на светеца.

Когато се подиграваш на страха, без да разбираш неговия смисъл, не ставаш по-смел — ставаш по-празен. Всеки човек, който има поне малко интелект, добре разбира, че този спор не е за тикви, нито за костюми. Той е за правото на България да остане себе си. Да избере между празника на мрака и празника на духа.

И понякога, за да защитиш светлината, трябва просто да имаш смелостта да кажеш: „Не. Дотук.“