Представиха непоказвана досега изложба с киноплакати на Симеон Кръстев

Ключови думи: изложба, кинофестивал, кино, симеон кръстев, новини от стара загора, златната липа 2023

Тема в развитие

18 деца трескаво рисуват анимационен филм за финала на „Златната липа“ Препълнена зала откри десетото издание на кинофеста „Златната липа“ 2023 Анри Кулев за „Меко казано“: С български бюджет направихме филм, който струва поне 300 милиона долара

Любен Чаталов откри своя звезда и посади дръвче в Алеята на златните липи в Стара Загора Представиха непоказвана досега изложба с киноплакати на Симеон Кръстев Откриват 10-ия кинофестивал „Златната липа“ в Стара Загора Интересни събития съпътстват филмовата програма в десетия кинофестивал „Златната липа“ Любим актьор със 100 роли в киното ще получи специалната награда „Златна липа 2023“ 14 нови български филма ще представи десетото издание на „Златната липа“ 2023 Звезди на европейското кино блестят в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2023 Фотоизложба изважда мили спомени от 10-те години на кинофестивала „Златната липа“ Девет нови филма от Европа влизат в конкурсната програма на „Златната липа“ 2023 Петима кино авторитети влизат в международното жури на „Златната липа“ 2023

виж още

скрий

Една непоказвана досега изложба от киноплакати украсява фоайето на Старозагорската опера от 27 май, когато беше даден старт на фестивала „Златната липа“. Плакатите са дело на големия български художник плакатист Симеон Кръстев и привличат вниманието на зрителите всеки път, когато минават покрай тях, за да сменят салоните преди следващата прожекция.

„Изложбата на Симеон Кръстев е едно от големите съпътстващи събития на тазгодишното издание на „Златната липа“ и съм много съм горда, че именно в Стара Загора за първи път се показва тази изложба“, каза при откриването на експозицията днес директорът на кинофестивала Магдалена Ралчева.

Изложбата представя 26 плаката на български и чуждестранни филми, както и от представления на Българската национална опера, създадени от Симеон Кръстев предимно през 80-те години. Сред тях ще видим плакати на филми като „Всичко е любов“ с Иван Иванов, „Смъртта може да почака“ с Тодор Колев, „Бъди благословена“ с Мария Статулова и Доротея Тончева, „Спасението“ с Коста Цонев, „Денят на владетелите“ с Васил Михайлов, „Възпоменание“ с Владимир Висоцки, спектакъла „Манон Леско“ на Софийската опера и балет и много други.

„Една от особеностите на плакатното изкуство е, че авторите му обикновено остават анонимни за широката публика, колкото известни и награждавани да са те, подобно на Симеон Кръстев“, каза при откриването изкуствоведът проф. Марин Добрев.

„Симеон Кръстев е едно от големите имена на плаката. Ние го свързваме с онова поколение плакатисти, което през 80-те години донесе европейската и световната слава на това изкуство. Това е едно поколение, което разви в себе си умението да намира ключа към тайнството на плаката. Този вид изкуство има изключителна комплексност. Авторът на плаката трябва да влезе в произведението или в темата, да намери нейната ритмика, да намери прекия път към събитието, да намери дори вица, образа, шрифта.

С творчеството си Симеон Кръстев е неразделна част от българската представа за плаката. Форумите, в които той се изявява и е награждаван през 70-те и 80-те години, са Бразилия, Аржентина, Финландия, Полша, Дания, Белгия, участва в парижкия форум „100 плаката“.

Симеон Кръстев има и втора специалност на живописец. Това му помага да бяга от една тема към друга, да търси хармонията между цветовете и фигурите, заключвайки в тях натрупаната си творческа мъдрост, посочи още проф. Марин Добрев. Кинокритикът Божидар Манов припомни, че за художествената критика понятието плакат е натоварено с отрицателен заряд.

„Когато се каже, че нещо е плакатно, ще рече, че то е плоско, плитко, без дълбочина, без психологическа мотивировка, повърхностно. В огледален образ, всъщност, изкуството на плаката е алтернативната сложност да се изгради дълбочина в двуизмерната плоскот на проектираното пространство“, отбеляза Божидар Манов.

Според него голямата магия на автора плакатист е в способността да извади ядката от сърцевината на художественото произведение и да я фокусира по четлив начин към зрителя. Да успее, въпреки отрицателното възприятие за плакатност, да подскаже дълбочината на произведението, за което работи. Най-неизвестният анонимен – това е автора на плаката, каза още Божидар Манов.