Представиха непоказвана досега изложба с киноплакати на Симеон Кръстев
Изложбата представя 26 плаката на български и чуждестранни филми, както и от представления на Българската национална опера, създадени от Симеон Кръстев предимно през 80-те години
Една непоказвана досега изложба от киноплакати украсява фоайето на Старозагорската опера от 27 май, когато беше даден старт на фестивала „Златната липа“. Плакатите са дело на големия български художник плакатист Симеон Кръстев и привличат вниманието на зрителите всеки път, когато минават покрай тях, за да сменят салоните преди следващата прожекция.
„Изложбата на Симеон Кръстев е едно от големите съпътстващи събития на тазгодишното издание на „Златната липа“ и съм много съм горда, че именно в Стара Загора за първи път се показва тази изложба“, каза при откриването на експозицията днес директорът на кинофестивала Магдалена Ралчева.
Изложбата представя 26 плаката на български и чуждестранни филми, както и от представления на Българската национална опера, създадени от Симеон Кръстев предимно през 80-те години. Сред тях ще видим плакати на филми като „Всичко е любов“ с Иван Иванов, „Смъртта може да почака“ с Тодор Колев, „Бъди благословена“ с Мария Статулова и Доротея Тончева, „Спасението“ с Коста Цонев, „Денят на владетелите“ с Васил Михайлов, „Възпоменание“ с Владимир Висоцки, спектакъла „Манон Леско“ на Софийската опера и балет и много други.
„Една от особеностите на плакатното изкуство е, че авторите му обикновено остават анонимни за широката публика, колкото известни и награждавани да са те, подобно на Симеон Кръстев“, каза при откриването изкуствоведът проф. Марин Добрев.
„Симеон Кръстев е едно от големите имена на плаката. Ние го свързваме с онова поколение плакатисти, което през 80-те години донесе европейската и световната слава на това изкуство. Това е едно поколение, което разви в себе си умението да намира ключа към тайнството на плаката. Този вид изкуство има изключителна комплексност. Авторът на плаката трябва да влезе в произведението или в темата, да намери нейната ритмика, да намери прекия път към събитието, да намери дори вица, образа, шрифта.
С творчеството си Симеон Кръстев е неразделна част от българската представа за плаката. Форумите, в които той се изявява и е награждаван през 70-те и 80-те години, са Бразилия, Аржентина, Финландия, Полша, Дания, Белгия, участва в парижкия форум „100 плаката“.
Симеон Кръстев има и втора специалност на живописец. Това му помага да бяга от една тема към друга, да търси хармонията между цветовете и фигурите, заключвайки в тях натрупаната си творческа мъдрост, посочи още проф. Марин Добрев. Кинокритикът Божидар Манов припомни, че за художествената критика понятието плакат е натоварено с отрицателен заряд.
„Когато се каже, че нещо е плакатно, ще рече, че то е плоско, плитко, без дълбочина, без психологическа мотивировка, повърхностно. В огледален образ, всъщност, изкуството на плаката е алтернативната сложност да се изгради дълбочина в двуизмерната плоскот на проектираното пространство“, отбеляза Божидар Манов.
Според него голямата магия на автора плакатист е в способността да извади ядката от сърцевината на художественото произведение и да я фокусира по четлив начин към зрителя. Да успее, въпреки отрицателното възприятие за плакатност, да подскаже дълбочината на произведението, за което работи. Най-неизвестният анонимен – това е автора на плаката, каза още Божидар Манов.
Трилър във властта: Кирил Петков сдава имунитета си днес?
Обра точките в Острова
