Звезди на европейското кино блестят в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2023
Филмите от фестивала ще бъдат 48 на брой и ще се прожектират при вход свободен в залите на Държавна опера Стара Загора
Десетото издание на кинофестивала за ново европейско кино „Златната липа“ 2023 ще представи пъстър букет от 39 нови филма в извънконкурсната си програма, 13 от които са български. Входът за всички прожекции, както винаги досега, ще бъде напълно безплатен, благодарение на подкрепата на Община Стара Загора.
За българското кино по време на фестивала обаче ще ви разкажем в отделна тема. Изключително силно присъствие в извънконкурсната програма тази година ще има Франция, която ще бъде представена със 6 филма и още 7 копродукции с други европейски държави.
„Това са филми, произведени през последните 1 – 2 години, които българският зрител трудно може да гледа някъде, още по-малко пък на голям екран“, каза директорът на фестивала Магдалена Ралчева, която ръководи екипа по селекцията на фестивалната програма.
Несъмнено две от френските предложения, което ще привлекат вниманието на зрителите, ще бъдат произведените през 2022 година филми с участието на вечната красавица Изабел Аджани - „Маскарад“, режисиран от френския комик и писател Никола Бедо, и „Петер фон Кант“ на режисьора Франсоа Озон, в който участва още една кинолегенда – Хана Шигула.
Историята в „Маскарад“ се върти около красив танцьор, чиято кариера е прекратена след катастрофа с мотоциклет. Отчаян, Адриен пропилява младостта си с фриволен живот из Френската Ривиера, където живее в компанията на залязлата кинозвезда Марта. Животът му обаче се променя напълно след срещата му с Марго – завладяваща красавица, която живее за тръпката от дребни мошеничества и романтични афери. Докато си фантазират за още по- разгулен живот, двамата замислят коварна измама - същински емоционален маскарад…
Филмът „Петер фон Кант“ е свободна интерпретация по култовата френска пиеса „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ на Райнер Фасбиндер. От френските заглавия ще акцентираме още върху филма „Цветовете на пожара“ (2022) на режисьора Кловис Корнияк, в който блести талантът на Фани Ардан. Действието му се развива в Париж през 1927 година, когато главната героиня Мадлен Перикур наследява финансовата империя на починалия си баща. Тя обаче попада в коварен заговор, който я води към разруха. Мадлен намира сили да се изправи срещу покварата на средата, враждебността на мъжете и алчността на своето време, за да изгради живота си отново в момент, в който към Франция плъзват пламъците на войната.
Без съмнение любопитството на кинолюбителите ще предизвикат двата филма от Гърция – драмата „Чуй ме“ и комедията „Черен камък“. Любопитно е, че в една от основните роли на филма на Мария Дуза „Чуй ме“ (2022) ще видим обичаната българска актриса Йоана Буковска – Давидова. Филмът разказва за момиче с нарушен слух, което напуска социалното училище в столицата Атина, за да се върне да живее на остров с баща си. Тийнейджърката обаче се сблъсква с редица предразсъдъци. Българчето Арис предлага да ѝ стане приятел, но това предизвиква истински конфликт и поредица от неочаквани обрати.
„Черен камък“ (2022) на Спирос Яковидес пък разказва историята на гръцко семейство, в чийто разпад режисьорът открива важните проблеми в съвременно общество на Гърция. Италианската лента на Паоло Дженовезе „Супергерои“ (2021) също не е за изпускане.
Филм на Дженовезе участва и в конкурсната програма на фестивала – „Първият ден от моя живот“ (2022). „Супергерои“ разказва за красива и донякъде трагикомична любовна история между Ана, която е карикатурист, и Марко, който е преподавател по физика. Въпреки че Марко е убеден, че за всеки проблем си има формула, за любовта им сякаш няма логично обяснение. Затова на моменти двамата сякаш приличат на супергерои.
Сърбия също участва в „Златната липа“ с извънконкурсното предложение „Кръст в пустинята“ (2022) на режисьора Хаджи-Александър Джурович. Главната героиня Параскева е благочестива девойка, която прекарва 40 години от живота си в пустинята, за да се пребори с греховете, изкушенията и вътрешните демони. И тази година в програмата ще гледаме филми на латвийския режисьор Матис Кажа, който през 2022 година беше член на журито на „Златната липа“. Тогава много харесахме неговия уестърн „Дивият Изток“ (2021). Сега ще гледаме два филма на Кажа, произведени миналата година.
„Вкусът на водата“ (2022) разказва за Катрин, която е журналист и разследва тайна организация, която внушава култ към специална структурирана вода, притежаваща необикновени способности. Когато е готова да разобличи лидера на организацията, Катрин неочаквано научава, че дъщеря й също почита култа на Учителя.
„Неонова пролет“ (2022) разглежда проблемите на младите хора в Рига. Главната героиня е само на 20 години, когато се увлича от рейв ъндърграунд партитата в латвийската столица и бавно започва да губи връзка с реалността. За извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2023 можем да разказваме още дълго, но ще завършим с предложението от Великобритания и САЩ с участието на Бен Кингсли и Барбара Сукова - „Далиленд“ (2022), режисиран от Мери Харън.
Филмът е биографична драма за късните години на странния и очарователен брак между един от най-великите художници на нашето време Салвадор Дали и тираничната му съпруга Гала.
В извънконкурсната програма ще видим още филми от Испания, Северна Македония, Германия, Словения и други европейски страни. Филмите в десетото издание на „Златната липа“ са изключително разнообразни като сюжети и идеи, но онова, което ги обединява, е вниманието към човешките съдби, към тревогите и личната драма на отделния човек, независимо от неговия социален статус и възприятие за заобикалящия го свят, казва Магдалена Ралчева.
Анотации с трейлъри за всички филми от програмата на „Златната липа“ 2023 вече могат да бъдат разгледани на сайта на фестивала www.thegoldenlinden.com. Организаторите обещават тези дни в сайта да бъде публикувана и програмата на прожекциите по часове и зали.
Както вече съобщихме, общо филмите от фестивала ще бъдат 48 на брой и ще се прожектират при вход свободен в залите на Държавна опера Стара Загора, на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и на Културен център „Стара Загора“ (бившият Синдикален дом).
