Ето ги Никола Батилов и тъстът му Щерион, арестувани с 413 саксии марихуана, 15 бойни оръжия, 3 бомби и гранатомет
В лек автомобил Опел на Елените са намерени 23 кг марихуана и оръжия
Флагман.бг показва снимките на 48-годишния Щерион Джамбазов и на 24-годишния Никола Батилов, които са заловени при спецакция на Елените и Свети Влас с 413 саксии канабис, 15 бойни оръжия и 3 бомби.
Както Флагман.бг писа преди малко, между двамата връзката е дъщерята на Щерион, която е гадже на Никола. Така се заформил семейният бизнес с отглеждането на марихуаната в особено големи количества.
Бащината къща на Щерион е била наркодепото, където полицаи от сектор "Наркотици" са установили растенията и пригодената оранжерия за продукцията.
В лек автомобил Опел на Елените пък са намерени 23 кг. марихуана, разпределена в множество пакети по 500 гр. и още оръжия.
Сред бойния арсенал са два автомата, гранатомет и две самоделни взривни устройства - 9 пистолета различни по калибър и боеприпаси за тях, 2 автомата „Калашников“ и боеприпаси за тях, 2 пушки различни модели с боеприпаси, 1 гранатомет в готовност за ползване, 1 бойна граната, 5 заглушителя – за автомата и за пистолетите, 3 самоделни взривни устройства, подготвени за незабавна употреба. Имало е и гранатомет, който, ако бъде взривен, може да има унищожителни последствия и да убие десетки души.
По мнение на специалисти от ОДМВр-Бургас, изработката на заглушителите и самоделните взривни устройства е на изключително високо ниво, което означава, че Никола Батилов и Щерион Джамбазов са действали прецизно. 90% от оръжията са със заличени номера.
По информация на Флагман.бг, на всяко оръжие назначена експертиза, тъй като криминалисти имат съмнения, че с някои от пистолетите може да е било извършено престъпление, което към днешна дата да не е разкрито.
Защо не обвинят този пудел, има пачки, пита Николай Денков
Толкова идиоти станаха авджии, поне да има файда от това?!
- Назовете тези два свята, обрисувайте ги?
- Едната, малката група, аз наричам българяни. Те присъстват в българската територия с правата и морала, прилягащи фактически на агресор. Това е малко хищно племе, което е завладяло своята територия и няма никакво намерение да преживява в някакви компромисни форми с другите - арийци срещу дравиди, конкистадори срещу маи, османлии срещу гяури и пр. Тоест, имаме отношение между агресор и подчинените нему. Това са неприкрити форми на антагонизъм с невъзможност за каквато и да е търпимост извън условието за абсолютно и безусловно подчинение от страна на покорения етнос.
Българяните могат ясно да бъдат описани като хора, тежко враждебни на всички останали, т.е на българите. Те са убедени, че са по-добрите, по-важните, те са хубавите, умните, енергичните, творческото начало - че са, всъщност, солта на Земята, но че Бог ги е наказал да се родят тук, а те могат да оправят Божията грешка като се легализират и другаде, оставяйки тук имотите си и своите управляващи. Това съсловие е тънката ципа на приемащите се за "първа ръка хора", които общо взето са пренесли всичко, което са могли на Запад. Връщат се тук само за да нагледат имотите си и тези, които им служат. Българи не са, но ако все пак успееш да ги уличиш в нещо българско, те се обиждат. Българяните започват колкото може по-рано да говорят с децата си на чужд език, българският е само за ниско-културно битово общуване, за разговор с прислугата - но не бива да се практикува публично пред хората. Иска им се децата им да не знаят български, за тях е чуждо всичко случило се в България през последните 150 години. Всъщност това са чужденци, които обаче нямат намерение да се връщат там, където са, а и истината е, че те нямат къде да се върнат. Техният генезис е тук, по нашите земи - това са хора тук, но от "отвъдното".
Останалото множество от хора всъщност е "долната класа", "простолюдието", "народецът" - които обитава низините на съвременната българска социална структура – една съвсем тънка ципа свръх богати българяни, второ - умираща, отчаяна, объркана средна класа, но все още много енергична и способна на политически прояви, и на трето място - увеличаващата се долна класа на България. Това е огромна маса - овълчен, отвратен, озлобен, дезинтересиран, политически отчужден народ, който може да бъде и опасен. Той е управляем и може да бъде запален, насъскан срещу цигани, турци, чужденци, включително и срещу самия себе си. Така двете Българии живеят не паралелно, а перпендикулярно и в точката на допир всеки заинтересован с минимални технологични умения може да предизвика тежък конфликт. Ако говорим за опасност, можем да я открием в самата възможност заинтересовани кръгове да предизвикат пожар в точката на допир. Там гори перманентна омраза и тя може да бъде използвана като гориво за различни технологични цели.Но не е изключено от този допир да лумне и един голям пожар , който да изпепели цялата държавност. Но това е най-ужасната, геополитическата възможност. Например, може да стане така, че геополитическата граница, деляща т. нар. "хартланд" и "римланд" да мине по билото на Стара планина. Може да бъде заплашен териториално-политическия интегритет на българската държава.
Българският социум има и опит, и сръчност да живее в бездържавие. Това означава елитите, които те ръководят, да не са твои, а пък на селско и махленско ниво да се самоуправляваш. Това ние го умеем, макар и да не сме никак уникални - нали в света има доста племена, които живеят без държава и са се научили да оцеляват. Петте века робство са източникът на нашата огромна жилавост и устойчивост, ние можем без високи дялове на културата и без суверенна държавност да преживяваме. Но това е живот, във собствения си заден двор – до чушкопека, ракийката и жената на съседа. Такива етноси живеят извън историческото време и това е техният начин да бъдат вечни.
Балканите са геополитическият нервен сплит на Европа и Азия. Има едно старо правило в геополитиката – който контролира Балканите, контролира главните процеси на евразийското пространство. Това е контролен пункт и великите сили винаги са настоявали да влияят в тази част. От там идва и транс-историческия проблем на нашето общество – ние сме народът, който заема ключовото място на Балканите и затова е призован да направи корава държавност точно на това място, и затова пречи на всички и всички му пречат. Геополитически България е ключова територия и винаги всички велики империи са воювали открито и прикрито за контрол по нашите земи.
Сега проблемът е решен – ние сме под американски военно-политически контрол и това стана не защото САЩ са ни окупирали с танкове, а защото българският елит от 80-те години си пожела точно това. Господ отново сбъдна мечтите им.
Трябва да е ясно, че на България някои неща не й се полагат. Например, високи позиции в сферата на науката, образованието, културата. Страната трябва да бъде покрита с мрежа от бизнес училища. Ние сме победен народ, участвахме на страната на загубилите Студената война. При това положение на нас не ни се полагат високи технологии, ядрена енергетика, уранови рудници. Общо взето, недоизказания идеал е, че населението от двете страна на магистралата, която свързва Европа с Истанбул трябва да обслужва пътникопотока и туристите. Тоалетните от двете страни на магистралата трябва редовно да се посипват с хлорна вар, жените да бъдат ваксинирани срещу венерически болести, а мъжете - да знаят да си служат със салфетката и чупката в кръста. Не ни се полага също и финансово министерство, защото отдавна нямаме финансов суверенитет. Ние сме държава, която не може сама да отпечатва парите си. Задачата на финансовия министър не е трудна – той трябва да огласява волята на реалните управленци на страната. Военен министър също не ни се полага, тъй като не ни се полагат реални въоръжени сили. Те просто се превърнаха в международни полицейски сили. И външна политика не ни се полага. Външният ни министър няма нужда да решава сложни политически и геополитически задачи. Той трябва да изпълнява инструкции, а ако някоя инструкция не е ясна, просто трябва да се обади по телефона и ще и му се разясни.
Така че не бива да очакваме от това правителство да води напълно суверенна политика. Повтарям, не му се полага суверенитет – както, впрочем, и на предишните, и на всички бъдещи правителства на България. То трябва да изпълнява инструкции.
Това е България на гаражната търговия, на огънатата алуминиева дограма в гараж. Каква енергетика тогава ни е нужна?
Идеята, че не бива да съсипваме енергетиката си, защото ще продаваме електроенергия е напълно безумна. От там идва абсурдът и на днешните ни разбирания за енергетика. Някой трябва да обясни на българите защо им трябва енергетика? За барбекютата на елита са достатъчни и дървени въглища. Ядрената енергетика беше нужна на България, когато тя се стараеше да бъде мощна индустриално развита сила. Но сега вече сме хора от нов тип – ще забогатяваме от селски туризъм, знаем си, че търговийката ще ни оправи – това е манталитетът на една весела крипто-колония. Отказахме се от високите технологии, от военната, от химическата индустрия, от електрониката. Сега сме решили да печелим от селски туризъм. Така, че геополитиката на последните български правителства не е сложна задача.
Истинският проблем е друг – желае ли българското общество да има автентична истинска държавност, желае ли да играе истинската игра, която други българи в други епохи са я играли успешно? Защото аз не вярвам в проклятието върху българския ген и култура. Но обществото трябва да реши един сериозен проблем – защо произвежда и поддържа този елит? Това е централният въпрос на българското национално битие. Ако не го решим, ние изчезваме. Историята е пълна със сенките на велики народи - има маса примери на изчезнали социални светове и ние все някак можем да се сместим на скамейката между траки, хети, шумери и римляни – там, в Отвъдното.
Българите избраха пътя на фалшивия дух на своето развитие. Децата се сърдят на родителите си, че са ги родили българи, хората не разбират защо са нужни индустриализация и високите технологии. Това са последните фази на отпътуването ни към музея на Историята. Затова всеки трябва да си отговори на най-проклетия въпрос – Ти защо си тука, какво правиш на тази земя.? Ако питате за това гърците те ще ви кажат точно. Македонците пък са готови да го обяснят на цял свят. Нашият проблем, всъщност, е проблемът с така наречения български национален елит. Това е най-проклетият въпрос на България. Това не е и проклятие, а мъка. През последните 150 г. този проблем е непрекъснато актуален. Отива си българската държавност. България ще остане, няма съмнение, но сигурно няма да се нарича така. Може да се нарича Западна Турция, или Източна Македония. Тук винаги е трябвало този, който иска да контролира тези земи, да го прави чрез сила, чрез оръжие, с воля. С непоклатимото разбиране, че ние сме тука не защото „сме готини, толерантни, бели и пухкави”, а защото тук сме забили меча си, защото сме разположили танковете си тук, защото тук сме позиционирали ракетните си дивизиони с ядрени бойни глави...
Но днес ние не сме такива. Подозирам, че това е главния проблем на националното ни битие. И може би има оправия - а може и да няма. Защото историята не е кино с непременно щастлив финал, поне не за всички участници.
В продължение на 40 години в тъканта на българския социализъм се възпроизведе тъканта на онази, другата – Виенска България. Тя реши, че трябва да е на власт винаги и 10-е % отново се добраха до управлението. При това положение първото, което трябва да направим е да си разтрием очите и да видим действителността такава, каквато е. Да престанем да живеем в сънищата си, които някой друг ги измисля и ни ги възлага да ги сънуваме.
- Каква е реалността, която не виждаме заради сънищата?
- Според мен българската държавност е изядена, ние отиваме към приключване на един цикъл на държавност. Малката България не може да победи. Дори и да победи, ще стане ясно, че няма и за какво да побеждава. Тя не може да упражни никаква историческа мисия – освен ако наглото и демонстративно плюскане не го разбирате като мисия. Голямата България пък е изморена. Тези 10% като маса са толкова, но разполагат с контролни позиции в елита, успяха да трансформират заграбените си комунистически привилегии в социално-икономически. Тоест, онази Малка България, на българяните, като „номенклатура” днес пак се добра до властта. Тя няма какво толкова да направи с властта, най-много да се задави с нея. Но при това положение ще изстрада нацията, която май вече се съгласи, че е някак си хем нация – хем етнос. Затова мисля, че Третата българска държава си отива.
Струва ми се, че е дошло времето да опаковаме в куфарна форма това, което е останало от културата ни – след набезите на отворени фондации, културни, образователни министри и други бедствия, да вземем само най-необходимото,това, без което съвсем не можем – и да се готвим за Голямото пътуване.
- Какво ни очаква?
- Може би ни очакват няколко десетилетия, примерно 50 – 60 години бездържавие, с регионално управление от генерал-губернатори от Брюксел. При това положение ние зависим от перспективата на ЕС.
Това е колкото неприятно, толкова и понятно. Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т.нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни.
А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим?
А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си?
И ако е така – какво правим?
Нашето общество ще оживее и оцелее, когато човек оцелее и оживее вътрешно. Трябва да си дадем сметка, че промяната идва от самия човек. Обществото няма как. Икономиката не е единственото, което пострада в кризата, която тресе света ни. Много повече и много по-опасен е ефектът й върху психическото здраве на хората както тук в България, така и по целия свят. Работещите бедни са в безизходица, която ги кара да адаптират цялата си ценностна система, за да оцелеят. Често пъти това се случва и при средната класа, която по една или друга причина е стресирани и неудовлетворена. Така рискът от психични разстройства и по-сериозни психосоматични заболявания съществува на практика при всички нас.
- Установихме, че това се случва на една трета от българските безработни. Но освен това се случва и на около 85% от работещите бедни. Защото при тях отсъства тази ангажираност и заинтересованост от работата. Те също се чувстват неавтентични и също са предразположени към тези проблеми, защото работата им не е това, което искат да бъде, за което са мечтали и са се готвили, което обичат и което отразява вътрешния им ценностен профил. Българинът има ужас от това да бъде откровен със себе си и с желанията си и избира пътя на това да ги потиска и да ги живее някъде на тъмно, като бягство. Това, като модел на поведение, той го предава и на децата си и заради това, че трудно сме осъзнали собствените си емоции. Имаме проблем да поставяме граници между моите емоции и емоциите на другия, между моите емоции и емоциите на моето дете и много лесно се залепваме за другия. Този проблем се нарича „емоционална зависимост“ – залепваме се за любовта, за другия в родителството, за другия изобщо. Залепени хора за другия, развили емоционална зависимост към него, която заради невъзможността да сме винаги един с друг или един в друг, развиваме в тревожност от всичко, което следва от това – тревожност от раздяла, от отхвърляне, от самота, от свобода, от смъртта.
В един от ранните проекти на Закона за народното здраве е предвидено цялостно ограничаване на употребата на алкохол. По думите на съвременници той си поставял за цел да направи България „суха“, т.е. да въведе режим, подобен на този в САЩ. Крайностите с подобен характер са избегнати, но съвместното действие на три закона – за народното здраве, за акцизите и патентовия сбор и за допитване до народа по общински работи – дава възможност за въвеждане на сух режим в отделни селища. За целта е необходимо провеждането на местен референдум за затваряне на кръчмите. Законовите постановки са използвани от активните привърженици на въздържателното движение. Известно е, че след провеждане на референдуми е въведен сух режим в редица села. Сред тях може да се споменат с. Ломец (Троянско), с. Войници и с. Комощица (Ломско), с. Мекиш (Търновско), с. Душево (Севлиевско), с. Влаховир (Белоградчишко), с. Мирково (Пирдопско), с. Кочериново (Дупнишко), с. Урбабинци (Кулско) и др. Неуспешен опит за въвеждане на сух режим е направен в Лом и Самоков.
В референдумите за затваряне на кръчмите за пръв път в българската история е дадено право на жените да гласуват. Вероятно тук се крие и една от причините за техния успех от гледна точка на противниците на употребата на алкохол. Наличните сведения показват, че те са подкрепени от кооперации и понякога от местните комунисти.
Люксембург също разреши домашното отглеждане.
Германия и Швейцария, която не е членка на ЕС, планират или обсъждат създаването на регулаторни системи за употреба на марихуана от възрастни.
Холандия стартира пилотен проект за отглеждане и продажба на канабис за развлечение. Какъв е шансът България да се включи в бизнес идеята, приета вече в множество страни, за декриминализирането и легализирането на канабиса, както и начинът на лечение на определени заболявания?
„В България до такава степен липсва разбиране по темата,че им е по лесно да го държат забранен" каза д-р Караджов. Той допълни, че можем да наблюдаваме и да почерпим от чуждия опит – кое върви, кое не върви, без да се налага да правим експерименти, каза в заключение специалистът. (Чрез забраната държавата се опитва да изземе моралните и етични функции на религията), на доброволните организации, които са призвани да се борят с тези пороци чрез убеждение и морални санкции. Така тя поглъща и унищожава слабите наченки на самоорганизация, частна инициатива и гражданско общество.
Главата му прилича на деформиран пипон
Абе..кой ги ражда такива дефектни уроди..бе
Всичко живо трябва да изгори ,само уроди и утайки се раждат там,нищо друго.
Леш..
Flatman подлоги
-Документите за проверка,моля...
Шафьора ,явно пиян...ломоти завалено........
-Чшш...е...тииии...знайш ли кой е БАЩА МИ ве.....????
Полицая....-Що....майка ти не ти ли е казала.....?
- Мярвам снимката и чета първото изречение - възниква недоумение - как ве ,Бро,ше натвариш опела с арсенал за мини гангста уор + матряла за сезон 2022 и ше сложиш тва нискочело,татуирано,малоумно нещо да кара ? Сигурно е гледал лошо полицаите,щото,нали е гЕнгстър,все пак ?!
- Друг забавен щрих е,че вездесъщите братя,помагащи на тъста с неправителствената организация уориЪр ( с предмет на дейност ММА кютеци) са осрани и не им е до помощ сега.
Има за писане още 20 парафа,ма ме мързи,по ше взема да ви почета,белким и аз науча нещо
Отглеждането на сънотворен мак е част от икономическия живот още в рамките на Османската империя. След Освобождението (1878) се слага началото на нова държавна политика, която с времето придобива значение за препитанието на хората и попълването на хазната с чуждестранна валута. Тогава самостоятелната българска държава е земеделски ориентирана. През 1883 г. Министерството на финансите взима решение българското население да започне добив на опиум и даже поощрява производителите, спечелили отличие за качествен опиум на земеделските изложения, с награда от 5 хил. лева” – разказва д-р Димитър Гюдуров, гл. ас. в Нов български университет, автор на мащабното изследване “Българите и опиатите. Производство и търговия. 1879-1944”. Икономическата криза след Първата световна война принуждава част от населението да се преориентира към нова земеделска култура, нетрадиционна за селското ни стопанство, но носеща добри печалби – индийския коноп и извличането на хашиш от него. Засилва се и спекулата. Българите имат нагласа за нелегална търговия – казва д-р Гюдуров и обяснява: – Това население е било част от Османската империя, която е чужда за него, свикнало е да не се съобразява със законите, да крие продукция, да укрива данъци. Когато се появява българската държава, населението продължава да продава нелегално тютюн, опиум, копринени пашкули, розово масло, за да не плаща данъци и да увеличи печалбата си.” В този период контрабандистите пренасят стоките основно с кораби през черноморските пристанища в Бургас и Варна. Печалбата е огромна. Наркотикът се закупувал за 400 лв. за кг, а в Египет се продавал за 35-40 хил. лв. За сравнение, месечната заплата на министър-председателя била 6 хил. лв. Интересно е, че в България по онова време не се създават организирана престъпност и подземен свят, каквито се наблюдават в Европа и Северна Америка. Причината е в слабо урбанизираната българска държава и съсредоточаването на населението в селата. Престъпните групи у нас в първите десетилетия на м.в. са следствие от злоупотреба със служебно положение и влияние: Българските престъпни групи се различават по това, че се събират за кратък период, извършват престъпление, но нямат повтаряемост на различни по вид престъпления. Една година печалба носи фалшифицирането на цигарени бандероли, следващата година това може да е трафик на копринени пашкули, опиум, морфин, хероин, хашиш. Престъпниците за определен вид закононарушения организират държавни служители на високи постове – полицейски началници, окръжни и околийски съдии, които събират лъвския пай от печалбата” – разказва г-н Гюдуров. Въпреки високото качество на добиваните в България опиати, в онзи период наркоманията не съществува като социален и културен феномен. Статистиката на здравните власти след 1935 г. показва, че в страната има 8 души, употребяващи морфин и 1 човек, употребяващ кокаин. В българските представи и обществени стереотипи наркотикът не бил за употреба, а за продажба. В началото на 30-те г. на ХХ в. Европа налага строги мерки срещу производството и разпространението на наркотици, и незаконните групи изместват своите центрове на дейност, в това число и към България. Страната ни добива само 1% от световното производство на опиум, но в законодателен план предоставя изгоди за контрабандистите – липса на углавно преследване, ниски глоби и липса на споразумения за екстрадиция. България е обвинена, че се превръща в разпределителен център за упойващи вещества, но по-скоро става място, на което международните контрабандисти, в това число и фамилията на Лъки Лучано, се събират и дискутират свободно каналите за наркотици. Проблемът е овладян от полицията, която прилага физическа сила” – уточнява Димитър Гюдуров. Показателен е и фактът, че до 1936 г. в България работят 7 фабрики за алкалоиди, които произвеждат легално количество упойващи вещества за медицински цели, но в същото време продават и нелегално за по-големи доходи. Борбата (за пред публиката) на българските власти срещу нелегалното добиване и разпространение на наркотиците се води с променлив успех през годините, а войната срещу тях продължава и днес.
проКУРрорчета - дано някоя от тия бомби ви падне до виличките :))))) с добро.
Nqkoi hora jivot si jiveqt evala
Posle sz se chudq ot kade pari
I gonq standart
Xaxaxa
Kakav glupak sam
Едрият бизнес бавно осъзнава, че е допуснал груба грешка, поверявайки тъй дълго законодателната власт в ръцете на доминиращо прости и несъстоятелни хора в парламента. Защото едно е да бъде прокаран един удобен за финансовата му империя закон, друго е той да е зле написан, противоречащ на редица други нормативни актове, че даже и абсурден. В резултат на пълния брак от гласувани през годините закони, както и от взети глупашки управленски решения, има реална опасност цялата икономика и бизнес да се срути и същите тези хора, които имплантираха на върха откровени идиоти да останат без нищо. Представителите на едрия бизнес са ампутирани от емоция към проблемите на обикновените хора, но съвсем не са глупави и знаят, че са изправили държавата на ръба на пропастта.
Убеден съм, че днес въпросният едър бизнес вече обмисля да остави зараждане на политически проекти, които да се съставят на принципа на експертен и интелектуален подбор, защото държавата е стигнала критична точка след систематичното й дерегулиране и разпарчетосване от невежата му прислуга.
Въпросът е, дали не сме направили фаталната крачка и вече не е късно?
„Днес няма никакво значение дали си умен, способен и трудолюбив… ако си се родил беден, вероятно ще си умреш беден. Така е било през феодализма, така е и днес. Но има лъч надежда, защото българският олигархичен елит вече е навлязъл в последната си фаза на деградация. Системата и нейните представители са силно отблъскващи и формираха обществото по свой образ и подобие. Така стигнахме до момента, в който нито те вече могат да живеят с това общество, нито обществото вече може да ги търпи. Целият въпрос, на езика на политическата технология, сега е как да се отблокират и активират тези вертикални лифтове в българското общество, които позволяват на човека да мечтае за по-добър живот. Защото в съвременна България можеш да се „реализираш“ само ако си хубавица или имаш торба с пари“.
За един преател питам!