Арестуваха двама с автомати, патрони и 20 кг марихуана в кола в Бургас (НА ЖИВО)
Обвинени са в държане с цел разпространение на наркотици и притежание на огнестрелни оръжия
19 Юли 2022, Вторник, 09:48 ч.
Автор: Флагман.БГАдминистративният ръководител на Окръжна прокуратура-Бургас прокурор Чинев и директорът на ОДМВР-Бургас старши комисар Калоянов ще дадат брифинг
20 кг марихуана, огнестрелни оръжия, патрони и 2 автомата откриха в кола в Бургас. По случая са арестувани двама мъже, които са привлечени към наказателна отговорност, обвинени са в държане с цел разпространение на наркотици и притежание на огнестрелни оръжия.
Административният ръководител на Окръжна прокуратура-Бургас прокурор Чинев и директорът на ОДМВР-Бургас старши комисар Калоян Калоянов дават брифинг:
В категории:
Темида
Айтозлия погази закона
30/04/2025, Сряда 09:33
0
Млад мъж кара дрогиран в Несебър
Огромна драма в "Ергенът"
Отиде си голям рокаджия
30/04/2025, Сряда 08:00
1
Топло време в София, по Черноморието не чак толкова
30/04/2025, Сряда 07:24
0
Доналд Тръмп: Целият свят се смееше на САЩ
Взе награда от 20 бона
Медведев отсече: Русия и САЩ са...
29/04/2025, Вторник 21:33
5
Световен шампион пристига в Бургас
29/04/2025, Вторник 21:24
0
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Големи проблеми с водата в...
29/04/2025, Вторник 20:40
0
Браво на ОД МВР БУРГАС.
Бъдете пример и за нашата Дирекция в областта
Отглеждането на сънотворен мак е част от икономическия живот още в рамките на Османската империя. След Освобождението (1878) се слага началото на нова държавна политика, която с времето придобива значение за препитанието на хората и попълването на хазната с чуждестранна валута. Тогава самостоятелната българска държава е земеделски ориентирана. През 1883 г. Министерството на финансите взима решение българското население да започне добив на опиум и даже поощрява производителите, спечелили отличие за качествен опиум на земеделските изложения, с награда от 5 хил. лева” – разказва д-р Димитър Гюдуров, гл. ас. в Нов български университет, автор на мащабното изследване “Българите и опиатите. Производство и търговия. 1879-1944”. Икономическата криза след Първата световна война принуждава част от населението да се преориентира към нова земеделска култура, нетрадиционна за селското ни стопанство, но носеща добри печалби – индийския коноп и извличането на хашиш от него. Засилва се и спекулата. Българите имат нагласа за нелегална търговия – казва д-р Гюдуров и обяснява: – Това население е било част от Османската империя, която е чужда за него, свикнало е да не се съобразява със законите, да крие продукция, да укрива данъци. Когато се появява българската държава, населението продължава да продава нелегално тютюн, опиум, копринени пашкули, розово масло, за да не плаща данъци и да увеличи печалбата си.” В този период контрабандистите пренасят стоките основно с кораби през черноморските пристанища в Бургас и Варна. Печалбата е огромна. Наркотикът се закупувал за 400 лв. за кг, а в Египет се продавал за 35-40 хил. лв. За сравнение, месечната заплата на министър-председателя била 6 хил. лв. Интересно е, че в България по онова време не се създават организирана престъпност и подземен свят, каквито се наблюдават в Европа и Северна Америка. Причината е в слабо урбанизираната българска държава и съсредоточаването на населението в селата. Престъпните групи у нас в първите десетилетия на м.в. са следствие от злоупотреба със служебно положение и влияние: Българските престъпни групи се различават по това, че се събират за кратък период, извършват престъпление, но нямат повтаряемост на различни по вид престъпления. Една година печалба носи фалшифицирането на цигарени бандероли, следващата година това може да е трафик на копринени пашкули, опиум, морфин, хероин, хашиш. Престъпниците за определен вид закононарушения организират държавни служители на високи постове – полицейски началници, окръжни и околийски съдии, които събират лъвския пай от печалбата” – разказва г-н Гюдуров. Въпреки високото качество на добиваните в България опиати, в онзи период наркоманията не съществува като социален и културен феномен. Статистиката на здравните власти след 1935 г. показва, че в страната има 8 души, употребяващи морфин и 1 човек, употребяващ кокаин. В българските представи и обществени стереотипи наркотикът не бил за употреба, а за продажба. В началото на 30-те г. на ХХ в. Европа налага строги мерки срещу производството и разпространението на наркотици, и незаконните групи изместват своите центрове на дейност, в това число и към България. Страната ни добива само 1% от световното производство на опиум, но в законодателен план предоставя изгоди за контрабандистите – липса на углавно преследване, ниски глоби и липса на споразумения за екстрадиция. България е обвинена, че се превръща в разпределителен център за упойващи вещества, но по-скоро става място, на което международните контрабандисти, в това число и фамилията на Лъки Лучано, се събират и дискутират свободно каналите за наркотици. Проблемът е овладян от полицията, която прилага физическа сила” – уточнява Димитър Гюдуров. Показателен е и фактът, че до 1936 г. в България работят 7 фабрики за алкалоиди, които произвеждат легално количество упойващи вещества за медицински цели, но в същото време продават и нелегално за по-големи доходи. Борбата (за пред публиката) на българските власти срещу нелегалното добиване и разпространение на наркотиците се води с променлив успех през годините, а войната срещу тях продължава и днес.