Атанас Скатов – какво се случи на К2?

Тялото на Скатов прелетя над главата ми, това на снимката е червеното му облекло, обяснява Елия Сайкали

Ключови думи: елия сайкали, флагман, атанас скатов, зимно к2, зимно изкачване к2

Тема в развитие

Атанас Скатов – какво се случи на К2? Стотици от цяла България се сбогуваха с Атанас Скатов Премиерът Борисов съдейства за транспортиране на тялото на Атанас Скатов

Истината за смъртта на Атанас Скатов: Разказ на последния алпинист, видял българина (ВИДЕО) Годеницата на Атанас Скатов с емоционални думи: Нямах право да те спра, ти принадлежиш на своята кауза! Последната снимка и последният разговор на Атанас Скатов час преди планината да го приюти във вечността Бургаският планинар Димитър Костов за Атанас Скатов: Не го харесваха, защото беше успешен Кой беше Атанас Скатов, първият българин, изкачил седемте континентални първенци Версия: Грешка на Скатов, а не скъсано въже, довела до смъртта на българския алпинист на К-2 ООН отчете рекордно покачване на цените на храните Трагедия! Откриха тялото на Атанас Скатов, паднал нелепо при спускането от К-2 Извънредно! Алпинистът Атанас Скатов е паднал при спускането от Лагер 3 на К2, издирват го Алпинистът Атанас Скатов с международен приз за мир Алпинистът Атанас Скатов в Бургас: Догодина може да приключа Хималайската корона

виж още

скрий

Един от свидетелите, видял лично как българският алпинист Атанас Скатов пада, разказа цялата история на трагедията от неговата гледна точка. Елия Сайкали е видеопродуцент, алпинист, предприемач и лектор. Той и екипа му са били по петите на Скатов и останалите 25 катерачи на К2 в съдбовната нощ на 4 февруари, а целта им е била да заснемат филм за експедицията. Ето какво написа Сайкали на сайта си:

„Този човек ще се убие!“. Това са думите на един от катерачите, насочени към друг, който се е опитвал да достигне до върха. В нощта на 4 февруари имаше повече от 25 човека на високия Лагер 3. Налагало се е алпинистите да се тъпчат в палатки като сардини в консерва, а ние трябваше да сме там с тях, напъхани в нашата палатка. Съдба или не – получи се така, че имахме сериозен проблем с кислорода, който не бе на мястото, на което трябваше да бъде. Леко объркване за простра транзакция. Закупихме 6 бутилки кислород, които трябваше всичк да са на едно място. Не бяха. Предвид това, че пристигнахме късно до К2 и бяхме на бърз аклиматизационен план, разчитащ изцяло на кислорода, знаехме, че ще умрем, ако продължим нагоре към Лагер 3. Така изоставихме плана си да се качим и да снимаме документален филм, заради простата логистична грешка. Грешка, която, както се оказа, спаси живота ни.

Спуснахме се до японския Лагер 3 и разпънахме палатка в бруталните -35 градуса. Котлоните ни едва успяваха да разтопят леда и единственото ни спасение беше топлината от тримата мъже, които се бяха сгушили един в друг, пазени от природните стихии от тънкият найлон на палатката. Тази ситуация беше като „Дисниленд“ сравнено с това, което се случваше нагоре. 

„Не си чувствам пръстите, не съм си сменял дрехите и замръзвам“, чухме гласа на някой по радиостанцията.

„Защо, подяволите, няма повече палатки тук?!“, извика по станцията друг планинар. 

Бяхме разочаровани от проблема с кислорода, но в същото време имахме достатъчно опит и разум да признаем, че нищо не може да се направи. Експедицията ни беше приключила. Вече  ставаше въпрос единствено за оцеляването ни. Бяхме се позиционирали в планинатассамо за 2.5 седмици в опита ни да проследим изкачването на Али Садпара, сина му Саид и Джон Снори към К2. Това беше изключително амбициозен план предвид факта, че тримата бяха в планината от 5-и декември и се бяха климатизирали изключително добре. Въпреки това бяхме там, зад нас 15 години опит в екстремното изкачване, готови да снимаме филма на колкото може по-голяма височина. Но и готови да обърнем гръб на проекта във всеки момент.

Към 23 ч. изключихме радиостанцията, за да запазим батерията му и се оставихме на непрощаващата зимна нощ, приемайки, че няма да разберем какво е станало с приятелите ни до следващия ден. Знаехме, че са си самодостатъчни, знаехме, че са част от най-силния, най-подготвен и най-квалифициран екип на планината и се доверихме опита им, волята и увереността им в успеха. 

На следващата сутрин събрахме багажа и провизиите си и започнахме да се спускаме около 10 ч. Аз лично вече бях ударен по главата от падащ камък, който със сигурност можеше да ме убие и оценявах всяка моя стъпка надолу. Камъкът остави в каската ми огромна дупка и бях много предпазлив.

Трудно е човек да прецени кое въже да избере, спускайки се от К2, тъй като има много такива, които вече са стари. Трябва да имаш ясното съзнание и да си напълно съгласен с факта, че направиш ли грешното решение и въжето не успее да издържи тежестта ти, ще умреш. Моят избор бе тройно обезопасено въже и внимателен подбор. Когато имаше съмнения в здравината на линията, се закачах на няколко въжета с една от сейфти линиите ми и разчитахме на едно от въжетата, за които смятахме, че са нови. Тук трябва да благодаря на моят приятел и партньор в катерачеството - шерпата Пасанг Кажи, който ми помагаше в това да валидираме състоянието на всяко едно въже.

Спускайки се надолу по Черната пирамида, вертикално, и доверявайки живота си в ръцете на правилната сейфти линия... директно над главата ми прелетя тяло. Нямаше предупреждение, нямаше викове. Нямаше звук. Само ужасяващата гледка на това как друго човешко същество, обгърнато в яркочервения костюм за спускане пада надолу. Извиках първично, в ужас:

„Да е*а!“, „О, не!“, „Мамка му!“

Беше Атанас Скатов. Тялото му прелетя на няколко сантиметра от главата на Пасанг Кажи, докато той се спускаше.

Гледах безпомощно около 5-10 секунди докато тялото се търкаляше по склона, превърташе се многократно и подскачаше зловещо по заледената повърхност на планината. Първата ми мисъл бе за годеницата на Скатов, с която двамата бяха в Базовия лагер. „Как ще й кажем какво се случи? Как ще го приеме тя?“. Знаех само едно – тя ще е съсипана. Това, което се случи, бе превъплъщение на най-ужасния кошмар на всеки катерач.

В един момент тялото на Атанас се изстреля от спускателната му екипировка. Той се плъзгаше надолу, към края на последното му пътуване – до самата база на планината, а яркочервената му екипировка остана на хълма – заклещена в снега някъде между Лагер 3 и Лагер 1.

Лакпа Денди – партньорът на Скатов и шерпа – бе изпаднал в състояние на тих ужас. Ние бяхме първите, които го видяха след инцидента. Лакпа показа видео, което е снимал миг преди Атанас да падне. На кадрите Скатов изглеждаше солидно, току-що се бе захванал за сейфти линията и използваше рапел устройството си (ATC) да се спуска по фиксираните въжета. Нямаше нищо необичайно във видеото. Нищо, което да подскаже гибелта на българския алпинист.

Бил съм на предходни експедиции с Лакпа и мога да кажа, че той е един от най-милите и компетентни катерачи в света. Знаех много добре, че страда заради загубата на своя приятел и клиент. Чувствах се ужасно, знаейки, че ситуацията за Лакпа не можеше да е по-лоша.

„В единия момент Атанас беше там, в следващия – вече го нямаше...“, успя да промълви Лакпа.

Невъзможно е да се обясни какво точно е станало, защото нито един от преките свидетели не е видял серията от движения на Скатов в секундите преди падането му. Спекулира се, че станала грешка докато е сменял линиите. Моментът, в който премахващ щипките и разчиташ изцяло на здравината на въжето, е такъв, че единствената ти надежда е да не си направил грешка. Защото иначе умираш. К2 е стръмен и не прощава. Паднеш ли един път, няма да спреш докато не стигнеш подножието. Никой никога няма да разбере какво е довело до фаталния край на Скатов.

Не го познавах лично, но се срещнах с него няколко пъти в Базовия лагер, след това в Лагер 2. Последният път, когато го видях жив, той ми махна през отвора на палатката си и каза „Здравей, Елия!“.

За мен той беше интересен човек, не само заради това какъв беше, но и заради неговият сънародник Иван Томов, който загуби живота си на Лхотце през 2019 г. Тогава на два пъти посетих България, за да се срещна с родителите на Иван, да разкажа историята на сина им и да отдам почит на живота му.

Лично според мен, от това, което видях и разбрах от Лакпа, смъртта на Атанас бе инцидент – нищо повече. Вероятно е да е направил грешка докато е сменял въжетата и това, за жалост, му е коствало живота.

„Шени (годеницата на Атанас) ме попита за въжето. Аз й казах – то не е отрязано, не е скъсано. Аз лично слязах по същото въже, а той изглежда е допуснал грешка при смяната на обезопасителите“, каза още Лакпа Денди.

Почивай в мир, Атанас Скатов!