Задължителните традиции за Бъдни вечер от миналото до днес

Ключови думи: бъдни вечер, традиции, традиции на бъдни вечер

Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището.

Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият - зло. С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. 

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.

Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Източник: Една.бг