Къде са зелените? Или да спасиш премръзнал щъркел е селска работа, за която не се плащат европейски пари

Автор: Антония Чорева, снимки: Фейсбук


Цяла България два дни говори за скромните хора от селата с добри сърца, които прибраха дошлите за пролетта щъркели, които измръзнаха заради студеното време у нас.

Първо още с падането на температурите и ураганния вятър в събота в социалната мрежа се появиха уникални снимки на щъркели – стотици птици, които са слезли на пътя между София и Самоков, за да не бъдат издухани от вятъра. А призивът беше – „Внимавайте да не прегазите животните, те са навсякъде“.



Денонощие птиците и шофьорите се спасяваха един друг, явно само природозащитните организации не видяха тези снимки и не се притекоха да разрешат възникналата ситуация.

После Сафет Халид от силистренското село Зарица сам се похвали във Фейсбук как е прибрал в дома си няколко щъркела с измръзнали като висулки ледени крака. И как той сам ги е топлил и завивал и хранил. Това предизвика огромно възхищение към отрудения беден човек, който щом е видял бедстващите животни, без да се замисли ги е прибрал в дома си при жената и децата си.



Аз обаче пак не чух и не видях нищо за неправителствените организации за животните.

След Халид се появи още едно семейство от село Наум, община Каолин, Шуменско, което също прибрало в дома си общо 9 птици.

И така се оказа, че бедните хора, които живеят в българските села, продължават да се грижат за природата, без да имат страх и да очакват нищо в замяна.

Питам аз обаче – къде са стотиците граждани от десетките неправителствени организации за защита на животните.

Когато броят щъркели или гнездата им срещу европейски проекти, прессъобщенията им заливат всички медии, но когато щъркелите имат нужда да бъдат спасени, не се чу нито един глас.

Цяла България разбра, че щъркелите в момента бедстват, само зелените организации, създадени именно с такива цели, не разбраха и не се появиха никъде.

На прима виста се сещам за десетина такива неправителствени организации - Зелени Балкани, Българско дружество за защита на птиците, Фондация „Биоразнообразие“, фондация Дивите животни“, дори има Дружество за защита на животните Шумен (където са били спасени няколко щъркела) и същите организации във всички останали по-големи градове.

Адмирираме, когато представителите на тези организации се погрижат за възстановяването на лалугера, черния лешояд, царския орел, кафявата мечка и есетрите, но е редно да се намесят и в трудни ситуации с животни, когато всички други го правят. Не, редно е да се намесят дори преди тях.

Всички тези неправителствени организации, които са поне 20, само за животните – се финансират от екопроектите, а за тях им се плащат солидни суми от европейските фондове. Няма лошо, някой трябва да се погрижи и за природата, и за животните, и за изчезващите видове, но не е редно да го прави само когато вземе европроект срещу добра сума пари.

Само някои данни - Сдружение „Зелени балкани“ е участвало във възстановяване на лалугера в парк Сините камъни и на популации на черен лешояд и царски орел – на обща стойност 98 хил. лв.
Българско дружество за защита на птиците се е занимавало с възстановяването на глухар, трипръст, белгръб кълвачи срещу 434 хил.лв.

Фондация „Биоразнообразие“ изпълни проект срещу 515 хил.лв. за опазване на дивата коза и кафявата мечка.

Сдружение „За дивата природа Балкани стана съзипълнител за спасяване на местообитания  на Витоша срещу 1.9 млн.лв.

Да, обаче не всяка пролет щъркелите бедстват и ако се случи, е за няколко дни, редно е неправителствените организации да се погрижат за прелетните птици сега.

Да се грижим за природата и животните е задължение на всички нас. И както се вижда всички го правят, без да искат нищо в замяна.

И ако се оказва, че за неправителствените зелени организации спасяването на щъркелите не е въпрос на човещина, а на проект – аз лично съм много разочарована.

Остава въпросът къде са тези организации сега и защо не си вършат работата - или тяхната работа не е селска, а само европейска, когато става дума за лъскави проекти, в които цял ден десет човека носят клечка по клечка гнездото на някой орел.

Зелените са длъжни да защитят името си сега.