Кои са архитектурните емблеми на социалистическото строителство
29 Септември 2017, Събота, 00:31 ч.
Източник: Socbg.comПартийният дом, Мавзолея, Чинията на Бузлуджа, Панорамата в Плевен са част от тях
Кои са 7-те архитектурни емблеми на социализма? Публикуваме прелюбопитен материал по темата на колегите от socbg.com1. Партийният дом в София
Партийният дом в София е главната сграда, седалището на ЦК на БКП през периода на Народна република България. Партийният дом е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата се простира на около 40 000 кв. м застроена площ. Проектирана е в неокласицистичен стил с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, знаменуващ и величаещ ролята на БКП в управлението на страната.
Партийният дом е построен на емблематично място в столицата, в пространството около Царския дворец, използвано като централен градски площад. При строителните дейности в началото на 1950-те год. са разрушени няколко сгради, пострадали при бомбардировките на София (1943-1944) – на съществувалото през 1930-те и 1940-те години осигурително дружество „Балканъ“ и на хотел „Юнион палас“.


2.Мазволеят на Георги Димитров
Мавзолеят на Георги Димитров е мавзолей в центъра на София, построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.

3.Дворецът на културата и спорта във Варна
Дворецът на културата и спорта във Варна e многоцелеви комплекс за конгресни, културни и спортни дейности. Изграден е на мястото на голям колодрум. Неговото строителство трае две години – започва на 28 октомври 1966 година. Откриването е на 6 септември 1968 година.



4. Чинията на Бузлуджа
Решение за изграждане на Дом-паметник на партията се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г.
В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев, а автор на архитектурния проект е Георги Стоилов. Сградата има визуална прилика със сграда проектирана около 1955 год. от Франк Лойд Райт на гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ
Дом-паметникът се състои от куполна зала и 70-метров пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с височина 12 m. Тържествената зала е с диаметър 42 m и височина 14,5 m и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 m². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд. Художественото оформление на паметника отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци, между които Димитър Киров, Величко Минеков и Валентин Старчев. 3-те стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.



5. Панорамата в Плевен
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ е музей в Плевен, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Изграден е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души. Тържественото му откриване е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен.

7. НДК
Националният дворец на културата, или както е известен накратко НДК (с наименование до 1990 г. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ на името на Людмила Живкова, която дава идеята за създаването му , е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава. Построен е за изключително кратко време – 3 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 година. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година.
Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е изградено по идея на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

В категории:
Ретро Флагман
Жената на министъра на културата Мариан Бачев прави масажи за 63 евро
Йовилин от Карнобат загази заради друсан чай, влиза в затвора за 3 години
Това е най-красивата нотариуска в България
Мими Николова едва оцелява със смешна пенсия
АПИ с мерки за за задръстванията по АМ "Тракия", ще помогнат ли?
Управителят на БНБ каза дали ще стане служебен премиер
Представителката на Минесота е била нападната с инжекция с неизвестно вещество по време на събитие
20 години по-късно: Нов българин в „Хари Потър“
Секс за 150 лв. на час: Шокиращи разкрития по делото за клуба „Силикон“
Веско Маринов вдигна цената, вече струва 12 хил. лева
Граничен полицай простреля човек
Испания легализира половин милион мигранти, за да попълни недостига на работна ръка

Един от неспоменатите символи е т. нар. Черноморска железница (Варна – Бургас), завършена на половина и изоставена. Всъщност какво е пречело на комунягите да довършат това почти готово съоръжение и да го използват? Попречила е присъщата им некадърност и простотия – оказва се, че тунелите, започнати от двете страни на планината, няма да се срещнат. Грешка в изчисленията. Приетите с двойки и тройки в университетите комунистически отрочета толкова си могат.
Друг малко известен символ е т.нар. Софийско море, за което са използвани огромен брой трудодни (карали са насила хората да работят без пари) и доста милиони народна пара. И накрая всичко отива в музея на комуниситическите свинщини. А, хората (отново без пари) са принуждавани този път да заравят!
Виж тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB
И тук: http://www.beu.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B0-%E2%80%93-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-news9292.html
И тук: http://www.pan.bg/view_article-3-8451-Sofijskoto-more-kato-Sena-v-ParizhDa-ama-ne.html