Дойде ли краят на кварталните кафенета в Бургас

Източник: Черноморски фар

Моделът "квартално кафене" в последните години вече е на изчерпване. Т.нар. места за забава и срещи по крайните комплекси в повечето случаи са пред фалит или пък едва вегетират, разчитайки само на вярна и постоянна клиентела. Други пък отдавна са затворили.

В началото на 90-те години на миналия век кварталните кафенета бях хит. Тогава, след края на социализма, се отпуши нещо като голяма тектонска плоча, която даде възможност за всякакви бизнес инициативи. Едни от първите лястовици на задаващата се пазарна икономика бяха именно този тип кафенета. В онези години те имаха много вариации. Като се започне от произволно поставена каравана и се стигне до сравнително добро помещение в жилищен блок. Малко по-късно се появиха и постройки "собствено производство", които изникваха най-вече на общински терени. 90-те години бяха време на надежди, на непознатото и на ранното консумиране на така наречената демокрация. Заради това и хората бяха зажаднели за новите типове услуги. Логично клиентелата беше масова.
"Аз лично отворих заведение през 1991 година. Става въпрос за помещение в един от блоковете на комплекс "Славейков", което оборудвах като кафене. Инвестирах близо 5000 долара, които бяха спестени от баща. Той беше моряк и пътуваше с корабите. С тези пари успях да закупя кафе-машина, машина за сок, хладилници, да направя ремонт както на помещението, така и на тоалетните, които бяха под всякаква критика. Стигнаха ми парите дори и да направя първоначално зареждане. Предлагах основно кафе, кока-кола, сокове, алкохол, бира и някакви ядки. Кухня нямах, а и не ми трябваше. Оборотите бяха много добри. Печалбата от продажба на кафе например се въртеше около 500 процента. Колата ми идваше на 200 процента. Купувах от мои познати, които внасяха от Турция и Ливан. Търговията вървеше перфектно. За пет-шест месеца си избих парите и започнах да печеля. Наех и персонал. Годините бяха много силни. Проблемите дойдоха през 1996 година, когато тръгна хиперинфлацията" - това е коментар на Златин Стойков, който тогава е опитал късмета си с този бизнес. Сега той работи в чужбина, но през 90-те години е бил част от новата бизнес-класа, която се пръкна в България. Именно инфлацията през 1996 - 1997 година е началото на края на много подобни бизнеси. Тогава хората обедняха за броени месеци, а потреблението спадна чудовищно. Някои спечелиха, но като цяло дребният бизнес изпадна в колапс.
След това пък започна да се затяга и обръчът на регулациите. Институциите започнаха бавно-бавно да си вършат работата. Контролът се затегна, а в същото време конкуренцията стана много по-жестока. По това време врати отварят вече много по-луксозни и добри заведения. С много по-голям асортимент и обслужване на ниво. Част от т.нар. борци или мутри, които натрупаха средства до 1996 година, бързаха да ги легализират или пък просто да влязат в белия бизнес.

Самите квартални кафенета пък започнаха да усещат ударите и на другия тип конкуренция. Става въпрос за ресторантите, кръчмите, механите, които също се появиха там. В тях предлаганият асортимент беше много по-разнообразен, а имаше и салати, мезета, скара - нещо, което е много повече по вкуса на хората от нашите географски ширини. Освен това местната, а и централната власт засили много фискалния контрол. Постепенно касовите апарати станаха задължителни, трудно се укриваха обороти, а в същото време изискванията по отношение на хигиената се качиха сериозно.
Появиха се и нови условия, които бяха поставени - интериор, разполагаемост на масите и оборудването, както и дори на самите мивки в помещенията. Това наложи някои собственици да направят допълнителни инвестиции. Не всички обаче имаха възможността. Освен това самата конкуренция доведе до занижаване на цените. Към това трябва да се добави и фактът, че държавата ни вече живееше и в условия на валутен борд, т.е. фиксиран валутен курс, първоначално към германската марка, а след това и към еврото. Това ограничаваше възможностите с игри на ценови и валутни курсове и използването на определени конюктури. Бизнесът се затегна. Паралелно с това паднаха и печалбите. Вече стана невъзможно да се постигат маржове от 500 процента, освен ако нямаш кафене в центъра на града. Тогава обаче и разходите ставаха много по-големи. Кварталните заведения от този тип просто загиваха. В кварталите като „Славейков“, „Изгрев“ и „Зорница“ кафенетата започнаха за сменят собствениците или наемателите. Клиентелата обаче намаляваше. Освен това българинът смени навиците си и предпочете да посещава други квартални заведения - кръчмите. Една немалка част от старите клиенти пък просто обедняха, а други емигрираха.

"Стана неизгодно да държиш кафене в кварталите. Разходите скочиха, задължиха ни да изпълняваме огромен брой изисквания, а клиентите намаляха. Вече не можеше да купувам стока и да я продавам толкова изгодно. В моя район имаше пет кафета, с които се биехме ценово. Фиксираният валутен курс пък ни изигра друга лоша шега. Ако условно през 1994 година оборотът ми беше около 500-600 долара на ден, през 2003-20004 година вече падна до 100 долара, при много по-ниски проценти на печалба. Бизнесът ставаше невъзможен. Опитах да пусна като асортимент и кебапчета, мезета, салата. Веднага обаче дойдоха от ХЕИ и ми поставиха неизпълними изисквания. Трябваше да имам пет или шест чешми, допълнителни печки, уреди. Не ставаше. Заради това и затворих. Беше някъде 2006 година" - завършва разказа си Златин Стойков. В последните години той работи като елтехник в Англия и получава 2500 паунда на месец. Пари, които няма как да заработва в България.

Част от неговите колеги кафеджии все пак опитаха да устискат и в тези тежки пазарни условия. Тогава обаче дойде нова унищожителна вълна. В Бургас се появиха моловете и големите търговски центрове, което беше нов тежък удар. По принцип профилът на посетителите на моловете не е точно този, който посещава кварталните кафенета. Центровете обаче привличаха клиентите по други начини - покупки на дрехи, посещение на някоя верига за бързо хранене, или пък отиване на кино, или дори една обикновена разходка сред магазините. В самите молове имаше достатъчно кафенета, които също привличаха клиентела. И когато една семейна двойка е посетила магазините, напазарувала е и е пила по едно кафе там, едва ли ще има желание да посети местното кафе, което освен всичко друго е и доста по-непривлекателно. Така инвазията на моловете уби допълнително и без това този почти умрял бизнес. Всъщност те нанесоха много големи удари и върху малките магазини и павилиони, които също са почти на изчезване. Заедно с големите търговски хранителни вериги, моловете се оказаха предвестници на победата на глобализма.

Но да се върнем на кварталните кафенета. Справката показва, че за последните пет години, техният брой в „Славейков“ и „Изгрев“ е намалял от общо 27 на 12, като тенденцията на спад продължава. А през 1995 година само в „Славейков” е имало над 50 подобни обекта, а в „Меден рудник“ над 70. Годините обаче се променят.

Освен това една немалка част от хората вече предпочитат да консумират кафе и вкъщи. По магазините се предлагат достатъчно добри домашни кафе-машини, както и качествени продукти, което допълнително дръпна клиентите от местните заведения.

Реално, в последните години оборотни са само няколко заведения в центъра на града, докато в периферията обектите са в реален фалит. И това е една постоянна тенденция. За успокоение, подобна е ситуацията и в повечето страни - членки на ЕС.