Хърватия въведе трансферна сума за квалифицираните си кадри, значи и ние можем

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВ

Кирил Яков е регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той е и изпълнителен директор на един от големите заводи в Бургас, опериращ в сферата на машиностроенето. На днешния форум на АИКБ, провел се в Интерхотел „България“, Яков разви няколко интересни тези. Една от тях бе въвеждането на т.нар. правило „Босман“ познато от спорта. Т.е. - фирмите да заплащат трансфери при привличането на работник (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ). Идеята на Яков може да се приеме за изключително екзотична, но е факт, че бизнесът отдавна иска регулация, за да запази ценните си кадри, в които е инвестирал. Никой до този момент обаче не посмя да застане с името си зад идеята. А Красимир Яков определено е човек, който посочва проблеми, без недомлъвки, без шаблони. В блиц пред Флагман.бг Яков развива идеята си, разкрива и защо производителността на българският работник е три пъти по-ниска от тази в Европа.

-Г-н Яков, на днешния форум развихте няколко много интересни тези. Една от тях бе въвеждането на т.нар.правило „Босман“ и за бизнеса. Осъществима ли е тази идея?

-Според мен е напълно осъществима и най-вече нужна, защото квалифицирани кадри в България няма. Визирам специално моят сектор – машиностроенето, но проблемите са повсеместни. Говорим за специалисти, които могат да си служат с модердните машини, които са внедрени в България след 2005 година. Това са иновативни системи, автоматизирани производства, машини с цифрово програмно управление. Те изискват друго качество на образованието, а то реално го няма. Да се подготви един такъв специалист би отнело близо две години. Ние го обучаваме, накрая си хваща багажа и отива на друго място. Така инвестираните пари отиват на вятъра, а те не са никак малко. Говорим за десетки хиляди за един специалист.

-Как смятате, че този въпрос може да се регулира? Новият работодател да заплаща на стария заплатите за определен период или да се въведе трансферна сума, каквато е практиката в спорта?

-Въпрос на дискусия и техническо уточняване. Първо трябва и обществото да се произнесе- дали е съгласно с това, или не. Ако е съгласно пътища, по които да се направи ще се намерят. Има достатъчно умни хора. Важно е да уточним, че големият потребител на нашите кадри не са българските фирми, а чуждите. Смятам, че има правна възможност да се регулира законово. Още повече, че Хърватия, която е държава член на Европейския съюз, е въвела подобна практика. Идеята ни е да засегне всички сфери. Изчислете колко плаща държавата за обучението на един лекар, който след като завърши образованието си, платено от българския данъкоплатец, отива например в Швеция, защото там възнаграждението било по-високо. Но той има задължение затова, което е получил от нашата държава. Да, шведската държава те ползва като лекар, но да бъде така добра и да си плати.

-Застава ли Асоциацията на индустриалния капитал в България зад това предложение?

-От известно време лансирам тази възможност. Всички казват: Да, би било много добре. Но темата е много деликатна. Трябва да се реализира така, че да не клатим системата и да имаме разбира се пълна обществена подкрепа.

-Опитахте ли се да предложите идеята на някои от депутатите, за да пробвате как ще я възприемат?

-Говорил съм, но оставам с усещането, че няма разбиране по тези въпроси.

-Защо производителността в България е толкова ниска? Изнесохте интересни цифри, които показват, че тя е в пъти под средната за Европа.

-Комплексно е. Манталитет, ниска квалификация, възможности. За съжаление българинът винаги си мисли, че това място на което е временно и винаги има едно по-добро, където скоро ще отиде. Поради тази причина не си дава много зор, казано на жаргон. Това е част от народопсихологията ни. Истината е, че в повечето случаи отношението на работниците не е професионално. Те разсъждават на принципа: Да изкараме някой лев да прекараме и това време. Не мислят за кариера, развитие.

-Не смятате ли, че и самите работодатели имат вина?

-Разбира се, че имат вина. То е система, няма един виновен, няма и един невинен. В цялата система са навързани. Това са взаимоотношения. Работодателят също е в тази среда, той има същият манталитет, какъвто и работниците си.  Той също обича да хитрува.