Spirit of Burgas 2015 от зле към по-зле към най-зле!

Източник: Любомир ИВАНОВ, slojno.com

Фестивалът Spirit of Burgas предизвика вълни от емоции - и положителни, и отрицателни. Мнозина бяха категорични, че това е най-успешното издание на музикалния ивент. Други пък останаха безкрайно разочаровани най-вече от организацията и подбора на звездите, малкото на брой сцени и липсата на фестивален дух. Представяме ви по-различната гледна точка на колегата Любомир Иванов от slojno.com

До сега не съм пропускал Spirit of Burgas. Всички издания до сега съм уважил с присъствието си – от Cradle of Filth до Роби. Имам наблюдения как се развива фестивала през годините. Графиката с която мога да го илюстрирам изглежда така – /\ . В началото първото издание беше със зле преценен звук, а последното с всичко зле.

Ще ви разкажа за Спирит 2015 през моите очи. Притежавах билет Golden Circle или дупката на удоволствието. Дойдох към 19 часа и се наредих пред огромна опашка от хора. Първата ми мисъл беше, как да се наредя така… че да успея да вляза по бързо. Отговор – никак!

Тълпата беше навсякъде. Харесах си едно ъгълче и се наредих. Нямаше хостове, които да разпределят тълпата и да обясняват. Всеки буташе потно тяло и го търкаше навсякъде. Нормално при тридесет и няколко градуса. Бях на открито, а усещах как въздуха не стига. Чаках ли, чаках и накрая бях на 4-5 метра от входа. Огледах се и фокусирах едно листче А4 принт, на което пише Festival Pass. Чудно, има разпределение на видовете билети, но за да разбереш на кой от петте входа да влезеш, трябва да изчакаш, да доближиш и да осъзнаеш, че си на грешен. Огледах, блъсках се и се търках. Така видях, че с билет тип дупката на удоволствието, трябва да отиде в противоположния вход. Наредих се на ново. И чаках ли чаках. В един момент вече почти бях до входа и чух децата и младежите, които играеха роля на охрана да казват – сменяме входа, тука ще са двудневните. Моля?! Отидох до охраната и му казах, че от 50 минути чакам и искам да вляза. Той се развика, ще се наредиш отново (за трети път) на съседния вход. След словесна битка и без да се нареждам успях да вляза. Издразни ме едно от момчетата, които каза – Айде спри ги тия че се изморих вече. И затвориха входа и пренасочиха двата към един общ.

Освен хедлайнеровата сцена имаше още само една - "НА ТЪМНО", снимка: Жечо ПЛАНИНСКИ

Бях вътре след чакане близо час.

От там се оказа, че охраната не знае какво може да се вкара и какво не. Да влизат! – изкомандва едно „дете” към друго. И без проверка, и без опипване… вече бях минал входа. Чудно! А, ако притежавах гранатомет или обикновен кухненски нож и имах кофти ден?! Сигурност – ниво нула!

Огледах фестивалната зона. С нетърпение очаквах да видя тематиката и декорацията на Спирит 2015. Търсих, търсих и разбрах – „ми той умрял ма”. Нямаше декорация. Бяха дръпнали едни огради и всичко приключваше до там. Видях сцената „На тъмно”. Допадна ми, имаше си духа от предни години.

Десет минути по късно бях обиколил всичко на събитието на лято 2015. Дори бях се изпикал през това време. Идеално! Ами къде останаха забавленията за гостите? Липсваше стената за размяна на вещи – една страхотна идея… нямаше избор от сцени, нямаше аниматори освен две момчета облечени като сперматозоиди на Дурекс.

Огледах хората и нещо ме глождеше. Нещо липсваше! Разбрах…това бяха алтернативните хора. Те правиха духа на фестивала. Нямаше ги метълите, пънкарите и всички странно изглеждащи. Всички бяха облечени в ризки, тениски впити, дънки и красиви рокли. Панаир на суетата. Виж ми новата букла, къдрих я сама!

Ами как да има алтернативни хора, при положение, че няма нищо за тях. Изключвам сцената „На тъмно“, която не предложи нищо апетитно и невиждано. През останалата част от годината, всички тъмни звезди обикалят малките клубчета и срещу 5 лева вече си на партито им.

Ако трябва да опиша Спирит с една дума, то това е опашка. Опашка за вход, опашка за тоалетна, опашка за водка, опашка за бира, опашка за кюфте, опашка за теб, опашка за мен и опашка за фестивална карта за пари.

Организаторите можеше да поканят други групи като Северозападняците, но за да спестят хонорари не го направиха, снимка: Жечо ПЛАНИНСКИ

Чудех се как минималното вложение за фестивални пари е 20 лева. Викам си няма да мога да ги изконсумирам. Ще се групирам. Уви, бяха помислили и за този проблем. Хич не беше трудно да изконсумираш 20 лева! Малка водка 5 лева, чаша бира 5 лева, дюнер 7 лева, вода 3 лева. Един законен обир. А бе хора, вие видяли ли сте цените в България на продуктите… С какво вашите са по-добри?! Точно така, с нищо!

Пих си бирата с пясък, предъвквах и въздишах по миналите спирити.

Дойде време за Роби. Дали съм му фен или не, няма значение. Важното е, че шоуто беше на ниво. Определено Роби се представи перфектно, но да не забравяме, че той е отделен продукт и няма нищо общо с организацията.

Отидох не фестивал и се оказах на скъп концерт! Дори Каварна феста беше повече фест от този в Бургас.

Свърши концерта и реших, че е време да ползвам тоалетна. Идеално, защо ми е осветление. Блъсканица и пикаещи хора до тоалетните. Ако усетиш мокро под краката си се надяваш да е разлята бира…много разлята бира.

KWABS беше другата голяма звезда, но въпреки това Спирита бледнееше пред подобни фестивали в Европа, снимка: Жечо ПЛАНИНСКИ

След ползване на тоалетна се оказа, че няма вода за измиване на ръцете. Видях плажен душ и там се измих.

Докато чаках седнал на плажа в очакване да видя познати си мислех… мммда, това беше чисто отбиване на номера. Колкото и да вдигнеш билетите, колкото и да намалиш сцените и дните, колкото и да свалиш качеството, все ще се намерят хора да платят. Веднъж създадеш ли име на бранд, от там нататък е лесно. А Спирит си е вече име, и има своята тежест.

Чудех се в началото, не беше ли по-добре да взема билет за два дни, но на тръгване се радвах, че не се набутах. Щеше да си е чиста набутка и трошене на нерви още една вечер там.

По-рано през деня пред входа ставаше черна борса на билети. Ромите, които бяха наети за почистване на плажа, бяха получили безплатни билети. Търгуваха се от 50 до 120 лева. Не бяха обезпокоявани от охраната. Предни години, черната борса ставаше тайно, скрито и охраната гонеше.

Фестивала видимо имаше по-малко хора от предни години и улиците бяха почти празни. На следващия ден влязох да видя какво пише из нета и останах учуден. Най-посещаваният спирит до сега. Явно аз бях попаднал на друг фест… с други хора… с други групи… в друга паралелна вселена. Е, случват се и такива работи! Спирит умря! Да живее Спирит!