Службите масово искат да ни следят интернет трафика и телефоните

Прокуратурата и службите масово искат да следят телефонния трафик и интернет кореспонденцията на гражданите, без да мотивират заявленията си до съда. Това е причината да получават откази в 35.9% от случаите, показва справка, предоставена на "Сега" от Софийския районен съд. В СРС традиционно постъпват най-много искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Всяко пето заявление на прокуратурата е без основание. Рекордьори обаче са спецслужбите - 40% от техните искания биват отхвърлени заради различни видове нарушения. Данните са тревожни, тъй като ровенето в трафичните данни нарушава личната свобода - те позволяват проследяване и разпознаване на източника и направлението на връзката, както и датата, часа и продължителността й, крайното устройство на потребителя и ползваните клетки (към трафични данни влизат и т. нар. "разпечатки" - кой с кой номер кога се е свързвал, без да се подслушва самият разговор, б.р.).

От миналия април до края на март достъпът на прокуратурата до т.нар. трафични данни на гражданите ставаше, без да се минава през съда - само с искане към интернет доставчиците и мобилните оператори - заради отменена европейска директива. Няма информация колко от тях са отказали. За службите обаче разрешението от съд остана.

В края на март влязоха в сила промени в ЗЕС, заради които отново е задължително съдебното разрешение във всички случаи. От 31 март до 4 май службите са поискали достъп до телефонни и интернет разпечатки 138 пъти, сочи справката на "Сега". По тях съдът им е дал 219 разрешения и 91 отказа (общият брой е по-голям от 138, тъй като за всеки оператор се издава отделно разрешение). Така излиза, че службите получават 40% откази. За сравнение за цялата минала година те са били много по-малко - 10%. При прокуратурата съотношението е 18 отказа при 57 искания, което прави 20% откази.

През юли м.г. парламентарната комисия за контрол на службите даде картината на "епидемията", като оповести, че бумът на следенето е бил през 2013 г., когато исканията са били почти 100 хил. Във всяко е имало повече от един номер и имейл. Това е почти три пъти повече, отколкото през 2010 г. Всяко пето от тях е било разрешено.

Магистрати споделят пред "Сега", че основният проблем на прокурорските искания е, че са немотивирани. Разнобой имало и сред самите съдии, които дават разрешения. Някои държали да им бъдат представени всички папки от досъдебното производство, за което се искат трафичните данни, а други - не.

Службите пък най-често не посочвали кой е потребителят на интернет или телефонната услуга, чието проследяване се иска. Трябва да бъде мотивирано не на чие име се води услугата, а кой реално я ползва, обясниха съдии. Ако това не е известно на службите, те трябва изрично да отбележат този факт в исканията си, а те не го правели.

След промените в ЗЕС през март трафични данни вече се предоставят само за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и за нуждите на националната сигурност, след пълно и изчерпателно искане и мотивирано разрешение от съд. Данните се пазят половин година, вместо както досега 12 месеца. Незаконното им съхраняване е престъпление, което се наказва с до 3 години затвор или с пробация.

Пред "Сега" магистрати критикуват и формулировката "за нуждите на националната сигурност", която отваря прекалено широко приложното поле на закона, който уж беше променен, за да се защити личната свобода срещу прекалени посегателства. В същото време ЗЕС вече не може да се използва за издирване на изчезнали хора. Нито пък за разследване на голяма част от компютърните престъпления, тъй като те остават в графата "леки" в Наказателния кодекс.

А точно по тези дела проследяването на трафика може да се окаже единственият начин за разкриване на случилото се.