Студенти ще четат приказки на деца, лишени от родителска грижа
Инициатори са студентите от "Проф.д-р Асен Златаров"
10 Февруари 2015, Вторник, 12:56 ч.
Инициативата е насочена към 178 деца с увреждания
Благотворителната инициатива "Подай ръка, подари усмивка" ще помага на бургаските деца, лишени от родителска грижа, както и на деца с увреждания, настанени в специализираните заведения на територията на общината.Кампанията се реализира по идея на студенти от Университет "Проф. д-р Асен Златаров" . Тримата младежи - Даниела Куманова ( 20 г.), Димитър Караатанасов (23 г.) и Ивайло Балтиев (24 г.) са част от студентския съвет на ВУЗ-а. Освен посещенията на лекции и личните си занимания, те намират време и да правят добро. Новата им инициатива е насочена към общо 178 деца и младежи, ползващи специализирани грижи в Центровете за настаняване от семеен тип, Защитените жилища, Дневните и Кризисните центрове на територията на Бургас.
Проявата "Подай ръка, подари усмивка" има за цел да се съберат играчки и детски книги, образователни пъзели, приказки на DVD и аудио носители. Това са основните развлечения в ежедневието на децата в социалните заведения. Идеята е студентите и техните приятели лично да четат приказки и увлекателни разкази на място, в детските центрове. Към тях може да се присъедините и вие.Това е призив към всички хора, които вярват, че благотворителността може да се случва целогодишно, а не само по Коледа и Великден. Всеки, който иска да помогне, може да пише на e-mail:
[email protected]
Детски книги, DVD-та и играчки могат да се оставят опаковани на партера в бл.№1 на студентските общежития на Университет "Проф. д-р Асен Златаров".
Инициативата "Подай ръка, подари усмивка" се реализира с подкрепата на Община Бургас.
В категории:
Просвета
Унищожени са останки от дрон, с взривно вещество, близо до Елените
Нов обрат с времето: скоро идва топлото, термометрите ще показват 33 градуса
Тръмп: Не съм доволен от последния разговор с Техеран
Президентът Илияна Йотова обяви кога започва консултации с партиите
Мъртво пиян катастрофира пред полицията
АПИ с информация за критичния пътен участък Смолян - Пампорово
Крум Зарков на Първи май: Втори живот и втора държава нямаме!
Подробности за пожара в Мол
Румен Радев: Благодарност към поколенията, съградили днешна България
В пекарната струват центове, а аз правя от тях закуска за милиони! Пълнени хлебчета – сочни и зверски вкусни
Психолог направи на пух и прах ергените
Активисти по цял свят излязоха на протестни шествия на Първи май
________________
Публична тайна е, че директорът Налбантов е зависим от алкохола. За него практически е невъзможно да извършва каквато и да е дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в дирекцията е ставал свидетел на това как по време на разговор, от време на време, той отива до хладилника, вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене. За Налбантов това е автоматизиран и несъзнателен процес, който той не може да овладее. Всичко това се повтаря многократно в продължение на целия ден особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната чаша алкохол.
Спомням си за един случай, когато един от гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му алкохол. Става въпрос за Димитър Бочев - професор по философия и писател, живял дълги години като емигрант в Германия. Тогава г-н Бочев обърнал внимание на Налбантов, че не е редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че това можело да му коства работата. За целта му дал за пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, Налбантов кани в дирекцията някои от учителите, за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не назовават нещата с истинските им имена - например, че в дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията) пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга" и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси? Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментари все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек, който присъства на подобен разговор е много трудно да разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са ме подпитвали: "Какво правите в тази учителска стая през голямото междучасие!? Защо някои учители влизат за четвъртия час леко подпийнали?" Спомням си, че даваха за пример г-жа Бъчварова - учител по история: била в някакво особено, приповдигнато настроение, очите й светели, а бузите й били зачервени. Тук става въпрос за честванията на рождени и именни дни на учителите и техни родственици - предимно членове на семействата им, които се празнуват през голямото междучасие в дневната (помещение до учителската стая). Подобни мероприятия се насърчават от Налбантов, защото покрай почурпката има и подаръци лично за него - бутилки с алкохол, бонбони, сладки и ядки, с които той впоследствие черпи гостите си в дирекцията.
Когато се налага да молят Налбантов за нещо, предимно за отсъствия от работа, той им напомня какво трябва да направят, за да ги пусне: "Ама ще почерпиш, нали?" Учителите знаят за тази слабост на Налбантов и редовно с повод и без повод му носят алкохол, с което той многократно се хвали и го изтъква като доказателство за това, че учителите са зависими от него и се страхуват за работата си и затова му правят подаръци. Например, не пропуска да се похвали с факта, че учителят му по физкултура Пеев, с когото уж не са в много добри отношения, редовно, когато правел ракия или по други поводи, му носел по едно шише ракия и на него. "Значи го е страх от мен и затова ми носи ракия, а иначе нека пак да си лае срещу мен!" казва Налбантов за Пеев.
Нееднократно и на всеослушание Налбантов се е възмущавал и от Тодор Стамов - учител по труд и техника, затова че му бил обещал едно лимонадено шише ракия, а като донесъл ракията се оказало, че бутилката била само половин литър, а не от големите двулитрови шишета. "Много е свидлив тоз Тошко! Ами отпусни се, бе човек! Директор съм ти все пак! Това ли заслужавам аз - едно малко шишенце!?..."
Самото пиене в дневната през голямото междучасие се приема от учителите за нещо нормално, за някаква даденост или придобивка, от която те редовно трябва да се възползват, още повече, че това им поведение се насърчава от Налбантов. Спомням си за един такъв случай. Веднъж в учителската стая дойде една ученичка - Бойка Радева, която търсеше учителката по история г-жа Бъчварова. Казах й, че Бъчварова е в дневната и че може да влезе там и да я намери. В този момент наистина не съобразих, че учителите там пият алкохол и че това ще бъде видяно от ученичката. Г-жа Бъчварова се скара на ученичката затова че влиза в дневната и после като разбра, че аз съм й разрешил, се скара и на мене като ми даде да разбера, че не било редно учениците да виждат какво става в дневната. Случаи като този бяха показателни за това какъв двойствен живот имат учителите. От една страна се правят на изрядни, а от друга съвсем съзнателно нарушават закони и морални принципи задължителни за работата в едно училище...
Много по-интересна е реакцията на Регионалния инспекторат по образованието - Бургас на многократните ми сигнали за това, което се случва в СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско и в частност за употребата на алкохол в училището.
При нееднократните проверки, които са се правели от РИО е било установявано, че в дирекцията и в училището като цяло, не се е употребявал алкохол. Нямало данни учителите да са употребявали алкохол по време на работа...
Т. е. всичко в това училище било нормално (!?!?!?!?!?!?!)
Възникват основателни въпроси: Какво точно работят служителите в РИО - Бургас? Работят ли въобще? Имат ли си те някаква представа какво се случва в училищата в областта?