Дълг до небето: Франция се превръща в новия кошмар на Европа

Франция се превръща в най-голямото финансово предизвикателство пред еврозоната заради растящия държавен дълг

Ключови думи: Франция, протести, дълг, Еврозона, Гърция

Според анализ на Bloomberg ситуацията във Франция все още е далеч от гръцката криза, но рисковете не са за подценяване. Причината е, че френската икономика е втората по големина в еврозоната, а държавният ѝ дълг достига внушителните 3,6 трилиона евро.

Тревогата на финансовите пазари вече се усеща. През октомври лихвата, срещу която Франция заема пари от инвеститорите за срок от 10 години, достигна 5% – най-високото ниво от 2002 г. Това означава, че държавата трябва да плаща все по-скъпо, за да финансира разходите си.

Напрежението се засилва и от политическата обстановка. Масовите протести на 17 октомври, разделеният парламент и предстоящите след шест месеца президентски избори затрудняват приемането на мерки за ограничаване на дълга.

Защо Франция тревожи Европа повече от Гърция?

Макар финансовото състояние на Франция да не е толкова тежко, колкото беше това на Гърция в началото на кризата, мащабите на двете икономики са несравними.

Френският държавен дълг е около десет пъти по-голям от гръцкия през 2011 г. Освен това приблизително 60% от френските държавни облигации са собственост на чуждестранни инвеститори.

Това означава, че евентуална финансова криза във Франция няма да остане само в границите на страната. Последиците могат да засегнат банки, инвестиционни фондове и финансови пазари по целия свят.

Има обаче и съществена разлика. По време на кризата Гърция на практика изгуби възможността да взема нови заеми от международните пазари. Франция все още разполага с тази възможност, макар и при все по-неизгодни условия.

Държавата харчи повече, отколкото печели

Един от основните проблеми на Франция е, че държавните разходи продължават да надвишават приходите.

През 2026 г. правителството първоначално планираше да намали бюджетния дефицит до 5% от брутния вътрешен продукт. Вместо това прогнозата вече е за 5,4%.

С други думи, държавата продължава да харчи значително повече средства, отколкото събира от данъци и други приходи, а разликата се покрива с нови заеми.

Общият дълг вече достига 119% от размера на френската икономика при средно 87% за еврозоната.

За сравнение, когато Гърция изпадна във финансова криза през 2009 г., нейният дълг беше около 129% от икономиката ѝ. Впоследствие той нарасна още повече, но през последните години страната успява постепенно да го намалява.

При Франция тенденцията е обратната – задълженията продължават да растат.

Защо правителството не може да овладее разходите?

Франция е сред европейските държави с най-високи данъци. Това ограничава възможностите на правителството да увеличи приходите, без да натовари допълнително бизнеса и домакинствата.

В същото време държавните разходи достигат 57% от размера на икономиката – един от най-високите дялове в Европа.

Значителна част от средствата отиват за пенсии, здравеопазване и социални плащания. Застаряването на населението допълнително увеличава необходимите средства.

Опитите за ограничаване на тези разходи обаче срещат силна обществена и политическа съпротива. Правителството вече беше принудено да се откаже от реформа за повишаване на пенсионната възраст, а бюджетът за социално осигуряване беше приет с по-голям недостиг на средства от първоначално планирания.

Разделеният парламент допълнително затруднява решенията. Всяка по-сериозна мярка за икономии рискува да предизвика нова вълна от протести и политическа нестабилност.

Заплашена ли е еврозоната?

Засега Франция не е изправена пред непосредствен фалит, нито пред ситуацията, в която се намираше Гърция преди 15 години.

Проблемът е, че финансовото доверие се възстановява трудно, особено когато държавата продължава да трупа задължения, а политиците не успяват да постигнат съгласие как да ограничат разходите.

Ако Франция продължи да взема все по-скъпи заеми, обслужването на огромния ѝ дълг ще поглъща все повече средства от бюджета. Това може да ограничи парите за обществени услуги, инвестиции и социални програми.

За Европа рискът е още по-голям. Заради мащаба на френската икономика евентуално задълбочаване на кризата би могло да разклати доверието в цялата еврозона.

Франция все още има възможност да овладее ситуацията. Големият въпрос е дали политическите ѝ лидери ще успеят да постигнат съгласие за необходимите промени, преди финансовите пазари да изгубят търпение.