Педагог напусна училище, защото циганче го нарекло лайно и го заплашило с бой
Борислав Петков напуснал училището във врачанското село Елисейна, защото мургав шестокласник го нагрубил и го заплашил с побой заради слабите си оценки
09 Февруари 2015, Понеделник, 13:47 ч.
Каза ми, че ако не му пиша тройка, ще извика всички негови роднини и ще бъда малтретиран, заяви учителят по английски език Борислав Петков
Преподавателят по английски език и физическо Борислав Петков напуснал училището във врачанското село Елисейна, защото мургав шестокласник го нагрубил и го заплашил с побой заради слабите си оценки. Пред камерата на бТВ учителят сподели, че циганчето го нарекло голям боклук и лайно.
„Скарах му се за това, че нищо не знае, а не влиза в часовете. Той обаче ме обиди. Заплаши ме, че ако не му пиша тройки, ще извика всички негови роднини и ще бъда малтретиран“, добавя учителят.
Той напуснал, а шестокласникът дори не бил наказан.
Председателят на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Юлиян Петров пък заяви, че положението на учители и директори в „ромските“ училища е дори по-тежко от това на лекарите в бърза помощ, които също понякога получават шамари от ромите. Персоналът в училищата, в които повечето от децата са роми, често е обект на агресия и от страна на родителите.
От насилие се оплака и директор на училището в с. Камено поле Катерина Маринова. За всяко нещо родителите на циганчетата търсят сметка от учителите с агресия. Понякога те нахлуват дори директно в часа, за да раздават правосъдие. Маринова сподели, че се чувства като между чука и наковалнята. Родителите смятат, че сме длъжни да осигурим тетрадки, химикалки и бележници на децата им. Случва се учителите да им ги купуват, добавя директорката. Няколко пъти се е наложило тя да вика полиция, за да разтърве враждуващите в училището родители. На един от ромите вече е забранено да приближава района на школото. Често нападенията над учители остават скрити, за да не пострада авторитетът на учебното заведение и да не се стигне до закриването му.
Лидерът на „Евророма” Цветелин Кънчев пък заяви в „Тази сутрин“, че тези, които нападат лекари и учители не са цигани и призова да не се слагат всички роми в един кюп.
В категории:
Просвета
Разлив на опасни пестициди в Свищовско: Заплаха за водата и околната среда
Павликени отбеляза Празника на яйцето с кулинарни изкушения и атракции
Иван Христанов: Язовирът на Пампорово не е застрашен от свлачището
Жълт код за слана и в неделя – студени сутрини и облачност през уикенда
„Прогресивна България“ се разграничават от „Прогресивно Карлово“: Спор за името и политическа принадлежност
16-годишно момиче от София заплаши да сложи край на живота си – съседите изпаднаха в паника
Легендата на Формула 1 Алекс Дзанарди почина на 59 години
Мадан скърби след трагедията край Ботевград с петте момчета
Фалира голяма авиокомпания
Румяна от флотилия Сумуд в неизвестност, 31 активисти ранени при прехващането от израелските сили
Мотористи излизат на "Априлско въстание" заради лудите цени на Гражданска отговорност
В Пловдив откачиха: Между 1000 и 3600 евро за две нощувки по време на музикален фест
________________
Публична тайна е, че директорът Налбантов е зависим от алкохола. За него практически е невъзможно да извършва каквато и да е дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в дирекцията е ставал свидетел на това как по време на разговор, от време на време, той отива до хладилника, вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене. За Налбантов това е автоматизиран и несъзнателен процес, който той не може да овладее. Всичко това се повтаря многократно в продължение на целия ден особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната чаша алкохол.
Спомням си за един случай, когато един от гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му алкохол. Става въпрос за Димитър Бочев - професор по философия и писател, живял дълги години като емигрант в Германия. Тогава г-н Бочев обърнал внимание на Налбантов, че не е редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че това можело да му коства работата. За целта му дал за пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, Налбантов кани в дирекцията някои от учителите, за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не назовават нещата с истинските им имена - например, че в дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията) пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга" и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси? Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментари все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек, който присъства на подобен разговор е много трудно да разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са ме подпитвали: "Какво правите в тази учителска стая през голямото междучасие!? Защо някои учители влизат за четвъртия час леко подпийнали?" Спомням си, че даваха за пример г-жа Бъчварова - учител по история: била в някакво особено, приповдигнато настроение, очите й светели, а бузите й били зачервени. Тук става въпрос за честванията на рождени и именни дни на учителите и техни родственици - предимно членове на семействата им, които се празнуват през голямото междучасие в дневната (помещение до учителската стая). Подобни мероприятия се насърчават от Налбантов, защото покрай почурпката има и подаръци лично за него - бутилки с алкохол, бонбони, сладки и ядки, с които той впоследствие черпи гостите си в дирекцията.
Когато се налага да молят Налбантов за нещо, предимно за отсъствия от работа, той им напомня какво трябва да направят, за да ги пусне: "Ама ще почерпиш, нали?" Учителите знаят за тази слабост на Налбантов и редовно с повод и без повод му носят алкохол, с което той многократно се хвали и го изтъква като доказателство за това, че учителите са зависими от него и се страхуват за работата си и затова му правят подаръци. Например, не пропуска да се похвали с факта, че учителят му по физкултура Пеев, с когото уж не са в много добри отношения, редовно, когато правел ракия или по други поводи, му носел по едно шише ракия и на него. "Значи го е страх от мен и затова ми носи ракия, а иначе нека пак да си лае срещу мен!" казва Налбантов за Пеев.
Нееднократно и на всеослушание Налбантов се е възмущавал и от Тодор Стамов - учител по труд и техника, затова че му бил обещал едно лимонадено шише ракия, а като донесъл ракията се оказало, че бутилката била само половин литър, а не от големите двулитрови шишета. "Много е свидлив тоз Тошко! Ами отпусни се, бе човек! Директор съм ти все пак! Това ли заслужавам аз - едно малко шишенце!?..."
Самото пиене в дневната през голямото междучасие се приема от учителите за нещо нормално, за някаква даденост или придобивка, от която те редовно трябва да се възползват, още повече, че това им поведение се насърчава от Налбантов. Спомням си за един такъв случай. Веднъж в учителската стая дойде една ученичка - Бойка Радева, която търсеше учителката по история г-жа Бъчварова. Казах й, че Бъчварова е в дневната и че може да влезе там и да я намери. В този момент наистина не съобразих, че учителите там пият алкохол и че това ще бъде видяно от ученичката. Г-жа Бъчварова се скара на ученичката затова че влиза в дневната и после като разбра, че аз съм й разрешил, се скара и на мене като ми даде да разбера, че не било редно учениците да виждат какво става в дневната. Случаи като този бяха показателни за това какъв двойствен живот имат учителите. От една страна се правят на изрядни, а от друга съвсем съзнателно нарушават закони и морални принципи задължителни за работата в едно училище...
Много по-интересна е реакцията на Регионалния инспекторат по образованието - Бургас на многократните ми сигнали за това, което се случва в СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско и в частност за употребата на алкохол в училището.
При нееднократните проверки, които са се правели от РИО е било установявано, че в дирекцията и в училището като цяло, не се е употребявал алкохол. Нямало данни учителите да са употребявали алкохол по време на работа...
Т. е. всичко в това училище било нормално (!?!?!?!?!?!?!)
Възникват основателни въпроси: Какво точно работят служителите в РИО - Бургас? Работят ли въобще? Имат ли си те някаква представа какво се случва в училищата в областта?