Конкуренция по бургаски: Потрошиха с паве кафене в центъра (СНИМКИ)
С пръсната парчета витрина осъмна днес ново кафене на ул. "Цар Симеон І" в центъра на Бургас, персоналът е поставил надпис "конкуренция по български", за да покаже нагледно как се води борба за клиенти
07 Февруари 2014, Петък, 12:46 ч.
Автор: Флагман.бг, снимки Боряна ТЕНЧЕВАТабели предупреждават как се разчистват терени в морския град
Показна война за клиенти се разигра тази нощ в центъра на Бургас. Конкуренти помляха с паве витрината на новооткрито кафе на ул. „Цар Симеон І” в района на Математическата гимназия. Заведението се намира в жилищен блок, където до скоро се помещаваше сладкарница "Неделя". Множество стъкла са изписани на тротоара, а павето все още стои, за да покаже нагледно на минувачите с какви методи се разчистват терени. Персоналът на заведението е поставил табели с надпис „Конкуренция по български”, които посрещаха клиентите днес предиобед.
Кафенето е открито в началото на януари, в този район работят и други заведения от години
|
„Днес сутринта като дойдохме да отворим и видяхме това. Убедени сме, че е конкуренция, тъй като тук има много заведения, които съществуват от години. Ние работим едва от началото на този януари, а при нас е пълно”, казаха от персонала на новооткритото кафе „Карамела”.
 |
В категории:
Бургас
Осем години без Дядо Добри: Байлово почете своя най-смирен дарител
Разследват пожара в следствената служба във Враца
Солните стаи в детските градини в Русе под ключ след забрана от здравните власти
Първите пет бронирани машини "Страйкър" пристигнаха на пристанище Бургас
"Шугър деди": Бившият бос на Google с 43 години по-млада любовница
Сандов: Не вярвам, че мъжете от "Петрохан" са се самоубили
Захарова нарече изявленията на Зеленски "блъфове на болен човек"
Оставиха в ареста мъжа, наръгал децата и майка си
Годежен пръстен за 96 пенса разбуни Великобритания покрай Свети Валентин
Иван Демерджиев: Случаят Петрохан не бива да се затваря с една версия
Йотова и Макрон в Мюнхен: Европа трябва да възстанови влиянието си
Президентът: Трябва да върнем защитата на човешките права в международния дневен ред
Много често читатели на моите книги, или мои ученици и студенти са ме питали защо съм… “така пристрастен” към темата за свободата и – съответно – “така краен” спрямо комунизма. Отговарял съм им, че това е дълга тема и че много мога да говоря по този въпрос: защото в някакъв смисъл това е темата на живота ми. Пък, от друга страна, това е и тема на моя род, в който поколения наред, и особено днес всички сме принципни антикомунисти, традиционно подкрепящи автентичните антикомунистически и десни партии – преди СДС, а сега Демократи за силна България.
Тук ще се „аргументирам“ с един конкретен спомен, разказван ми когато още бях дете от моя дядо, Бог да го прости. Правя това, защото отделният изразителен епизод, взет от самия живот, говори много повече и по-силно от всякакви общи твърдения.
Та дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучието на България, разказваше следното:
“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, „ден година храни“, работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата. Те самите се наричаха „комунисти“ понеже щели да „преобръщат“ света: дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест! Отвреме-навреме започват да пеят „революционни песни“, и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Запомнил съм само припева, а именно: „… да-а-а живей, живей труда!“. Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила! След време същите тези „герои“ се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): „Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!“ – така съм я запомнил, истинските думи не помня.
Тия същите станаха управници, тогава запяха друга „песен“: пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха! Успяха за няколко години да разсипят китното ни село. Всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?!
Ех, Българио, какво направиха от тебе!“
Ето философията, която съм запомнил от дядо ми, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми. А дядо ми, горкият, не можа да доживее края на злото, което винаги е мразил; почина през 1988 г.!
Какво друго да кажа? Нима казаното не е достатъчно?
България след 9.ІХ.1944 г. беше разгромена и разорена. Вековен устоял живот беше съсипан, десетилетия се издевателствуваха над всички нас, свободата беше прокудена, разучихме се да живеем свободно, израждането на нацията (да признаем това честно!) трудно ще бъде преодоляно: десетки години ще са ни нужни да се съвземем. Разрухата е колосална, България никога преди не е преживявала подобно зло.
Затова си позволявам да казвам на моите студенти и ученици: на Бунарджика в Пловдив, в града, в който живея, наред с Альоша (от какво ни освободиха „альошовците“?!) трябва да се поставят паметници също на… Василий Българоубиец и на Баязид Илдъръм – нищо че не са успели да разпънат така многострадална България, както го направиха за петдесет години комунистите. Но понеже три паметника са множко за един град и на едно тепе, то по-добре ще е да се постави паметник на разпънатия Христос с трънен венец на главата, което би било най-пълния символ на толкова пъти разпъваната България…
Но да не забравяме, че след разпятието неминуемо идва възкресението! Само обаче ако сме достойни за него ще дойде, иначе не
Когато сме нещастни, поради една или друга причина, ние сме сринати морално. Объркани сме от всичко случило се и в главите ни се въртят какви ли не въпроси. Един от тях може да е: "Дали някой ме наказва с това нещастие, защото не съм достатъчно добър с хората?". Или пък просто решаваме, че отсега нататък ще вършим само добри дела, за да не страдаме и да няма за какво да бъдем наказани. Но защо да се сещаме за добрини, само когато сме нещастни? Може би, защото тогава оставаме насаме със себе си и мислите си и осъзнаваме, и осмисляме както своите, така и действията на другите. Опитваме се да разграничим доброто от злото.
Понякога решаваме да помогнем на някого,който е нещастен, защото се поставяме на негово място и си представяме как искаме да помогнат на нас. Друг път се чудим, дали този човек заслужава помощ или не, защото може би той сам си е виновен за нещастието си. Може с поведението и маниерите си да е заслужил това положение. Затова, дори да сме нещастни, не бива да просим помощ, защото не знаем какво е мнението на хората за нас и държанието ни. Трябва да оставим на тях да преценят, дали имаме нужда от подкрепата им. Ето защо е хубаво да се придържаме към поговорката "Трябва да протяга ръка не този, който проси, а този, който дава". Рзбира се, ако решим да помагаме на някого, то трябва да внимаваме как да го правим, за да не се почувства унижен човекът в затруднено положение.
Да се върши добро е хубаво. Но нека не го правим само когато се "опарим" от живота. Вярно, нещастието ни прави по-чувствителни и по-склонни към хуманизъм, но ще е добре, ако се сещаме за повече добродетели и когато сме щастливи или поне, когато ни е по-леко.
7 ПРИЧИНИ МЪЖЕТЕ ДА ВИ ИЗНЕВЕРЯВАТ!!!
Сякаш сте свикнали жените да приемате изневярата на мъжа за нормално явление в съвместния ни живот. Няма начин, се опитваме да оправдаем, слабостта му, психиката на мъжа традиционно и природно е изградена да изневерява. Нали, хилядолетия наред мъжът е трябвало да разпръсва семето си за здраво бъдещо поколение, а и до ден днешен съществуват общества, които приемат многоженството...
Мъжът е полигамен, няма как да противостои на природата и нито една жена не може да разчита, че най-близкият и човек няма да се изкуши да посегне към друга, е постулат, който се приема и в най-модерните общества.
Въпреки че признаците за изневеря на мъжа могат да бъдат очевидни, интуицията е тази, която първа подсказва на жената, че "нещо" в поведението на любимия не е наред. Закъснява, суети се пред огледалото, купува си нови дрехи и парфюм след като години наред тази грижа съвсем съзнателно и е била отстъпена, липсват разговорите, напротив той става сприхав и за най-малкото, склонен на скандали... Защо му е всъщност на мъжа да изневерява и какво може да стори жената, за да предотврати отклонението и запази връзката?
1. Мъжът обича с очите
Колкото и от значение за него да са други фактори, като образование, интелигетност, грижовност, общи интереси, мъжът на първо място обича с очите. Всъщност, всички избираме по този първи показател какво виждаме – първоначално някой ни привлича именно с външността си, как се движи, какви са движенията му в пространството, маниерите. Сетивата ни дават съществена част от връзката с другия, това как ухае кожата, приятен ли е допирът, как се променя интонацията, какъв е смехъх му... Същите показатели важат дори в по-голяма степен един мъж да бъде привлечен от една жена. За съжаление обаче, много често в действителността се случва след като се задоми жената, да спре да се грижи за себе си.
Предмет на разговор в мъжка компания винаги ще стои външността на жената. Още повече като на съпруга ще бъде отбелязана запазената външност или обратното. И тук оправдания като множество ангажименти, липса на средства, бременности и деца, няма да бъдат отчетени. Между това какво един мъж не харесва повече – да му харчат парите или половинката му да се отпусне, като че ли превес взима второто...
2. Еднообразието е страшно
Втората причина е много близка до първата. Еднообразният начин на живот и инертността в един момент могат да поставят двойката до ситуация да няма какво да си кажат. Разговорите за сметките, списъците за пазаруване, задълженията и нескончаемите служебни затруднения не са матрицата, която да укрепва отношенията. "Скучно" е дума, която се чува по-често от мъжете при оценката им за приключваща връзка, въпреки че и не малко жени вече се осмеляват да я изрекат.
Общите интереси са задължително условие за успеха и продължителността на връзката, за което партньорите може да не си дават дори сметка в началото, но те са важни и укрепват взаимността.
3. Скандалите измъчват
Колкото и привлекателна да е една жена и чувствата да са силни, постоянните капризи или скандали могат да станат причина за изневеря при мъжа. В прегръдките на другата, той може да си върне самоуважението, спокойствието, да намери зачитане, разбиране...
Защо жените са склонни на скандали? Понякога те се опитват да компенсират пасивността на партньора си по отношение на семейните дела с постоянни напомняния и изисквания и вероятно в повечето случаи, особено в началото на съвместния живот, имат основание за това. Добре е обаче да се балансира. Друг път постоянното недоволство при жената би трябвало да я наведе на въпроса, който мъжът и отдавна си задава – всъщност харесва ли и да бъде заедно с него...
4. И бързият секс помага!
Интересувате ли се от Кама Сутра? Ако не, вероятно не е късно да поразлистите някой и друг носител на идеи как да разчупите рутината в леглото. Той ще оцени усилията ви. Нещо повече, това ще го привърже още повече към вас – мъжете обичат разнообразието в секса.
Еднообразният секс е сериозна причина за "кръшкането" на мъжа. И в постелята еднообразието доскучава, става причина за разреждане на интимните контакти и правят мъжа "лесна плячка".
Или поне го изненадайте с бърз секс, всеизвестно е как силният пол си пада по тази форма. Определено той ще се почувства облекчен, че от време на време задължението му да предразполага в дълга любовна игра, отпада.
5. Въпрос на ситуация
Понякога мъжете изневеряват просто защото е възникнала благоприятна ситуация. В живота трудно могат да се предвидят и избегнат подобни случаи, но е много по-малко вероятно да се получат, при положение, че са изпълнени условията по-горе. Ако сериозната връзка е интересна и сексът удовлетворяващ, дори авантюристичният дух и желанието "за бройка" при мъжа ще отстъпят.
6. Въпрос на зависимост
При някои мъже изневярата става редовен навик и се превръща в зависимост подобна на тютюнопушенето, употребата на алкохол, склонността към риска. Сексът за един път, с непозната жена, съзнаването за прескачане на граници и разминаването с последствията, приключенският дух, създават невероятен коктейл от високи дози адреналин, серотонин и допамин в организма, а състоянието на еуфория, което води синтезирането им води и до пристрастяване. Един път да се изневери може да е грешка, но когато изневярата стане системна, трябва да признаем, че отношенията не вървят както сме очаквали...
7. Отмъщението не е сладко
Мъжът изневерява и за да отмъсти. Не винаги това е свързано с измяна от страна на жената. Възможно е да се дължи на банално скарване. Всъщност, да останеш верен на някого изисква много по-високо ниво качества и е вид изкуство в общуването между двама души. С чужда жена или мъж е лесно да флиртуваш, обаче с половинката си не е никак така...
Nqkoi ot Sozopol li go dyrji tova kafe?
до калин, калината бачка от времето когато имаше въртележка там, ама ти сигурно си бил на баща си у мъдите тогава
Karamela beshe parvoto kafe do PMG ot drugata strana predi 14 godini , i vednaga sled nego otvoriha Kalina-ta" na sledvashtata godina