От Москвич и Булгаррено до Световния рали шампионат: Вижте историята на автомобилния спорт в България

Поколения пилоти пишат историята на българските трасета, а съдебно решение от 2026 г. отваря път към нова състезателна епоха

Ключови думи: история на автомобилния спорт в България, български рали шампионат, рали България 2010, БФАС лиценз 2026, Рали Никулден Бургас, автомобилен спорт 2027

Тази сутрин Бургас осъмна с една чудесна новина - автомобилният спорт се завръща в морския град ударно с предложение за рали навръх празника Никулден. Ако бъде разрешено от администрацията, както се надяват организаторите, то това ще е един незабравим спектакъл за 6 декември, който ще даде ново начало на серия от състезания у нас и ще възпламени отново онази любов към високия адреналин и шеметните скорости, която в последните няколко години сякаш замря у нас.

Малцина подозират, че България всъщност има над шест десетилетия история в организирания автомобилен спорт. През тях родните трасета са посрещали световни шампиони, легендарни автомобили и хиляди зрители. От първите големи ралита с Москвич и Булгаррено през 60-те години до домакинството на Световния рали шампионат през 2010 г., страната ни е изминала път, изпълнен с международни признания, големи победи и трудни периоди.

След окончателно съдебно решение през септември за възстановяване на лиценза на Българската федерация по автомобилен спорт (БФАС), се открива нова перспектива пред състезателните традиции. И е редно да направим кратка ретроспекция.

Бургас се готви за зрелищно автомобилно рали навръх Никулден, очакват 5000 зрители

60-те години - първите големи състезания и българските автомобили

Корените на българския автомобилен спорт са още по-стари от 60-те години на XX век. Сведения за автомобилни състезания у нас съществуват още от първите десетилетия на столетието, но съвременната организирана рали история започва да придобива своите очертания в края на 50-те години. През 1959 г. е проведена автомобилна надпревара с дължина 275 километра, със старт и финал в София. Тя се нарежда сред ранните прояви, положили основите на националния рали спорт. Кадри от онзи период трудно могат да бъдат намерени онлайн, за съжаление.

През следващото десетилетие автомобилните състезания постепенно получават по-ясна структура. Развиват се клубове, оформят се национални първенства и се натрупва организационен опит. Състезателите разчитат предимно на серийни автомобили, които механично подготвят за тежките условия по трасетата.

Сред характерните машини от епохата са Москвич и Булгаррено. Последните имат особено място в българската автомобилна история, тъй като моделите Renault 8 и Renault 10 се сглобяват в Пловдив под името Булгаррено. Спортните версии Gordini също присъстват в състезателния живот на страната.

Пилотите разчитат на техническата подготовка, механичната издръжливост и способността да управляват по трасета, които често поставят на изпитания машините. Състезателните модификации се отличават от днешните високотехнологични автомобили, а работата на механиците има огромно значение за крайния резултат.

През 1969 г. започва историята на рали „Стари столици“ в Шумен. Надпреварата се утвърждава като една от дългогодишните традиции на българския автомобилен спорт. С нейното появяване страната навлиза в следващ етап, когато отделни градове започват да изграждат собствена състезателна идентичност.

70-те години - България влиза в европейския автомобилен елит

Истинският международен пробив настъпва през 1970 г. На 12 юни пред хотел „Интернационал“ в курорта Златни пясъци стартира първото официално издание на рали „Златни пясъци“. Това състезание се превръща в най-известната българска автомобилна надпревара и впоследствие поставя страната на картата на европейския рали спорт.

Още през 1972 г. ралито влиза в Европейския рали шампионат. България започва да посреща чуждестранни екипажи, включително представители на утвърдени автомобилни марки. За родните пилоти участието в подобна надпревара предоставя пряка среща с международната конкуренция.

Една от големите фигури на тази епоха е Илия Чубриков. През 1971 г. той печели рали „Златни пясъци“ с Alpine-Renault A110, заедно със своя навигатор Кольо Чубриков. Победата остава сред най-значимите ранни български успехи в състезанието.

През 1975 г. шестото издание на рали „Златни пясъци“ събира 107 екипажа от 14 държави, сред които 52 български. Участието на толкова голям брой автомобили показва мащаба, до който организаторите са успели да развият надпреварата само за няколко години.

Маршрутите включват разнообразни скоростни изпитания, включително планински пътища и участъци със затруднено преминаване. Сред характерните отсечки от историята на състезанието са „Аладжа манастир“, „Орешак“, „Харамията“ и „Синдел“. В отделни издания се провеждат и нощни етапи, които поставят допълнителни изисквания пред състезателите.

През същото десетилетие се появяват и други важни автомобилни събития. През 1971 г. започва историята на рали „Вида“ във Видин. През 1976 г. се поставя началото на самостоятелната рали традиция в Сливен, първоначално свързана с името „Сини камъни“.

Още през 1977 г. сливенското състезание, вече под името „Динамо“, събира 151 участници. Маршрутът достига 427 километра, а победата печелят Илия и Кольо Чубриков с ВАЗ 21011. Този период показва разширяването на автомобилния спорт извън най-големите градове и превръщането на регионалните клубове във важна част от националните шампионати.

Особено място в историята на българския автомобилен спорт заема бургаската легенда Стоян Апостолов, удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“ през 2020 г. Неговата състезателна кариера започва през 1970 г., когато за първи път участва в надпревара по майсторско управление с автомобил „Трабант“. По-късно преминава към „Жигули“ и се утвърждава като един от най-успешните български пилоти в дисциплините рали, рали крос и писта. Апостолов е десеткратен шампион на България по рали крос и има 15 шампионски сезона в националните пистови състезания. В продължение на 15 години е част от националния отбор, участва в международния шампионат „Мир и дружба“, както и в автомобилни надпревари в Турция, Гърция, Югославия, Белгия и Румъния.

80-те години - силни български пилоти и ново поколение автомобили

През 80-те години българският автомобилен спорт навлиза в период на утвърдени състезателни традиции. Националните първенства вече разполагат с познати трасета, а автомобилните клубове подготвят състезатели за рали, писта и планински изкачвания.

Рали „Златни пясъци“ продължава своето международно развитие, като от 1984 г. носи името „Албена“. Състезанието запазва мястото си сред значимите европейски надпревари и поддържа връзката между българските пилоти и силната международна конкуренция.

През този период изпъкват имената на Стоян Колев, Георги Петров, Валери Великов, Радослав Петков, Бончо Дунев и други състезатели, оставили следа в националните първенства.

Архивът на рали „Сливен“ показва разнообразието на автомобилите и пилотите през десетилетието. През 1982 г. Бончо Дунев печели надпреварата със Škoda 130 RS. Година по-късно победител става Радослав Петков с ВАЗ 21011, а през 1984 г. първото място заема Валери Великов със същия модел.

През 1985 г. Радослав Петков печели с Nissan 240, докато година по-късно Валери Великов записва успех със същата марка. Между 1987 и 1989 г. Стоян Колев постига три поредни победи. Първата е с Renault 11 Turbo, а следващите две с Audi 90 Quattro.

Тези резултати илюстрират постепенната технологична промяна. До традиционните за социалистическите първенства ВАЗ и Škoda застават японски и западноевропейски автомобили, включително модели с турбокомпресори и задвижване на четирите колела.

Паралелно с ралитата продължават пистовите състезания и планинските изкачвания. Участват автомобили от различни класове, а част от пилотите се състезават в повече от една дисциплина. В тази среда се формират състезателни умения и традиции, които ще се пренесат в следващото десетилетие.

90-те години - западните автомобили променят правилата

След 1989 г. автомобилният спорт в България преминава през сериозна трансформация. Икономическите промени засягат финансирането на клубовете, снабдяването с резервни части и организацията на състезанията. Постепенно все по-голяма роля започват да играят частните спонсори и възможността за придобиване на модерна западна техника.

Една от марките, които оставят силна следа през 90-те, е Ford. По българските трасета се появяват мощните Sierra Cosworth и Escort RS Cosworth, а впоследствие и автомобили от категорията WRC.

През 1991 г. Илиян Топлодолски печели пистова надпревара в Албена с Ford Sierra Cosworth. Подобни автомобили демонстрират ново технологично равнище за националните шампионати и постепенно променят конкуренцията.

В началото на десетилетието Пламен Чубриков също се състезава с Ford Sierra Cosworth, като постига успехи в пистовите и планинските дисциплини. През 1993 г. Стоян Колев получава Ford Escort RS Cosworth, а през следващата година такъв автомобил кара и Георги Петров.

През 1995 г. Петров завършва втори в рали „Албена“. Това е значим международен резултат за български пилот в условията на засилена конкуренция.

Сред най-ярките представители на края на десетилетието е Ясен Попов. През 1998 г. той се състезава с Ford Escort WRC и печели българската и балканската рали титла. Същата година завършва девети в генералното класиране на Европейския рали шампионат.

През 1999 г. Радослав Козлеков и Марин Костадинов стават рали шампиони на България с Ford Escort RS Cosworth. В пистовите и планинските надпревари се утвърждава и Илия Царски, който използва Ford Escort WRC.

Последното десетилетие на XX век показва колко бързо българският автомобилен спорт променя своя облик. Механично подготвените серийни автомобили постепенно отстъпват водещите позиции на специализирани състезателни машини, а техническото обезпечаване на отборите придобива все по-голямо значение.

Новият век - от Боровец до световния връх

След 2000 г. най-престижното българско рали продължава развитието си. През 2002 г. надпреварата приема името рали „България“, а основният ѝ център се премества в Боровец. Планинските отсечки предоставят нови възможности за организиране на голямо международно състезание.

През първото десетилетие на XXI век Димитър Илиев и Крум Дончев се нареждат сред водещите български рали пилоти. През 2007 г. Димитър Илиев печели рали „България“, а през 2008 г. победата е за Крум Дончев.

Най-големият исторически момент настъпва през юли 2010 г. България за първи път приема кръг от Световния рали шампионат (WRC), най-високото ниво на международните рали състезания. Между 9 и 11 юли районът на Боровец посреща водещите екипажи на Citroën и Ford.

На старт застават пилоти, чиито имена са познати на любителите на автомобилния спорт по целия свят. Сред тях са Себастиен Льоб, Дани Сордо, Петер Солберг, Себастиен Ожие и Мико Хирвонен.

Победата печели Себастиен Льоб с Citroën C4 WRC. Французинът завършва състезанието за 3 часа, 2 минути и 39,2 секунди. На второ място остава Дани Сордо, който изостава с 29,5 секунди, а трети е Петер Солберг с 36,3 секунди след победителя.

Четвъртото място заема Себастиен Ожие, а пети завършва Мико Хирвонен с Ford Focus WRC. Първите четири позиции са заети от автомобили Citroën, което превръща българския кръг и в знаков резултат за френския производител.

Домакинството през 2010 г. остава най-високото международно организационно постижение в историята на автомобилния спорт в България. За първи път страната е част от официалния календар на Световния рали шампионат.

След световното рали - успехите продължават

През 2012 г. България отново привлича международно внимание. Рали „Сливен“ влиза в календара на Intercontinental Rally Challenge (IRC), престижен международен шампионат, в който участват силни европейски екипажи.

Състезанието завършва с впечатляващ български успех. Димитър Илиев и Янаки Янакиев печелят с Škoda Fabia S2000. Втори остават Петър Гьошев и Димитър Спасов, а трети са Крум Дончев и Петър Йорданов. Български екипажи заемат и трите места на почетната стълбичка.

Състезателният му път продължава десетилетия, като колекцията му надхвърля 600 купи. Негова дългогодишна навигаторка е съпругата му Елена Апостолова, с която поставят началото на бургаското „Рали за жени 8 март“. През следващите години той продължава семейната състезателна традиция заедно с дъщеря си Павлина. През 2016 г. двамата печелят клас RC3 на рали „България“ с Honda Civic и завършват седми в генералното класиране сред 33 екипажа. Дори през 2023 г. Стоян Апостолов продължава да се състезава и заедно с Павлина заема четвърто място в клас Е1 на рали „България“ със Subaru Impreza. Неговата кариера обхваща над половин век и свързва поколения български автомобилни състезатели.

Жива легенда: Запознайте се с най-старшия автомобилен състезател в България - бургазлията Стоян Апостолов

През следващите години се появяват и други успешни състезатели. През 2018 г. Мирослав Ангелов и Недялко Сивов печелят рали „България“ с Škoda Fabia R5 и завоюват националната рали титла.

Междувременно традициите се поддържат и от пистовите шампионати. В Бургас автомобилният спорт също има своя история. В продължение на години градът посреща пилоти от цялата страна на „Писта Бургас“, организирана със съдействието на местните автомобилни клубове и Общината.

През септември 2012 г. се провежда десетото юбилейно издание на „Писта Бургас“. Сред големите имена в надпреварата са Илия Царски и Бончо Дунев. Организацията на подобни състезания изисква временно затваряне на пътни участъци, подготовка на трасето и осигуряване на безопасността на зрителите.

Титаните Царски и Дунев в гръмовен сблъсък на Писта Бургас 2012

През 2014 г. бургаското състезание отново привлича пилоти в класовете „Спорт“, „Туринг“ и „Макси“. Трасето е с дължина 2210 метра, а участниците трябва да изминат 17 обиколки, или общо 37,57 километра.

Бургас има и свои успешни състезатели. През 2016 г. Пламен Камбуров от клуб „Вромос“ защитава титлата си в серия „Макси“ с Mitsubishi Lancer Evolution IX след победа на писта „Дракон“, известна и от състезателните публикации като „Диамо“.

Именно тези местни успехи показват, че българският автомобилен спорт не се изчерпва с големите международни ралита. Той има история и в регионалните шампионати, където клубовете подготвят пилоти и поддържат състезателната дейност.

2020-2026 г. - организационната криза и спорът за лиценза

След дългогодишната състезателна история автомобилният спорт в България се сблъсква с проблем, който засяга неговото институционално управление. През последните години спорът за лицензирането на спортните федерации и правото да организират официални състезания се превръща в едно от най-сериозните препятствия пред националните шампионати.

В центъра на правните процедури попадат Българската федерация по автомобилен спорт и Автомобилната федерация на България. Споровете за спортния лиценз водят до административни производства, съдебни дела и несигурност около организацията на официалните състезания.

На 15 януари 2025 г. Министерството на младежта и спорта издава заповед № РД-10-2, с която отнема безсрочния спортен лиценз на БФАС. Сред основанията, посочени в административната процедура, са въпроси около декларирана спортна база и изпълнението на законовите изисквания.

Федерацията оспорва заповедта по съдебен ред. На 8 юли 2025 г. Административният съд София-град отхвърля жалбата ѝ, но спорът продължава пред Върховния административен съд.

Решаващият обрат настъпва на 11 май 2026 г. С окончателно решение № 5045 по административно дело № 10487/2025 г. Върховният административен съд отменя решението на първата инстанция и самата заповед на министъра за отнемането на лиценза.

Съдебният акт е окончателен. Така отпада административният акт, с който БФАС е загубила лиценза си през януари 2025 г. През септември 2026 г. федерацията отново е отразена като лицензирана организация в регистъра на Министерството на младежта и спорта.

Това решение е съществено за бъдещето на автомобилния спорт, защото възстановява правното положение на федерацията по конкретния спор за отнетия лиценз. То не означава автоматично, че всички национални състезания са възстановени или че организационните спорове в спорта са окончателно преодолени.

Ето защо на Бургас е нужна автомобилна писта

2026-2027 г. - нова перспектива пред автомобилните състезания

След съдебното решение от май 2026 г. започва нов етап за Българската федерация по автомобилен спорт. Завръщането ѝ в регистъра на лицензираните спортни федерации създава предпоставки за възстановяване на организационната дейност, подготовката на национални шампионати и бъдещото развитие на клубовете.

Един от конкретните примери е инициативата в Бургас. Автомобилен спортен клуб „Вромос-Рейсинг“ предлага организирането на „Рали Никулден 2026“ на 6 декември в района на Индустриална зона-Юг.

Организаторите очакват около 5000 зрители и са поискали финансова подкрепа от 3000 евро от Община Бургас. Сред предвидените разходи са охрана, медицинско обезпечаване, пожарна безопасност, съдии, измерване на времената и предпазни съоръжения.

Предложението предстои да получи необходимите разрешения и подкрепа. Затова към момента състезанието все още не представлява потвърдено проведено събитие, а конкретна инициатива за възстановяване на местната автомобилна традиция.

Възможността за по-активен състезателен календар през 2027 г. също е свързана с решенията на федерационните органи, клубовете и организаторите. Няма основание отсега да се твърди, че всички шампионати ще се завърнат в предишния си вид или че за 2027 г. вече е гарантиран пълен национален календар.

Историческата равносметка показва значението на сегашния момент. България е преминала от първите големи надпревари с Булгаррено и Москвич до участие в европейските шампионати, силни поколения състезатели и домакинство на Световния рали шампионат. В тази история присъстват имената на Илия Чубриков, Стоян Колев, Ясен Попов, Димитър Илиев, Крум Дончев и редица други пилоти.

След окончателната отмяна на заповедта за отнемане на лиценза на БФАС през 2026 г. автомобилният спорт в България има възможност да започне нов организационен етап. Дали той ще се превърне в действително възраждане през сезоните 2026 и 2027 г., ще покажат утвърдените състезателни календари, реално проведените надпревари и участието на клубовете. Ако планираното „Рали Никулден“ се състои, Бургас ще добави своя нова страница към историята на спорта, чиито най-големи постижения остават част от българската автомобилна памет.

Никола Цолов пред решаващ избор в Red Bull: Трима пилоти се борят за две места във Формула 1

А най-новата страница в историята на българския автомобилен спорт е свързана с Формула 1 и възхода на Никола Цолов. Роденият през 2006 г. в София пилот започва кариерата си в картинга, а през 2022 г. печели шампионската титла в испанската Формула 4 с 13 победи от 21 състезания. През 2025 г. става вицешампион във Формула 3, а през сезон 2026 се състезава във Формула 2 с Campos Racing като част от програмата за млади пилоти на Red Bull. Българинът записва шест победи през сезона, включително исторически дубъл на „Силвърстоун“. През август 2026 г. Цолов прави и първия си тест с болид от Формула 1 на легендарната писта „Имола“ в Италия. Зад волана на автомобил на Racing Bulls той изминава 143 обиколки и над 700 километра. Представянето му го приближава до голямата цел - да стане първият български пилот, стартирал в състезание от световния шампионат на Формула 1. Към октомври 2026 г. участието му през сезон 2027 все още не е потвърдено, но Цолов вече е достигнал най-високото ниво в историята на българското участие в шампионатите с едноместни болиди.

Исторически и документални източници:

История на рали „България“ - създаване, международно развитие и промени през десетилетията

Исторически архив на рали „Сливен“ - състезания, победители и автомобили

Международен рали архив - официално класиране на рали „България“ 2010

Върховен административен съд - окончателно решение № 5045 от 11 май 2026 г. за отнетия лиценз на БФАС