37 години след последния разстрел в България: По света екзекутират хиляди, дори за наркотици Копирай

Ключови думи: смъртно наказание, последен разстрел в България, екзекуции, Amnesty International, съдебни грешки

На 4 ноември 1989 г., само шест дни преди падането на Тодор Живков от власт, в България е изпълнена последната смъртна присъда. Осъденият е разстрелян, а с това приключва една от най-тежките страници в историята на българското правосъдие. Близо 37 години по-късно смъртното наказание е забранено у нас, но в други части на света екзекуциите продължават. През 2025 г. са документирани най-малко 2707 изпълнени смъртни присъди в 17 държави, показва годишният доклад на Amnesty International.

Това е най-високият регистриран от организацията брой от 1981 г. насам и увеличение със 78% спрямо предходната година. Реалният мащаб остава неизвестен, тъй като Китай не публикува официална статистика, а според правозащитниците там ежегодно се извършват хиляди екзекуции.

Най-много потвърдени смъртни присъди през 2025 г. са изпълнени в Иран - най-малко 2159. Саудитска Арабия отчита поне 356 екзекуции, а Съединените щати - 47. Данните показват рязко увеличение на прилагането на най-тежкото наказание в държави, които продължават да го разглеждат като част от наказателната си система.

Особено тревожна е статистиката за престъпленията, свързани с наркотични вещества. Най-малко 1257 души са екзекутирани за подобни деяния през 2025 г. От тях 998 са в Иран, 240 в Саудитска Арабия и 15 в Сингапур. Международните стандарти за правата на човека ограничават допустимото прилагане на смъртното наказание до най-тежките престъпления, включващи умишлено убийство.

Начините за изпълнение на присъдите също се различават. В Иран, Япония и Сингапур се прилага обесване. Разстрелът остава допустим в Беларус, Китай и Сомалия. В САЩ се прилагат смъртоносни инжекции, а в отделни щати са разрешени електрическият стол, разстрелът и екзекуцията чрез азотна хипоксия. Саудитска Арабия продължава да прилага обезглавяване.

Зад статистиката стои и рискът от съдебна грешка. Японецът Ивао Хакамада прекарва близо половин век в очакване на изпълнението на смъртната си присъда. Арестуван през 1966 г. и осъден две години по-късно за убийството на четирима души, той е освободен през 2014 г., а през септември 2024 г. е окончателно оправдан. Японският съд приема, че доказателства по делото са били фалшифицирани.

Подобна е съдбата на американеца Рики Джаксън, осъден на смърт през 1975 г. на 18-годишна възраст. Присъдата му впоследствие е заменена с доживотен затвор, а през 2014 г. той излиза на свобода, след като основният свидетел оттегля показанията си. Джаксън прекарва близо 39 години зад решетките за престъпление, за което обвиненията срещу него са свалени.

Според Death Penalty Information Center до септември 2026 г. в САЩ са регистрирани 203 случая на хора, освободени от смъртни присъди след установяване на неправомерно осъждане. Научно изследване, цитирано от организацията, оценява дела на погрешно осъдените на смърт на най-малко 4,1%. Това е статистическа оценка, а не доказан брой невинни.

В Европа Беларус остава единствената държава, която запазва и прилага смъртното наказание, макар през 2025 г. там да не са регистрирани екзекуции. Присъдите се изпълняват чрез разстрел, а близките на осъдените невинаги получават предварително известие. Телата не се предават на семействата и местата на погребение остават неизвестни.

България прекратява изпълнението на смъртни присъди с мораториум, наложен на 20 юли 1990 г. На 10 декември 1998 г. Народното събрание приема окончателната отмяна на смъртното наказание, което е заменено с доживотен затвор без замяна. Според данни, цитирани от Amnesty International, между 1951 и 1989 г. у нас са екзекутирани 915 души, като 14 от присъдите са изпълнени през последната година.

През януари 1999 г. с указ на вицепрезидента смъртните присъди на 19 затворници, останали неизпълнени след мораториума, са заменени с доживотен затвор без замяна.

За разлика от обикновения доживотен затвор, при който е предвидена съдебна процедура за замяна на наказанието след определен срок, доживотният затвор без замяна не предоставя такава възможност. Запазва се конституционният институт на помилването.

Към края на 2025 г. общо 113 държави са премахнали смъртното наказание изцяло от законодателството си, а 145 са се отказали от него по закон или на практика. В същото време над 25 500 души по света продължават да се намират под смъртна присъда, според данните на Amnesty International.