Трябва ли да има мюсюлмани в Българската армия, МВР и тайните служби

Автор: Велизар Енчев, в. Десант


Случаят с поругания паметник на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово повдига естествения въпрос – българска армия ли имаме или разбеснял се башибозук?
Докато Анкара подстрекава българските мюсюлмани, масовото навлизане на малцинствата във въоръжените сили е опасно
България е демократична държава, уважаваща правата и свободите на своите граждани. В нея всеки може да прави всичко, което не е забранено със закон. А и да е забранено, съдебната система е снизходителна към провинилите се, особено ако са от малцинствата. И при социализма, и при капитализма т.нар. малцинства са привилегирована категория. Преди имаха университетски квоти, сега са с полицейски имунитет, решат ли да приватизират металния инвентар по опустошените от цигански набези села.
Наскоро депутатът от ДПС Ахмед Башев поиска в армията, полицията и тайните служби да влязат хора от малцинствата, но малцина обърнаха внимание на това искане, изречено с ултимативен тон на предизборен митинг.
Говорейки в Смолян за българския етнически модел, Лютви Местан също се оплака, че малцинствата не са представени на високи нива в МВР, армията, съда, прокуратурата, ДАНС и специалните служби.
"Една истинска демокрация не може да има забранени територии за българските граждани заради техния етнорелигиозен произход", каза Местан и така свали картите си.
Казаното от Местан и Башев е в реда на нещата, но само ако ставаше дума за американската армия, където цветнокожите имат правата на белите, или поне така изглежда. Докато белите са 65 процента, черните или афроамериканците в щатската армия са близо 13 процента. Самият президент е афроамериканец, което само преди половин век би звучало като ерес.
Всяко сравнение между САЩ и България не би трябвало да пропуска най-важното -

"господарят на света" не граничи със съсед, чувствително превъзхождащ го и в територия

, и в население, докато България е в сянката на могъща по територия и население държава, държала ни 500 години в робство, а днес застрашително възраждаща имперското си самочувствие с доктрината на неоосманизма.
Не искам да кажа, че в армията, полицията и тайните служби не трябва да служат хора, изповядващи исляма. Въпросът е доколко тези хора се чувстват като неразделна част от българската нация и коя държава смятат за своя родина  - България или Турция?  Ще задам и обратния въпрос: има ли българи християни в турската армия и тайните служби на Ердоган? Въпросът е повече от абсурден, поради което и отговорът е излишен.
Защо се спирам на тази тема? Защото на 8 декември

в Карлово се случи нещо, което може да взриви етническия мир не само в армията ни, но и в държавата.

Първото съобщение на Военно-окръжната прокуратура в Пловдив гласеше, че трима кадрови войници с турски имена и един цивилен на армейска служба извършили непристойни действия и нарушили обществения ред с две деяния - уринирали върху паметника на братя Евлоги и Христо Георгиеви и нанесли побой на Ивайло Пръмов, опитал се да предотврати поругаването на паметника.
Според прокуратурата деянието им се отличава с изключителен цинизъм и дързост и представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Още повече, че след като пребили Пръмов, те го обиждали, наричайки го "гяур".
Именно това обръщение към жертвата на побоя взриви общественото мнение, защото нормалните хора се запитаха: армия или развилнял се башибозук е войската ни, щом пияни войници поругават паметта на български възрожденци и наричат гяури християните?
Понеже съдебната ни система не е от работещите на бързи обороти, досъдебното производство по случая още тече. Тези дни двама от четиримата военнослужещи, участвали в оскверняването на паметника, напуснаха армията, останалите са наказани с последно предупреждение за уволнение.
По ирония на съдбата, един от тях - Рафет Сакатов, бе избран да положи венци в памет на загиналите войници в иракския град Кербала. Оправдавайки се за този странен избор, генерал Шивиков посочи, че това не е чест, а изпълняване на нареждане.
А сега да погледнем мястото на инцидента. Престъпното деяние стана в града, където Главно мюфтийство е повдигнало два съдебни иска - за собствеността на отдавна превърнатата в паметник на културата Куршум джамия в центъра на Карлово и за парцел пак в сърцето на града.
Тези претенции са безпочвени от юридическа, морална и историческа гледна точка и водят до трайно влошаване на етническите и верските отношения не само в Карлово, но и в цялата страна.
Амбицията на мюфтиите да имат втора действаща джамия в родния град на Васил Левски, където живеят само 80 мюсюлмански семейства, е дръзка провокация, демонстрираща етническо и верско надмощие.

И ето го печалният резултат от агресията на Главно мюфтийство -

войници с турски имена оскверняват монумента на братя Евлоги и Христо Георгиеви, пребиват български младеж, дръзнал да ги спре, и го наричат гяур.
Опасно е да се правят сравнения с взривената от етнорелигиозни конфликти Югославия, но карловският случай ме провокира. В навечерието на гражданската война в СФРЮ, когато сръбско-албанската конфронтация в Косово бе нажежена до червено, 1988 година бе окървавена от албански войник. В казармата на сръбския град Парачин албански младеж на редовна военна служба в югославската армия разстреля от упор 25 войници. Жертвите бяха сърби, хървати и словенци, до един християни. Така започна разпадът на могъщата дотогава югоармия, а с нея и на държавата.
Трябва ли и българската армия да бъде поразена от трагедия като тази в Парачин, за да разберем, че на Балканите няма и не може да има многонационални армии. След векове на робство и тотална доминация на исляма над християнството, раните не зарастват бързо. А добавя ли амбициите на Анкара за нова Османска империя и териториалните претенции на премиера Ердоган, косовизацията на България май е неизбежна.
Опонентите ми ще възразят, че федерална Югославия бе многонационална държава, докато по конституция България е еднонационална, следователно подобни аналогии са неуместни. Погледнете обаче т.нар. смесени райони - Родопите и Лудогорието, за да се убедите, че ситуацията там отдавна е извън контрола на държавата и косовизацията е на всяка крачка.
И нека Местан ни спести нелепи твърдения - като това, че не може да има забранени територии за малцинствата. Може и още как! Да не би да си вярва, че Националната разузнавателна служба ще изпрати в посолството ни в Анкара офицер на дипломатическо прикритие с турско име?
Ако сме реалисти и приемем трезво надвисващите етнически проблеми, ще оценим случилото се в Карлово като подарък на съдбата, който ни отваря очите.
Разсъждаваме ли държавнически, ще си направим този извод: докато глобално ислямът се радикализира, а локално Турция подстрекава българските мюсюлмани, масовото навлизане на малцинствата в армията, полицията и тайните служби е опасно и трябва да се предотврати.
Иначе ни чака съдбата на покойна Югославия.
Който подценява горчивите уроци на балканската история, той рискува да остане в нея само като спомен.