Благодарим ви, че помагате на 3-месечната Миленка да оцелее през зимата

Благодарение на вас, драги читатели, Донка не може да сдържи радостта си, че ще има бебешко мляко и памперси за седмици наред, а Милен от днес е нает на работа на строеж в центъра на Бургас

Ключови думи: донка маринова, общинско жилище, страхова невроза, милен райков, дъщеря милена

Тема в развитие

След апела на Флагман: Бебенцето Милена, което расте в мазе, започна да се храни и наддава Благодарим ви, че помагате на 3-месечната Миленка да оцелее през зимата Донка и Милен: Заедно ще се справим, не ни вземайте детенцето!

Бургазлийката Донка: Може да живея в мизерия, но няма да дам бебето си на социалните. Помогнете ми!

виж още

скрий

02 Декември 2013, Понеделник, 14:23 ч.

Автор: Женя ГАЙТАНДЖИЕВА снимка Авторът

След нашата публикация се обадиха десетки развълнувани от съдбата на Донка, Милен и малката им дъщеричка, очакваме и съдействието на институциите

Видях Донка Иванчева за първи път миналата седмица рано една сутрин. Жената държеше 3-месечното си бебе на улица „Конт Андрованти”, зад сградата на Общината. Пеленачето бе облечено в памучни ританки и памучна блузка, повито в тънко одеяло. Духаше много студен вятър, а бебето беше без шапка. Това ме потресе. Скарах й се. Как може така да разхожда това бебе без шапка в този кучешки студ. Тя взе да плаче и ми каза „ Не знам какво да правя, искат да ми го вземат”. Не разбирах нищо от брътвежите й, освен че няма пари, чака някаква пенсия и не е яла от три дена. Само й казах да ме чака на следващия ден на същото място и по същото време. През този ден събрах малко стари бебешки дрешки от приятелки, купих едно бебешко космонавтче, пакет памперси и кутия сухо мляко „Фризолак”. В сряда около 8.30 часа Донка ме чакаше. Извадих на улицата първо дрешките, наблюдавах реакциите й. Малко съм скептична, признавам си. Тя се усмихна на дрехите, зарадва се на дебелото подплатено космонавтче. Когато изкарах кутията „Фризолак”, избухна в истеричен плач. Точно това ме разчувства. Казах си, ще направя всичко възможно да й помогна, независимо каква е. Покани ме в тях. Не искаше пари. Виждате от снимките в какви условия живее. Била съм на няколко репортажа в циганското гето в ж.к. „Меден рудник”, влизала в доста хралупи там. Повярвайте ми, в по-добри условия живеят.

Когато публикувах статията в събота се появиха много разнородни мнения за тези хора, както очаквах негативните дойдоха почти веднага. Милен бил крадец, Донка – луда. Жената говори много смислено, има крайно адекватни реакции. Иска шанс да отгледа това дете, нищо повече. Много е лесно, загърнати в дебелите си палта и шалове, да лепим етикети на аутсайдерите ни в обществото. Пет дена обаче пред очите ми стои бебенцето, бяло хубаво дете, спокойно, нищо не искащо. Милен има криминално досие, като всеки сирак в Бургас.

Крал е за да оцелее, бил се е, не го и крие. Какво от това, да ги заплюем и забравим, както всички останали ли?! О събота насам се обадиха много хора от Бургас, Пловдив, Благоевград и една жена от Великобритания. Флагман.бг им благодари сърдечно. Много ще изпратят сухо мляко, памперси в сградата на ОД на МВР на бургаския бул. „Христо Ботев” в пресцентъра при Цветелина Рандева.

Жената от Великобритания иска да преведе пари на Милен и Донка. Говорих с Донка, на първо време със събраните средства ще им наемем евтина, но нормална квартира с една стая, мислим да я предплатим за няколко месеца, за да изкарат зимата на топло. Обади се и известен бургаски строител. Засега ще запазим името му в тайна. Милен е нает от днес на работа на един строеж в центъра. Придружих го на първия му работен ден. Вали много, но нека да му върви по вода.

В категории: Лична драма