Войната между КТБ и кръга "Капитал" - част 2

Автор: Велизар ЕНЧЕВ, в-к "Десант"

Войната между Корпоративна търговска банка и кръга „Капитал“ разкри аферите на Плевнелиев и офшорните апетити на Делян Пеевски. Когато крадците в една опропастена държава взаимно си вадят очите, народът има шанс да прогледне за горчивите истини. Вече месец бушува публичната война между Корпоративна търговска банка на Цветан Василев и кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, от която ползите са повече от вредите. Благодарение на изнасяните компромати, някои подкрепени с автентични документи,

най-после видяхме истината за финансовите афери на президента Плевнелиев.

Впрочем, благодарение на тези афери той е първият български президент с официално декларирано имотно състояние и банкови активи за над 10 милиона лева. Хубавото на тази война е, че и другата воюваща страна разкри картите си. В тях видяхме, че депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева имат слонски апетит не само за медийни империи, но и за офшорки.

Като благороден капиталист, милеещ за благото на страната си, босът на претъпканата с пари на държавни фирми Корпоративна търговска банка се загрижи и за свободата на словото. Щото първа грижа на капитала е свободното слово, независимите медии и неподкупните журналисти. "Аз мисля, че има прекалено много свобода на словото. Бих казал, че има "слободия" на словото“, обяви собственикът на КТБ Цветан Василев пред германското правителствено радио „Дойче веле“.

Като почтен бизнесмен, за когото лъжата е чужда, а истината - свята, Василев отрече всякаква връзка с медийната групировка на Делян Пеевски и Ирена Кръстева. "Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на Нова българска мeдийна група. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК "Родина" – издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия "Цариградско шосе" в София. Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект - в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК "Родина", казва Василев.

Нямаме основание да подозираме в нечестни помисли банкера, обгрижващ с безкористна любов стотиците милиони на държавата. Защото крупните бизнесмени са по презумпция честни, а критиците им - безчестни неудачници. Как да не му повярваш, че парите на държавните фирми в неговата банка не са използвани за финансиране на медиите на Пеевски и Кръстева? По думите му подобни твърдения са една от най-разпространяваните лъжи на кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев.

Понеже е патриот, банкерът е национално отговорна личност, за която държавният интерес е над всичко. И от дъното на туптящото му за Родината сърце изригна тази изповед: "Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал, независимо че не членувам в нито една организация на работодателите. Смятам, че голяма част от тях са представители по-скоро на компрадорския, а не на националния предприемачески капитал..."

Колко трогателно! Какви съкровени истини споделя честният частник, благодарение на когото държавните милиони в личната му банка се множат и умножават в геометрична прогресия. Като във всяка война и в тази няма и минута примирие. След като империята на Василев главоломно увеличава банковите си активи, получава мултиплекси на килограм, владее касичките БТК и „Виваком“, с две думи – богатее безмерно, конкуренцията не може да мълчи.

На 14 септември 2013 г. изоставащата в надпреварата за държавната баница групировка „Капитал“

отговори на Василев - във виенския вестник „Дер Щандарт“, под зашеметяващото заглавие „България е фасадна демокрация”. Ето ответният удар на Иво Прокопиев: „Все по-често в София може да чуете, че "Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България"...С избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС изведнъж всички грозни и уродливи сраствания на бизнес интерес, медии, правосъдие в политиката придобиха конкретно и видимо измерение...“

Четеш тези откровения и се питаш дали Ал Капоне е давал подобни интервюта, преди да го тикнат в затвора за неплатени данъци? Дали във времената на сухия режим стрелящите се мафиотски кланове в Чикаго са имали авторски рубрики в „Ню Йорк таймс“, за да полемизират върху ползите и вредите от нелегалната продажба на алкохол? Това, което през 20-те години на 20 век в Америка е невъзможно,  през 2013-а в България е не само възможно, но и законно. Така настигнахме янките и даже ги задминахме.

Ако узаконеното беззаконие има име, то ще е Закон за офшорките. Засега е само законопроект, но щом вносители са депутатите Делян Пеевски и Йордан Цонев, гласуването му е гарантирано. ДПС не е само електорално ремарке на БСП. Ордата на Доган е и вещ законотворец, бдящ за народните пари и преследващ офшорните измамници. Законопроектът „Пеевски-Цонев“, който трябва да влезе в сила на 30 юни 2014 г., забранява на офшорни фирми да притежават банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, печатни и електронни медии, футболни клубове.

И още нещо - офшорки няма да получават концесии за полезни изкопаеми, мобилни оператори, данъчни складове, хазарт, търговия с ток и оръжие. Ограниченията ще се разпростират и върху участие в обществени поръчки, държавна или общинска приватизация, конкурси за сметосъбиране. Дотук добре, даже прекалено добре. Почтеният човек се чуди дали пък истинските автори на закона не са антиглобалисти, наели Делян Пеевски и Йордан Цонев за свои лобисти в Народното събрание.

Казват, че надеждата умира последна.

Офшорната умря още в петия абзац на депесарското творение, където четем, че „Законопроектът обхваща само бъдещо учредяване, придобиване или участие в конкурси.“ На практика законопроектът узаконява сегашните офшорки и не позволява навлизане на нова конкуренция, застрашаваща задграничните филиали на БСП, ДПС и „Атака“. Колко практично, нали?

Ако коментирахме с езика на уличните дилъри, ще звучи така: досега нагушилите се от офшорки в Кипър и други екзотични дестинации ще продължат да богатеят, кандидат-лапачите – ще духат супата. За неразбралите уточнявам: съществуващите офшорки на Сейшелските острови например ще продължат да препират парите си, и то законно. Но поискаш ли офшорка сега - късно е чадо, по новия закон мандалото хлопна.

Без справедливи закони държавата е мизерна територия, а обитаващият я народ – примитивно племе. Но при две условия – да са добри и да се спазват от всички. В цивилизования свят

законите не са врата в полето

и никой не мисли, че не се отнасят до него. Дори и милионерите. Нашият президент милионер е артист, но без талант. Нему са чужди и подкупващата усмивка на Софиянски, и мрачната физиономия на Командира. И единият, и другият се отмиха в политическото небитие, но с пълни джобове и без присъди. Талантът им стигна дотук.

Плевнелиев има нюх за пари, но няма харизмата на симпатичния шмекер Остап Бендер. Изкуството да мамиш  е творение на дявола, ала да си обичан от измамените –  е дар Божи. Съзрели пороците на Плевнелиев, телевизиите на Делян Пеевски и Ирена Кръстева удариха фронтално душманите на Цветан Василев. Репортерката Моника Гаджанова начаса се озова на полуостров Халкидики и откри резиденцията на президента.

Отдавна се любуваме на грандиозния палат на Егейско море, но едва сега узнахме как и с какви пари е платен. Взираме се в страницата от изскочилия нотариален акт и четем: къщата струва 700 000 евро и е „платена в брой“ от купувача Росен Асенов Плевнелиев... Тези, които никога не са държали в ръцете си 7000 лева накуп, с право се терзаят: дали тези 700 000 евро не са пренесени в куфарче през българо-гръцката граница, дали не са преведени от офшорната му фирма в Кипър, за да се избегнат данъците и най-вече контролът за произхода на парите?

Слушаме голата президентска клетва, че покупката станала по банков път, но не виждаме бордерото за банковия превод. И се чудим истински ли са тези слова: „Посочил съм имота в данъчната си декларация още през 2007 година, посочил съм приходите си, платил съм данъците си, декларирал съм го пред Сметната палата. Това, което в момента се тиражира, са абсолютни лъжи. Планирам да защитя правата си по правилата на правовата държава, т.е. в съда...“

В тази отвратителна сага няма добри и лоши. Тук всички са лоши. Лошите са от единия бряг на живота, на другия е електоратът, тъпо вярващ, че следващите крадци ще са по-добри от предишните.

Това е прокобата на България: негодниците винаги управляват, почтените са обречени да им служат.