Войните на милионерите за парите на народа

Автор: Велизар ЕНЧЕВ, в. Десант


Тези дни банкерът с държавните пари, както наричат собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, даде интервю, в което отрече, че се занимава с политика, но направи признанието, че е критичен към правителството на Борисов, а  на кабинета "Орешарски" трябва да се даде възможност да разгърне програмата си.

Четеш тези откровения и се питаш: Това ли е същият банкер, чиято банка доскоро държеше парите на държавните дружества? Това ли е същият аполитичен човек, който е дългогодишен бизнес партньор с депутата от ДПС Делян Пеевски, който пък заедно с майка си Ирена Кръстева държи огърлица от телевизии, вестници и сайтове, обслужващи всяка власт

Както сполучливо отбеляза медиен критик на Цветан Василев,  собственикът на Корпоративна търговска банка умее да прави свои пари от чуждите и особено от държавните. Само за няколко години, не без помощ от държавата, той успя да развие бизнес за стотици милиони и натрупа 600 милиона лева лично богатство.

Дори бърза справка в системата ДАКСИ свързва неговото име с компаниите "Виктория", "Бромак", "Фина С", ТЦ-ИМЕ, "Мел финанс", "КВ-Реал", "Тръст Василеви" и още десетки подобни. Активите им и оборотът, минаващ през тях, са за стотици милиони левове. За чистата печалба -съдете сами.

Много от свързаните с Василев фирми се захранват с държавни пари от обществените поръчки. Особено показателен е случаят със застрахователната компания "Виктория".

След 2006 г. тя спечели от държавата поръчки за над 43 млн. лв., като само мини "Мини Марица изток" имат 13 договора с "Виктория". През 2010 г. "Виктория" получава обществена поръчка за застраховане имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2" - четиригодишен договор за 27 млн. лева.

В началото на 2009 г., малко преди тройното правителство на БСП, ДПС и НДСВ да падне от власт, компанията сключи солиден договор със Спортния тотализатор.

Същият държавен тотализатор, откъдето тръгва зашеметяващата бизнес кариера на Ирена Кръстева, направила я собственик на две ефирни телевизии и на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и десетки регионални издания.

Проучваме ли връзките и зависимостите между Цветан Василев и ДПС, да не пропуснем и това - когато Делян Пеевски бе зам.-министър в оглавяваното от Емел Етем Министерство на извънредните ситуации, “Виктория” се сдоби с 16 договора от това министерство.

По логиката на едрия капитал, медийната империя на Кръстева и Пеевски, зад които наднича финансовата сянка на Цветан Василев, подкрепя всяко правителство и громи всяка опозиция.

Когато опозицията поеме властта, империята сменя курса - започва да громи бившите управляващи и величае настоящите господари. Заради държавните пари, естествено. За какво друго?

За да сме актуални, ще припомним, че цифровизацията на телевизионния ефир с т.нар. мултиплекси тръгва на 1 септември. На практика разпространението на цифровия сигнал се държи от фирми на Цветан Василев, спечелили конкурсите при управлението на Тройната коалиция.

Случайно или не, в момента работят мрежите на три мултиплекса с капацитет над 24 програми, всичките на фирми, свързани с Цветан Василев. Но в България няма нищо случайно, когато става дума за усвояване на европари, които удобно се прикриват с евродирективите, които пък били задължителни за нас.

Изобщо чуете ли да се говори за задължителни европрограми, които трябва сляпо да изпълняваме, да знаете едно -  става дума за милиони евро, усвоявани не от народа, а от честни частници – като банкера Цветан Василев.

За да се уверим в непоклатимото самочувствие на Василев, подхранвано с държавни милиони, да видим какво казва нашият герой в интервю за австрийския "Дер Щандарт":

- Има упорити слухове, че Вашата банка е трезор за огромна част от публичните средства. Как ще коментирате това?

- Първо, има огромна разлика между термина „държавни пари“ и парите на държавните предприятия. Твърденията за предполагаема концентрация на депозити на държавни предприятия в КТБ идват отново от кръга „Капитал“ и се отнасят до парите на фирми в енергийния сектор. Има стотици държавни компании, които работят в други сектори, и по-голямата част от тях не са клиенти на КТБ. Нашата банка е специализирана в сферите на енергетиката и инфраструктурата. Занимаваме се с това от 12 години. В този сектор в момента преобладават държавните компании. Ние работим с тях, отпускаме им кредити, даваме заеми дори на техните служители.

- Истина ли е, че когато се провеждат обществени поръчки в стратегически за държавата сектори, Вие почти винаги печелите? Как става това?

- Финансовата криза донесе на КТБ повече възможности, в сравнение със ситуацията на други банки. Ако участваме в някой конкурс, ние просто правим най-доброто предложение. Аз просто съм обвиняван за всичко, което правя. Например за покупката на мобилния оператор Vivacom, който е сред лидерите на пазара. Миналата година собствениците на Vivacom избраха една от моите фирми, съвместно с VTB Capital, защото направихме най – изгодната оферта. Трябва да имате предвид, че приватизацията на Vivacom, бившата БТК, през 2004 г. бе осъществена на смешно ниска цена с посредничеството на „Булброкърс Консултинг“ – една от фирмите на Иво Прокопиев.

Василев спомена кръга "Капитал" и Иво Прокопиев и така стигаме до войната между два клана, воюващи за депозитите на държавните фирми, за обществените поръчки, за европейските фондове, за цифровизацията на ефира, за частните пенсионни фондове и за всичко, което те прави мултимилионер.

Битката е между Корпоративна търговска банка на Цветан Василев и бизнес кръга "Капитал" на Иво Прокопиев - две групировки, родени от приватизираното народно имущество и обсебените държавни пари.

Колкото и да е отблъскваща, уродливата българска демокрация има и добра страна - както в джунглата, така и тук един хищник изтребва друг хищник, един олигарх вади мръсните афери на друг олигарх.

На война като на война, казали древните, но не уточнили, че бизнес войните също са кървави и жертвите им са милиони. В нашия случай жертви могат да се окажат българските пенсионери.

Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" е превърнала бизнеса си в спомагателна каса за Иво Прокопиев. В последните три години задлъжнелият олигарх е успял да усвои чрез обръча от свои фирми близо 100 млн. лв. от парите, предвидени за втора пенсия на осигуряващите се. Това разкри разследване на агенция БГНЕС, което взриви общественото мнение.

Според разследващите журналисти, Прокопиев е получил средствата с различни инвестиционни трикове – емитиране на огромни емисии облигации, последвани от прехвърляне на задължения в кухи компании, залагане на акции срещу финансиране и др. Само неколкократните намеси на Комисията за финансов надзор успели да стопират пълното източване на "Доверие". Според експерти, щедрото финансиране през "Доверие" и отчасти "Алианц" е един от малкото останали варианти на Прокопиев да крепи разпадащата се от теглото на огромни дългове глинена империя. Заради своята свръхзадлъжнялост основната компания на Прокопиев - "Алфа финанс холдинг", няма никакви шансове за кредитно финансиране през банки. Затова  в последните години, използвайки влиянието си в "Доверие" и "Алианц", той посегна към осигуровките за втора пенсия във фондовете на двете компании.

Посягайки към парите на "Доверие", Прокопиев е в тотален конфликт на интереси, защото той е и акционер в пенсионната компания. Справка в акционерната книга на "Доверие" показва, че сред собствениците е и дружеството "Грийн Ейкърс", зад което стои "АМ Рисърч", което пък е еднолична собственост на "Алфа финанс холдинг". Тоест  "Доверие" финансира своя собственик.

За да не лъсват схемите, по които се възползва от пенсионните пари, Прокопиев използва и стандартното за него прикритие на офшорните фирми...

Разровим ли блатото на грабежа, нещата стават непоносими за възприемане. И всеки се пита: Затова ли бе революционната промяна на 10 ноември 1989-а? За да се обогатят хора като Цветан Василев, Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Иво Прокопиев? За да се съсипе и разпродаде народно имущество за милиарди левове? За да имаме два милиона гладуващи пенсионери и един милион млади емигранти?

Да разчитаме на социална справедливост в антисоциално общество и да вярваме в притчата за добрия господар е утопия. Но да се борим срещу социалния гнет на назначените червени капиталисти, това е жестока реалност, от която не можем да избягаме. Освен ако не сме се примирили със съдбата си и сме вдигнали бялото знаме.

Изборът е изцяло наш.