Любовницата на убития бизнесмен Стоянов оттегли иска си за 600 хил. лв.
Красивата Мария Милкова, приятелка на убития собственик на фирма „Гранити” Стоян Стоянов, оттегли гражданския си иск за 600 хил. лв. срещу обвиняемите по делото. Това стана ясно на първото за годината съдебно заседание срещу килърите на бизнесмена. Милкова е депозирала молба в Бургаски окръжен съд /БОС/ в края на миналата година, с която желае да бъде заличена като страна в съдебния процес. Тя твърди, че върху решението й не е оказван натиск, пише Е-Бургас.
Няколко месеца след убийството на Стоянов през 2008 г. Мария роди дъщеря от него - Стеяна. Манекенката е екссъпруга на Тодор Стамов - Малкотърновския, в миналото гравитиращ около наркобандата на Димитър Желязков-Очите. От него пък 36-годишната красавица има две дъщери.
Днес пред съда се изправи и Жельо Демирев, съкилийник на Манол Хаджиев, сочен за физическия убиец на Стоян Стоянов.
Процесът ще продължи и утре с разпит на свидетели. След последното заседание през октомври делото тръгна в друга посока. Килърът Недялко Димитров – Момата тотално се отметна от първоначалните си показания, в които подробно разказваше как Стоян Петров му поръчал да убие Манол Хаджиев и Златомир Калайджиев. Пред съдия Захарин Захариев през октомври Момата заяви, че е казал така, защото искал да натопи Стоян Петров.
На делото ще трябва да се гледа и искането за промяна на мярка на задържания Стоян Колев. Варненецът вече четири години лежи в затвора, а в това време съдът на няколко пъти връщаше обвинителния акт на прокуратурата.
Казусът влезе в съда още през май 2011 г. и от тогава бе връщан 4 пъти обратно в прокуратурата. Председател на съдебния състав бе Събчо Събев, който си направи отвод по искане на прокуратурата. На негово място застана Захарин Захариев.
На съд са общо петима обвиняеми – бившият варненски съдия Галин Костов, бившият шеф на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов, който в момента е обявен за издирване, Нено Стоянов, Стоян Колев и Стоян Петров.
Депутат от „Прогресивна България“ отхвърли съмненията за загуба на доверие
Гюров обърна резултата в Пловдив
Йотова с убедителна преднина и в Русенско
Гюров губи и Варна, но с едва 2 процента
Исторически обрат в Бразилия! Лула да Силва победи сина на Болсонаро и спечели четвърти мандат
Димитровден е! Свети Димитър носи зимата
Без големи опашки при предаването на изборните протоколи
Времето днес: Мъгла и дъжд! Студен фронт нахлува, в Бургас до 19 градуса
Йотова пред Гюров с едва 2,7 пункта при обработени 84,57% от протоколите на СИК
Дневен хороскоп за 26 октомври: Пълнолуние в Телец, скрити страхове излизат наяве
Радостин Василев отсече за балотажа: Или гласувате за Гюров, или си стойте вкъщи!
Лукс за 4,5 млрд. евро акостира в Монако: 118 суперяхти събраха погледите на богаташите
25/10/2026, Неделя 21:30
0
Копие до:
ВСС – Висш Съдебен Съвет, Инспекторат
Копие до:
Вр. и. д. Гл. Прокурор на Р България
Г-н Бойко Найденов
Копие до:
адв. Иван Томов от ВАК
М О Л Б А
От Стоян Илиев Колев ЕГН 72….
Адрес: гр. Варна ж.к. Владиславово бл.226 вх. 3 ет. 2 ап. 58
Понастоящем находящ се в Затвора Бургас, подсъдим по НОХД № 823/2012 г. по описа на БОС
Задържан на 07/07/2009 г.
Относно:промяна на МНО „задържане под стража” в по-лека – парична гаранция или подписка
Уважаеми Г-н Председател,
Моля да разпоредите на осн. Чл. 270 от НПК насрочване на дело за промяна на мярката ми за неотклонение, която в момента е най-тежката такава, в по-лека на следните основания:
1. Невинен съм, не съм извършил престъпленията, в които съм обвинен и нямам никаква съпричастност към тях, което се потвърждава не само от липсата на доказателства в подкрепа на обвинението, а точно обратното – в кориците на делото са налични такива, доказващи моята невинност.
2. Задържан съм на основание „косвени доказателства”, което е недопустимо според законите на Република България, конкретно скалъпени от полицията и прокуратурата.
3. Това, че съм лежал в затвора, не е основание за задържането ми, тъй като друга причина няма, това е единствената.
4. Преклузивният двугодишен срок за задържане без даване ход на делото ми беше отдавна изтекъл към момента на „даване ход на делото” ми, което меко казано е блудство със закона от страна на властите, отнели свободата ми. Във връзка с промяна на МНО „задържане под стража” на другите двама обвиняеми по делото съдът се обоснова, че срокът им от 2 год. и 6 мес. на единия и 2 год. и 9 мес. на другия за задържане, е прекалено дълъг, а на последната ми молба за промяна на МНО, за моя срок от 3 години и 3 месеца Уважаемият съд се произнесе, че бил разумен. Към настоящия момент този срок е вече 3 години и 7 месеца. Според тези определения излиза, че 2 г. и 6 мес. е по-дълъг срок от 3 год. и 3 мес. В противен случай се касае за двоен страндарт при отсъждане на един и същ казус.
5. Изтича вече четвърта година от незаконното ми задържане.
6. През цялото това време от момента на ареста ми лежа в Бургаския затвор при възможно най-тежкия режим – специален – като осъдените на доживотни присъди, че дори и по-зле от тях, тъй като някои от килиите им имат тоалетна, за разлика от нашите. Същите условия като на най-тежко наказаните – запечатка, като на вече осъдени. За сведение през всичките тези години от задържането ми аз нямам нито едно провинение, но съм длъжен да преживявам някак си невероятната мизерия и унижения. Което естествено се отразява на физическото ми и психическо здравословно състояние, бих казал пагубно и фатално с необратими последици.
7. Условията в Бургаския затвор не отговарят на минималните европейски изисквания, задължителни за България, като страна членка на ЕС или според ратифицираните от нас международни конвенции за правата на човека, за неизпълнението на които България подлежи на финансови и други санкции.
8. Условията в БЗ са нечовешки. Доказателство за това са многобройните осъдителни присъди на България в Международния съд по правата на човека в Страсбург специално за условията именно в този затвор.
9. Отношението на медицинския персонал, надзирателите и администрацията на затвора към мен е унизително и накърнява човешкото ми достойнство – отказ от лечение, липса на елементарно възпитание, отказ от свиждане с децата ми, 3 на брой, родени 5 дни преди задържането ми.
10. Като затворник съм заложник на нечии интереси, чиито представител са представителите на обвинението, които вместо да търсят или по-точно арестуват истинските извършители на това престъпление, са се хванали за мен, като удавник за сламка. Не случайно казвам това, тъй като смятам, че много добре ги знаят кои са по простата причина, че работят заедно във връзка със замитане на следи и прехвърляне на вина на невинни. До това заключение освен нас, стигнаха вече и децата. Моля почитаемият независим съд да не става с действията си техен съучастник. Относно удавника и сламката за мен действията им към мен са напълно обясними, тъй като като вариантът за дело за отвличане и убийство, но без задържан (в случай на моето освобождаване), е повече от смехотворен и равен на пълен разгром на обвинителния им акт.
11. Здравословното ми състояние вследствие престоя ми в затвора е критично и застрашава живота ми. От две години съм хипертоник и кръвното ми налягане стига на моменти границите 200/120 – установено в МБАЛ Бургас.
12. Преди около 1 година получих животозастрашаващото заболяване „гръдна жаба” или стенокардия – установено в МБАЛ Бургас, от което нощем се събуждам от задушаване и постоянно потене. Възможно е да имам проблем и с белите дробове, но не съм изследван.
13. Преди около година и 10 месеца в МБАЛ Бургас след остри болки в слабините, които и сега продължават, след съответния преглед бе установено, че имам херния.
14. Имам спешна нужда от операция на хернията, която е животоспасяваща. Според преглеждащия ме лекар всеки момент при леко натоварване бих могъл да получа преплитане на червата, след което следва летален край – при не вземане на спешни мерки чрез операция.
15. Според преглеждащия ме лекар стенокардията изисква строга диета, тъй като в противен случай е възможно и съвсем реално да последва фатален за мен край.
16. В условията на затвора в Бургас е невъзможно да бъде спазвана дори и подобна диета. Доскоро в лавката имаше само кафе, цигари, тоалетни принадлежности и вафли, а хранителните пратки са пълни с абсурдни ограничения.
17. Според преглеждащия ме лекар хипертонията изисква лечение /поддръжка/ с различни видове медикаменти, както и строга диета, като тук особено акцентирам на последното, т. е. на диетата.
18. Имам заболяване на черния дроб и жлъчката – това беше установено от няколко прегледа в МБАЛ Бургас преди около 2 години и 4 месеца. Лечението според лекаря изисква строга диета и медикаменти. Тук проблемът е отново диетата, а и с медикаментите също.
19. Имам много често остро главоболие, което, както и болките от хернията, поддържам само с болкоуспокояващи, към които се пристрастявам и ми действат все по-слабо. /Вместо да бъдат лекувани – първопричината за главоболието ми да се търси, операция на хернията ми/. Липсата на това лечение причинява постоянно мъчение, а болките са равносилни за мен на изтезание. „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание” (ЕКЗПЧ, чл. 3). „…”изтезание” означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо и психическо страдание или болка на дадено лице” (Конвенция против изтезанията и форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, чл. 1). Припомням задължителния за изпълнение характер на тези конвенции за България.
20. Поради болките в слабините и главоболието не мога да спя. По тази причина страдам от безсъние, което е допълнително мъчение за мен.
21. Тъй като имам някакъв проблем в стомаха, вследствие на това получавам постоянни чревни разстройства. Това за мен е истинско мъчение и изтезание, тъй като администрацията на затвора в Бургас ни предоставя една кофа за мен и моя съкилийник, в която съм принуден да удовлетворявам естествените си нужди пред съкилийника ми в килия 170/320 см. Също и по малка нужда ходя много често заради простатата ми и хернията. Това за мен е унижение и грубо потъпкване на човешкото ми достойнство. Целта на моите мъчители, унижаващи и изтезаващи ме, е само една – да склоня да свидетелствам неистини в полза на така скалъпеното обвинение срещу обещание за свобода или свобода. Доказателства за това са няколкото посещения на БОП-аджии тук в затвора с конкретни оферти, придружени и със заплахи за семейството ми – че ако не приема офертите им, ще изчезне семейството ми.
22. Развих клаустрофобия от тясното помещение – килия с размери 170/320 см, което се отразява много зле на психическото ми състояние.
23. Имам проблем с простатата, установен от лекар уролог в МБАЛ Бургас във връзка с болки ниско долу в таза, по същото време, когато ми беше открита и хернията. Изисквало се, според лекаря, специално лечение, невъзможно в условията на затвора, където пък ми казаха, че нямали възможност да ми бъде направено такова изследване и лечение и не ми го разрешиха. Ако не предприема мерки, следва, според уролога, усложнение в бъдеще.
24. Тук в затвора получих и прогресивна загуба на зрението ми. Към момента на ареста имах перфектно зрение. Вследствие денонощното луминисцентно осветление в момента имам нужда от около 2 диоптъра за четене.
25. В затвора получих и в момента имам много сериозни проблеми със зъбите. През месец Март 2010 г. зъболекарят на затвора ми извади един кътен зъб, което ми създаде огромен проблем, от който едва не загубих живота си – получих подуване и посиняване на лицевата част, след което и заразяване и 82% отравяне на кръвта, установено и документирано в Стоматологичната клиника в Бургас. Това наложи около 2 месеца след вадене на първия зъб спешна намеса под пълна упойка на лицево-челюстен хирург – цепене на горната ми челюст от двете страни, на синусите, както и на бузите. Това натравяне наложи наложи ваденето и на още два кътни зъба от другата страна.
През цялото това време от ваденето на зъба до относителното стабилизиране на здравословното ми състояние – около 3 месеца, бях подложен на невероятни мъчения, изразяващи се в непоносими болки. Принудително бях подложен на тримесечен глад, тъй като ми бе невъзможно да се храня. Дори кисело мляко не ми разрешаваха да получавам на свиждане, въпреки многократните ми молби за това. Единствената храна, която приемах със сламка, бе сухата супа от лавката. За 3 месеца от 112 кг станах 73. Загубих от отношението на затворническата админисртация към моето здравословно състояние 39 кг, което с чиста съвест мога да нарека опит за убийство. В подкрепа на това твърдение ще добавя, че ме оставиха в килията сам да си бия инжекции на определен час с някакъв антибиотик, без да ме питат мога ли или не. Наложи се да мога за да оцелея. По някаква случайност оцелях. Получих страхова невроза, страх от реално предстоящата ми смърт, което чувство е неописуемо ужасно и се отрази зле на психиката ми.
Интервенцията от лицево – челюстния хирург ми бе извършена в стоматологична клиника по зъбна хирургия в центъра на Бургас, когато вече бях в предсмъртно състояние, напълно безпомощно. Бях полужив. Тази операция платих по принуда, не по собствено желание, чрез жена ми, 800 лв, от които 300 за анестезиолог, понеже исках да живея. В противен случай нямаше да има операция, въпреки, че според ЗИНЗС съм задължително здравно осигурен от държавата от деня на задържането си. Освен това отпреди ареста ми се осигурявам здравно от 15 години. Ако нямах тези пари, сега нямаше да съм жив.
След този ад аз не мога да преодолея психологическата бариера да отида отново на зъболекар, който е един за затвора, а нямам право на външен, с което продължавам да търпя допълнително страдание и мъчения, породени от болните ми зъби.
Ще допълня само, че дежурният офицер Ивайло Иванов (Даскала), който по Великденските празници по спешност ме закара на зъбен хирург да ми сцепи челюстта и предпише инжекции, когато бях вече в безпомощно състояние, е наказан за тази си хуманна постъпка, за това че не ме е оставил да умра, а ми е спасил живота. Тогава също платих чрез жена ми 180 лв за инжекциите, естествено не по собствено желание, а по принуда и чрез изнудване, като залогът отново бе моя живот.
26. Затворът в Бургас не полага абсолютно никакви грижи за моето лечение. Преглеждащите ме лекари ми предписаха необходимите за лечението ми лекарства, но от стационара в затвора отказаха да ми ги снабдят, тъй като трябвало сам да си ги закупувам, без да ме питат дали имам такава възможност.
27. Нечовешко отношение към мен в Бургаския затвор – въпреки многократните устни и писмени молби, не получавам никакво лечение.
28. В условията на Бургаския затвор вследствие задържането ми нямам никакви приходи и финансова възможност за закупуване на каквито и да е лекарства във връзка със здравословното ми състояние, тъй като ми провалиха бизнеса.
29. Съществува реална опасност да ме уморят с бездействието, безхаберието си и отказа от лечение – тук здравето и човешкия живот нямат абсолютно никаква стойност. Нещо като при Сталинизма в Съветска Русия е.
30. Желая лично да се погрижа за собственото си здраве, тъй като възнамерявам поне още няколко години да поживея, затова имам спешна нужда от свобода, като лично ще предприема необходимите за това мерки. Ще се погрижа сам за себе, доколкото това е възможно, за възстановяване на здравословното ми състояние, каквото беше към момента на ареста ми на 07/07/2009 г.
31. Моля, с цел да докажа влошеното си здравословно състояние, което се явява основание за промяна на МНО ”задържане под стража” съгласно чл. 270 ал. 1 от НПК, да бъдат назначени съответните съдебно-медицински експертизи, на следните специалисти: коремен хирург, сърдечно съдов лекар, кардиолог, уролог, зъболекар, очен лекар, пулмолог и специалист по вътрешни болести. Това мое желание е с оглед да не остана голословен в твърденията си, че наистина съм с много влошено здравословно състояние.
Моля за Вашето разбиране в това отношение, защото това ще се отрази не само на мен, но и на всички следващи съдебни актове, които иначе в противен случай ще бъдат абсолютно уязвими, съгласно ЕКЗЗПЧ.
Предварително благодаря за Вашето разбиране.
32. Високо ценя и уважавам СМЕ No 85/2012 на подписалите се под нея д-р Янков, началник ОСМ при МБАЛ Бургас и д-р Танева, кардиолог към МЦ „Св. Никола Чудотворец” гр. Бургас, но не съм съгласен с тяхното заключение, че в това състояние няма пречки да пребивавам в затвора в гр. Бургас с МНО „задържане под стража’. С оглед Хипократовта клетва, която са полагали, не мисля, че подобно заключение кореспондира с хуманността, а по-скоро с определени представители на полицията и прокуратурата. За Ваше сведение, само преди няколко часа днес следобед на 30.12. 2012 г. на карето тук в затвора в гр. Бургас внезапно почина едно момче на 29 години с подобни, много по-малки в сравнение с моите сърдечно – съдови проблеми. Причината – несериозното отношение на затворническата администрация към здравословния му проблем. Доколкото разбрах, дори са го приели като нещо съвсем естествено, а след 2 дни на 02.01.2013 г. му изтича присъдата.
33. Чрез своя адвокат Иван Томов подадох молба за извършване и на останалите СМЕ, но получих мълчалив отказ.
34. Наложително ми е да работя за да си осигурявам финансови средства за лечение и поддръжка на загубеното ми вследствие на незаконното ми задържане здраве. В противен случай съм обречен.
35. Желая да възстановя работата и бизнеса си, които вследствие ареста и задържането ми загубих. В противен случай ще трябва виновният да ми ги възстанови, но след водене на скъпи за държавата дела.
36. Вследствие този незаконен арест загубих майка си, за чието здраве аз се грижех, докато бях на свобода. Представителят на обвинението за мен определено има основна вина за нейната смърт. Бях лишен и от възможността да присъствам на погребението и.
37. Имам постоянен адрес и адресна регистрация.
38. Нямам намерение да се укривам, тъй като няма защо. Пред правосъдието съм чист и досега никога не съм се укривал и не съм бягал от отговорност.
39. В случай, че бъда освободен няма и не мога да преча на съдебното следствие, а напротив, ще съдействам за разкриване на обективната истина, което и в момента правя.
40. Нямам намерение да извършвам каквито и да е престъпления.
41. В закона няма член за превантивно задържане с цел да не бъде нарушен закона (който е решил и като задържан може да извърши престъпление).
42. Няма нови, а и каквито и да е доказателства в подкрепа на обвинението във времето на престоя ми в ареста, както и преди това. Т.е. арестът ми е абсолютно безсмислен, тъй като с нищо не е допринесъл за разкриване на обективната истина.
43. При промяна на МНО от „задържане под стража” в „домашен арест” ще е несправедливо с оглед моята невинност.
44. При МНО „домашен арест” /при евентуално такава промяна/ няма да имам възможност да работя, за да се лекувам.
45. При промяна на МНО в парична гаранция ще е несправедливо с оглед моята невинност, но в името на моето здраве, моя живот и моето семейство, ще взема пари на заем, за да платя гаранцията. /Ако все пак е по възможностите ми такъв заем/
46. Трите ми деца, тризнаци, от общо 4, които се родиха 6 дни преди ареста ми на 01/07/2009 г., не ме познават – за целия ми престой в затвора съм имал едно свиждане с тях – през месец май 2011 г., тъй като получавам постоянно отказ за свиждане от компетентните власти.
47. Вследствие задържането ми не мога да упражнявам /възпрепятстван съм/ родителските си права и задължения.
48. Поради същата причина не упражнявам и съпружеските си задължения.
49. В случай на насрочване на бъдещи съдебни заседания обещавам да получавам редовно призовките на посочения адрес и да се явявам на съд. заседания до приключване на делото, както и пълно съдействие.
50. Не желая да ощетявам повече държавата със завеждане на бъдещи искове срещу нея във връзка с удължаване престоя ми в затвора и с оглед всеобщата криза при еветуална осъдителна присъда за България в Страсбург за незаконно задържане, нечовешко отношение и условия в ОЗ Бургас.
51. Зачитане върховенството на закона и на човешките права и свободи.
52. Спазване Конституцията на Република България.
30.12.2012 г.
С уважение: Стоян Колев
Гр. Бургас – Затвора