Ще играя в Иран поне половин година, стресирах се, но плащат добре

Николай Николов

Ключови думи: Николай Николов, Карнобат, отбор, Иран, волейбол,

Тема в развитие

Забраниха на иранките да гледат карнобатлията Ники Николов Ще играя в Иран поне половин година, стресирах се, но плащат добре

Веднага след първата победа, Ники Николов бе гост на българския консул в Иран, където прекара три часа със семейството на консула ни и други официални български лица.

- Ники, какви са първите ти впечатления от Иран?

- Пристигнах на 28 септември 2012 г. в Иран. Със сигурност това е много интересна държава, понеже е тотално различна с нашата. Няма нищо общо с нас. Това е коренно различен начин на живот, коренно различни правила. И със сигурност това, което успях да видя досега като стил на живеене и като манталитет не ми допада изобщо. Обаче не са лоши хора, просто са различни.

Иначе екипът, с който работя в клуба, съотборниците, с които тренирам, са много добри момчета. Към нас, чужденците, се отнасят с уважение.В отбора сме двама- аз и разпределителят Жорди Генс. Знаех предварително, че престоят ми тук ще е тежък. Но няма как, това е нашата работа- да се настройваме спрямо обстановката. Договорът ми засега е за шест месеца.

- Политическата обстановка не е спокойна, това вас като спортисти притеснява ли ви?

- Засега няма нищо притеснително, ние си говорим на тази тема всеки ден с момчетата от отбора. Една от най- обсъжданите теми тук са намеренията на Щатите и останалия свят да наложат петролно ембарго на страната и да забранят износа на петрол. А това със сигурност ще е доста сериозен удар за тях. Доларът тук скача с всеки ден, което за иранците е много тежко, понеже обезценява техните пари и определено внася допълнителна тежест. За нас, чужденците, това не оказва кой знае какво влияние, понеже ние получаваме заплатите си в чужда валута. Така, че ние не усещаме трудности, но за местните хора, чиято валута е реали и тумани, е много тежко. Като изключим това, аз друго напрежение не съм усетил.

- Разкажи ни за града, в който живееш сега.

- Живея в един малък град близо до столицата Техеран. Варамин се намира на около 50 км. от Техеран. Интересното е, че старото име на града е Варна. Градът е известен с изработването на едни от най- красивите персийски килими, търсени и ценени по цял свят.

Тъжен е пейзажът на Варамин. Виждам една картина, която е по- тъжна от българската. Къщите и блоковете изглеждат като недовършени, все едно гледаш груб строеж. Не са измазани. Мръсни и порутени сгради има наоколо, затрупани и от пустинните бури, и от цялата мръсотия, която ги заобикаля. И е невероятно прашно. Най- общо казано- ситуацията е много по- страшна от българската.

- Какъв е пейзажът?

- Градът е разположен в равнинна местност, почвата е глинено- пясъчна, зеленина почти не се вижда. Близо до Техеран планината има същия цвят. Потискащо е, защото съм свикнал, когато съм в Карнобат и в София да гледам зеленина, дървета, свежест. Тук това не съществува. И е много горещо, около 30 градуса и нагоре през деня, а навън слънцето направо те изгаря...

- Какви са условията на живот, има ли удобства за спортистите?

- На фона на града, в който съм, условията са добри. Когато пристигнах в града, направо се стресирах, а аз съм корав човек. Настанен съм в апартамент самостоятелно, както и испанецът. Хранят ни постоянно. Нямаме проблеми.

- Разкажи малко повече за отбора си в Иран.

- Матин Варамин се казва отборът. Новосъздаден клуб е, за първа година ще участва в първенството. За две седмици успяхме да изиграем шест контролни мача, от които три бяха срещу два много силни отбора. Единият тим отсега го гласят в първата тройка, води се за лидер. А другият, с който играхме е миналогодишният шампион на Иран. Победихме ги и двата отбора категорично. И от това мога да си направя преценка, че нашият отбор е доста сериозен. Понеже разпитах някои момчета, включително и приятел, българин, който играе за иранското първенство също, той ми каза, че е запознат със ситуацията тук и ние имаме много качествени ирански състезатели. Като се прибавят двамата чужденци- испанецът Жорди и аз, отборът става доста солиден и ще направи един добър дебют. Това е и нашата цел, затова сме дошли тук. Общо 12 са отборите, които се състезават в Суперлигата през настоящия сезон.  Следващият кръг е на 24 октомври.

- Владееш английски и италиански, сега какъв език учиш в Иран?

- Езикът, който се говори тук се нарича фарси. Вижда ми се доста труден. Този език е местна разновидност на арабския. Едва ли половин година ще ми стигне да го науча, но поне по- прости фрази да знам, ще е добре. Интернационалната фраза, което всичкия знаят е „Селям алейкум”. Първото, което научих е Как си?- Хуби?; Добре съм е Хубам; Добро утро е Собх хабека, а Ходафес означава довиждане.

- Как протичат тренировките ти с Варамин?

- Треньорите и целият екип- мениджър, скаутмен, лекарски екип, са иранци. При нас е масажистът на националния им отбор, който е работил с аржентинеца Хулио Веласко, който за трите години, през които е треньор на националите на Иран, направи чудеса с тях. Тук волейболът не е като в Европа, различен е. Не може да се обясни с думи, трябва да се види. Като професионалист го усещам, за зрителите това е трудно да се забележи. Лека- полека стават нещата и в скоро време всичко ще бъде наред.

Ясно ни е на всички, че Иран не може да бъде на нивото на Европа. Аз играх два сезона в Италия и идвайки тук, ми беше пределно ясно, че тук нивото няма как да е като там.

Да, Хулио Веласко направи промени в националния им отбор, но за да промениш цяло първенство са ти нужни много повече години. Любопитно е да се знае, че на абсолютно всяка тренировка тук домакинът на отбора носи огромна кутия със сладкиши и плодове. Аз обичам да си похапвам сладичко и нали нямам проблеми с килограмите, ям с удоволствие по време на тренировките. Любимите ми сладки са на вкус като козунак, но малки, а другите, които много ми харесват са по- лъскави, сметанови, като малки пасти. От плодовете ядем най- вече банани, но имат и едни странни по форма праскови- изглеждат сплескани като елипсовидни гевречета.

- Свикваш ли с местната кухня?

-  За съжаление, в ислямския свят, най- популярното месо е агнешкото. А аз за 26 години не се научих да го ям. В началото имах проблеми, но вече ми носят месо, което харесвам. Сред този свят, в който съм в момента, преоткривам една нова България и не може да си представите колко много започвам да я обичам.

- Как поддържаш връзка с близките си?

- Чрез интернет, всяко свободно време. Тук всички знаят, че съм женен мъж. Понеже ако искам приятелката ми да дойде да ме види, трябва да сме семейство. Тук са строги моралните правила. Има интернет и през свободното си време ползвам скайп. Даже си говорихме с моята приятелка и аз я питам: „Представяш ли си ако се бяхме родили 20 години по- рано и аз съм тук, а ти в България? И не можем да се чуваме , не можем да поддържаме някакъв контакт. На теб в България щеше да ти е тежко, да ти липсвам, но все пак си в къщи. Аз си признавам, че щях да пукна на втория ден”. А сателитната телевизия, която гледам е италианска.

- Мислиш ли за удължаване на престоя ти във Варамин?

- Нищо не се знае. Почти във всеки един от клубните отбори на Иран има по един или двама чужденци. Всеки от тях търпи тези тежки условия на живот заради само едно нещо- финансовата гледна точка. В момента Иран е една от най- платежоспособните държави във волейбола. След Турция и Русия това е третата волейболна държава. Дават невероятни пари, които не съм си представял, че тази страна може да ги дава за спорт. Както се казва за шест месеца всеки ще стисне дупе като знае, че ще си оправи после живота за няколко години напред.

- Наскоро се писа, че България е волейболната работилница на света. Наши волейболисти играят както в най-елитните първенства в Европа и Азия. Едно е общото обаче между всичките ни легионери - навсякъде те са лидери на отборите си, а българският им волейболен произход е приет за благородно потекло. Колко е вярно това, според теб?

- След този въпрос целият настръхнах. Да, това е самата истина. Говорихме се точно тази сутрин с Жорди, че в България има страшно много волейболисти и имаме много българи, които играят на най- високо световно ниво и след тях една още по- голяма бройка, които играят на едно средно и над средно ниво световен волейбол. Така, че наистина можем да кажем, че България е волейболна работилница спрямо мащаба на страната ни. И наистина хората оценяват труда ни навън.

- Иранските медии пишат за теб, че тази година си най- титулуваният чужденец, който играе в тяхното първенство и проявяват голям интерес към теб.

- Така е с оглед на това, че играя в националния отбор на България, че бях на Олимпийски игри, че станах четвърти на олимпиада- те това визират. Което показва, че колко много оценяват нашия труд- труда на чужденците. Защото ние откакто сме се прибрали от олимпиадата, като изключим обикновените хора(защото националите правим всичко това за тях), не мога да кажа, че съм имал даже едно телефонно обаждане към мен от поне едно официално лице, което да каже: „Браво за това, което направихте”.

- Наближава краят на октомври 2012 г. Коя година е според Иранското летоброене?

- В Иран е 1391 г., тече седмият месец мехр от годината. Часовата разлика с България е половин час. Петъкът е нашата неделя. А Нова година се празнува в края на март. Първата победа на моя отбор Варамин бе на 26-ти мехр 1391 г.

- Какво би казал на сънародниците си в България?

- На всички българи ще кажа кратко и ясно: Обичайте си България, защото не може да си представите колко е хубава!