16-годишен помни събития още от тримесечна възраст, паметта му надминава тази на 99,9% от хората

Тестовете показват, че вниманието и работната му памет са в нормални граници, необичайна е способността му да извиква лични спомени

Ключови думи: HSAM, автобиографична памет, свръхпамет, KCL, човешка памет, спомени, мозък

16-годишно момче притежава изключително рядка способност да възстановява с голяма точност събития от собствения си живот, а резултатите от научните тестове поставят автобиографичната му памет над тази на 99,9% от населението. За да запазят самоличността му, изследователите го представят с инициалите KCL.

Случаят е определен като силно развита автобиографична памет, известна като HSAM. Смята се, че по-малко от 100 души притежават тази способност. При нея човек запазва необичайно точни и подробни спомени за преживени лично събития, без това задължително да означава по-добра памет във всяка друга област.

Момче, тествано на 13 години, се оказа най-младият човек със свръхпамет

Тийнейджърът привлякъл вниманието на учените през февруари 2025 г., когато се свързал с когнитивния изследовател Кристиан Баржиковски. Момчето разказало, че пази необичайно ранни спомени, включително от периода, когато е било едва на около три месеца през април 2009 г. Споделило и спомени от 2010 и 2011 г., които родителите му потвърдили пред изследователите.

Самият KCL описва началото на непрекъснатото си съзнателно автобиографично преживяване около тригодишна възраст. Той твърди, че може да възстанови подробно събития от приблизително половината дни, изминали от август 2022 г. насам.

Особено впечатление на учените прави начинът, по който тези спомени се появяват. Момчето не винаги полага съзнателно усилие да си припомни определен момент. Миризма, песен или конкретна фраза могат спонтанно да върнат детайлни картини от миналото му.

Защо не можем да помним всичко

Изследователите провели серия от дистанционни тестове, тъй като тийнейджърът живее далеч от екипа. Резултатите потвърдили, че той покрива критериите за HSAM и показва представяне, което го поставя над 99,9% от общото население при тестовете за автобиографична памет.

Това превъзходство не се пренася автоматично върху всички когнитивни способности. Вниманието, работната памет и изпълнителните функции на момчето остават в относително нормални граници. Родителите му също не съобщават за необичайно развитие, психиатрични проблеми или затруднения в образованието.

Учените подчертават, че хората с HSAM не трябва да се възприемат като хора със свръхпамет във всяка ситуация. При усвояването на ежедневна информация или запаметяването на числа те до голяма степен не се различават от останалите. Специфичната разлика е свързана със спомените за собствените им преживявания.

Как работи краткотрайната памет

При един от експериментите KCL наблюдавал поредица от модели на компютърен екран, а учените периодично го питали какво преминава през съзнанието му. Именно тогава била отчетена значително по-висока честота на неволеви автобиографични спомени спрямо данните за останалата част от населението.

Разликата се проявила конкретно при мислите за собственото му минало. Спонтанните мисли за бъдещето и общата честота на мисли, които нямат отношение към изпълняваната задача, останали в нормални граници.

Според учените рядката способност може да се обяснява не толкова с общо по-мощна памет, колкото с различния начин, по който личните спомени се извикват. Те насочват вниманието към повишена чувствителност към стимули, които отключват спомен, и по-нисък праг за достигане до автобиографична информация.