BepiColombo стига до Меркурий през ноември: Мисията може да даде ключ към произхода на Луната

Ключови думи: BepiColombo, Меркурий, Луна, Герайнт Джоунс, ESA

Една от най-сложните космически мисии до Меркурий е само на седмици от решаващия си момент и може да даде нови улики за това как се е родила Луната. Европейско-японската BepiColombo трябва да бъде прихваната от гравитацията на най-близката до Слънцето планета на 21 ноември 2026 г. След осемгодишно пътуване апаратът ще започне серия от маневри, които ще разположат два отделни орбитера около Меркурий. Сред въпросите, на които учените търсят отговор, е дали гигантски сблъсък в ранната Слънчева система е отнесъл голяма част от външните слоеве на планетата.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Меркурий се свива: Ново откритие разкрива тайните на най-близката планета до Слънцето

Именно тук се появява и по-смелата хипотеза за връзка с произхода на Луната. Някои изследователи допускат, че древният Меркурий може да е участвал в гигантски сблъсък със Земята или с телата, от които по-късно са се формирали вътрешните планети. Изхвърлен при подобна катастрофа материал би могъл да е попаднал в областта около младата Земя и да е участвал във формирането на нейния спътник. Това обаче не е водещата теория за появата на Луната - най-разпространеният научен модел предполага удар между прото-Земята и планетарно тяло с размерите на Марс, известно като Тея.

Необичайната структура на Меркурий е една от причините учените да разглеждат сценарии с древен катастрофален удар. Планетата притежава огромно метално ядро и сравнително тънка скалиста външна обвивка. Една от хипотезите е, че Меркурий първоначално е бил значително по-голям, но силен сблъсък е отстранил голяма част от неговата кора и мантия. BepiColombo ще картографира химичния и минералния състав на повърхността с много по-голяма точност и така ще даде възможност различните модели да бъдат сравнени с реални измервания.

„Някъде в далечното минало, преди 4,5 милиарда години, когато всички планети са се формирали от отломки около Слънцето, се смята, че Меркурий е започнал да се формира, образувала се е планета със среден размер, а след това друг голям планетоимал се е ударил в него, откъсвайки външната му кора.“, обясни проф. Герайнт Джоунс, главен учен за проекта BepiColombo на Европейската космическа агенция.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Стъклен дъжд и мирис на метал: Най-странните тайни на Космоса

Предишната мисия MESSENGER на НАСА вече установи необичайно високи количества летливи елементи на Меркурий, включително калий. Това усложни представата, че планетата просто се е образувала на сегашната си свръхгореща орбита и е загубила външните си слоеве от високите температури. Данните оставят отворени различни сценарии - включително образуване при други условия, последваща миграция и един или повече мощни сблъсъци. Новите измервания трябва да покажат кои от тези обяснения са съвместими със състава на планетата.

BepiColombo е съвместен проект на Европейската космическа агенция и японската JAXA. Мисията включва европейския Mercury Planetary Orbiter и японския Mercury Magnetospheric Orbiter, известен като Mio. Двата апарата ще влязат в орбита като общ комплекс на 21 ноември, а на 9 и 10 декември ще се разделят. Основната научна програма трябва да започне през април 2027 г., когато инструментите ще изследват повърхността, вътрешния