Търговците ще отчитат пред държавата всяка доставка на храни: ябълки, картофи и месо влизат в нов регистър

Нови правила предвиждат проследяване на основни хранителни стоки по веригата от производителя до търговеца

Ключови думи: Александър Пулев, хранителни стоки, регистър, цени, търговци

Всяко движение на редица основни хранителни продукти по веригата от производителя или вносителя до търговеца ще трябва да се проследява в електронен регистър, поддържан от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Проектът за наредба вече е публикуван за обществено обсъждане и предвижда подаване на информация за доставки, количества и определени ценови параметри. Сред стоките са месо, мляко, сирене, хляб, брашно, ориз, боб, олио, яйца, домати, картофи, зеле и ябълки. Проектът е публикуван от Министерството на икономиката.

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА: Хранителният бранш бие тревога за държавната справедлива цена

Новата система е предвидена в Закона за защита на конкуренцията и според Министерството на икономиката трябва да създаде единна информационна среда за проследяване на движението на продуктите и обмена на данни между държавните органи. Законът вече задължава определените бизнес оператори да подават електронна информация за веригата на доставки от първото пускане на стоката на пазара и последващата дистрибуция на едро. В регистъра ще постъпват данни, които трябва да съответстват на счетоводните, търговските, транспортните, складовите и други документи, придружаващи стоката. Целта според институциите е да се улесни анализът на пазара и ранното установяване на нелоялни практики и нарушения на конкуренцията.

За дистрибуторите задълженията включват информация за това от кого е получен продуктът, кога и къде е доставен, както и на кого впоследствие е продаден. При търговците на едро и при определени търговци на дребно ще се подават и данни за цените, фактурните стойности, отстъпките, разходите, надценките и ценовите намаления. За търговците на дребно с годишен оборот над 50 млн. евро проектът предвижда предоставяне на информация за ценовите нива на определени храни. Земеделските производители и по-малките крайни търговци под този праг не попадат в същия обхват на задължението.

ОЩЕ: Вицепремиерът чака хипермаркетите доброволно да намалят цените с 30%

Най-сериозният спор около проекта е свързан с административната тежест за бизнеса. В оценката на въздействието се посочва, че засегнати ще бъдат над 120 големи предприятия и близо 31 800 малки и средни предприятия. Според разчетите допълнителните разходи за бизнеса биха достигнали близо 60 млн. евро годишно, като оценката стъпва върху средно 120 подавания на година от един оператор. В документа е посочено още, че едно подаване би отнемало средно 17 часа при големите предприятия и около два часа при малките и средните.

Тези изчисления вече предизвикват въпроси от представители на търговския сектор. Аргументът им е, че броят на реалните доставки при част от фирмите е далеч по-висок от заложения в оценката среден брой докладвания. Така за компания с множество ежедневни доставки административната работа би могла да надхвърли значително посочените в предварителните разчети часове. Именно този спор ще бъде част от общественото обсъждане на проекта.

Министерството на икономиката защитава идеята с аргумента, че централизираното подаване на информация в перспектива би трябвало да намали дублирането на данни към различни институции. Законът предвижда регистърът да събира, обработва и съпоставя информация, включително чрез алгоритмични средства, за откриване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията и други рискове. Данните за ценовите нива няма да бъдат публични, а достъп до тях ще имат компетентните държавни органи в рамките на правомощията им.

Бизнесът вече е изразявал резерви към подобни системи. Българската стопанска камара и работодателските организации са приемали самата идея за проследимост на храните, но са настоявали тя да не води до прекомерна административна и финансова тежест. В становища по предходни проекти представителите на бизнеса са посочвали, че част от необходимата проследимост вече се осигурява чрез действащото европейско и национално законодателство, процедурите на Българската агенция по безопасност на храните и системите на НАП за определени стоки. БСК вече е настоявала за преразглеждане на подобен регулаторен подход.

Новият регистър е част от по-широката политика на кабинета за контрол върху цените на основните храни. Министерството на икономиката представя системата като инструмент за по-добра прозрачност по веригата и за откриване на нелоялни търговски практики. Същевременно остава въпросът как ще се съчетае новото задължение с вече съществуващите режими за отчетност и проследяване на движението на стоките. Проектът предстои да премине през обществено обсъждане, преди да бъде приет окончателният нормативен текст.