Хранителният бранш бие тревога: Държавната справедлива цена рискува да оскъпи храните

Ключови думи: Александър Пулев, цени на храните, справедлива стойност, хранителна индустрия, КЗП

Държавният модел за изчисляване на „справедлива стойност“ на основните храни рискува да постигне обратен резултат и да насочи част от цените нагоре, предупреждават национално представени организации от хранителната индустрия в становище до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев. Браншът атакува проекта с аргументи за неподходящи входни данни, спорни формули, неясен подбор на чужди пазари и прекалено силна намеса в конкурентното ценообразуване. Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията защитава различна позиция - показателят ще бъде индикативен и превишаването му няма само по себе си да води до санкция. Проектът остава в обществено обсъждане до 7 септември.

Методиката е създадена по Закона за защита на потребителите и първоначално обхваща 17 хранителни продукта, сред които хляб, брашно, ориз, боб, свинско и пилешко месо, кренвирши, мляко, сирене, яйца, олио, домати, краставици, картофи, ябълки и лимони. Режимът е насочен към търговци на дребно с годишен оборот над 25 млн. евро. За всеки продукт държавата планира да изчислява референтна стойност чрез два компонента - българска локална себестойност и европейски ценови паритет. Самият проект определя стойността като пазарно ориентиран ориентир за сравняване на цените, а не като административно фиксирана цена.

Вижте още във Флагман.бг: Радев на среща с бизнеса: Няма да се месим в определянето на цените

Още във формулата за двата компонента се открива техническо противоречие в публикувания проект. Текстът посочва, че крайната справедлива стойност се формира като „просто средноаритметично“ от локалната себестойност и европейския паритет, но непосредствено след това формулата ги събира, без да показва деление на две. Браншовите организации също говорят за сгрешени формули и настояват методът да бъде преработен преди окончателното му приемане. Подобно разминаване придобива особена тежест, когато изчислената стойност трябва да служи за публичен ориентир на потребители и контролни органи.

Първият голям спор е за данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Проектът стъпва върху ежедневните цени на едро на ДКСБТ и чрез допълнителен коригиращ фактор се опитва да достигне до предполагаема реална доставна или заводска цена. Производителите възразяват, че тържищните данни са агрегирани и не разграничават марка, качество, рецептура, произход и конкретна разфасовка. Според тях една обща стойност не описва коректно огромното разнообразие от продукти, които потребителят вижда на рафта.

Проблемът става още по-видим при хляба, свинското месо и кренвиршите. Според становището за тези три позиции липсват необходимите котировки в посочения от методиката източник, а при свинското значителна част от пазара работи чрез директни договори извън тържищната търговия. Браншът предлага вместо симулирани доставни стойности да се събират анонимизирани данни за реалните доставни цени на ограничен брой представителни продукти. Така според организациите ще се запази търговската тайна и ще се намали рискът изчислението да тръгне от неподходяща база.

Още във Флагман.бг: Храната изяжда почти една трета от доходите на българските семейства

Втората конфликтна точка е т.нар. първа ценова линия. Проектът предвижда сравнението да стъпва върху най-ниския ценови сегмент, с приоритет към собствените марки на големите търговски вериги, докато премиум и био продуктите се изключват. Всеки търговец трябва да посочи и „котвен продукт“ с конкретен баркод, който също трябва да бъде сред най-евтините в категорията. Производителите предупреждават, че така най-ниската цена се превръща в мерило за целия пазар, независимо от различията в суровини, качество, технологии и вложения в продукта.

Организациите предлагат друга логика - котвеният продукт да бъде този с най-голям дял в продажбите за съответната категория през определен предходен период. Според тях подобна база ще бъде по-представителна от най-евтиния наличен артикул и няма да създава системно предимство за частните марки на веригите. В становището се предупреждава и за натиск върху производители, които влагат повече средства в качество, стандарти, разработки, опаковки и изграждане на собствена марка. Това е позиция на хранителния сектор, а не установен от държавен орган ефект от бъдещото прилагане на методиката.

Особено остър е спорът около границата от 10% спрямо изчислената справедлива стойност. В проекта изрично пише, че нормалният диапазон е плюс или минус 10%, а над него се предвижда наблюдение, като превишаването само по себе си не представлява нарушение. Министерството потвърди след среща с бизнеса на 24 август, че методиката няма санкционен характер. Производителите виждат друг риск - според тях публичният праг би започнал да действа като неофициален ценови таван и би оказал натиск върху решенията на търговците, въпреки формалния му индикативен статут.

Вижте във Флагман.бг: КЗП затяга контрола, глобите за необосновани цени могат да стигнат милиони

Допълнителни въпроси поражда начинът, по който българският проект заимства показатели от Франция. Методиката се позовава на френската Обсерватория за формиране на цените и маржовете на хранителните продукти - OFPM, за да определи част от оперативните разходи. Официалното описание на френската институция показва, че тя анализира образуването на цените, разходите и маржовете по хранителната верига и предоставя информация на бизнеса и държавата. OFPM е аналитичен орган и не определя задължителни „справедливи цени“ или санкционни граници.

Хранителният сектор открива и счетоводен проблем при пренасянето на френските показатели в българската схема. Според становището данни, изчислени като марж спрямо оборота, се третират като надценка върху доставната цена, макар двете величини да имат различна икономическа база. Критика има и към заложения оперативен марж EBIT, взет от европейския секторен доклад на McKinsey и EuroCommerce и увеличен с един процентен пункт до посочените в проекта 3,8%. Браншът възразява, че общият резултат на търговско дружество не описва печалбата от всеки отделен пакет брашно, бутилка мляко или килограм месо.

Спорът продължава и при европейската половина на формулата. Проектът предвижда референтна група от четири страни от ЕС - една с високи доходи, една със средни доходи, една съседна и една с близък профил, след което цените се коригират според ДДС и индекса на ценовите равнища. В документа не са посочени конкретните държави, а хранителният бранш твърди, че при пробни сметки различният им подбор променя крайния резултат с над 10%. Производителите настояват сравненията да отчитат и дали дадена държава е голям производител или силно зависима от внос на конкретната храна.

Вижте още във Флагман.бг: Моркови от 1,39 лв. станаха 1,39 евро - сигнал за рязко поскъпване

Другото възражение е свързано с частните информационни източници. За част от европейските цени проектът предвижда специализирани бази за ритейл мониторинг, а в приложенията е посочена NielsenIQ, докато оперативният марж се свързва с доклад на McKinsey и EuroCommerce. Браншовите организации поставят въпроса как търговец ще провери и оспори резултат, ако няма достъп до всички първични данни зад изчислението. Според тях нормативен показател, който впоследствие участва в държавно наблюдение, трябва да стъпва върху проверима и проследима информация.

Най-сериозното икономическо предупреждение е свързано с риска самата публична референтна цена да се превърне в ориентир и за конкурентите. Организациите твърдят, че при техни тестови изчисления в отделни случаи получената „справедлива стойност“ е над текущата цена в магазина, което би дало на търговците видима по-висока отправна точка. Насоките на Европейската комисия за хоризонтално сътрудничество също отчитат, че силното увеличаване на прозрачността между конкуренти при определени пазарни структури създава риск за конкуренцията, макар ценовата прозрачност едновременно да носи ползи за потребителите. Дали конкретният български модел ще създаде такъв ефект не е установено и ще зависи от окончателните правила и начина на публикуване на информацията.

Правителството защитава проекта с аргумента, че целта е потребителят да разполага с разбираема база за сравнение след въвеждането на еврото и при засилена чувствителност към цените. На срещата от 24 август икономическото министерство заяви, че предложенията на бизнеса ще бъдат разгледани и че крайният модел трябва да стъпва върху надеждни данни, без да създава ненужна административна тежест. Българската стопанска камара излезе на 3 септември и със собствено становище, в което също отказва подкрепа за проекта в сегашния му вид. До приключването на обществената консултация документът остава проект и формулите, източниците на данни и правилата за наблюдение подлежат на промяна.