Последният ход на Борисов: Кои са реалните варианти на ГЕРБ за президент и кой остана в играта

Структурите в страната събират подписи за участие във вота, но Борисов изглежда има друга визия и няма да издигне кандидат

Ключови думи: Бойко Борисов, Димитър Николов, Росен Желязков, Томислав Дончев, Андрей Гюров

ГЕРБ влиза в решителните дни преди президентските избори без обявена кандидатска двойка, а след проверка на публичните изявления, вътрешнопартийните сигнали и имената, лансирани през последните месеци, реалните сценарии пред Бойко Борисов вече се свеждат до няколко ясно очертани посоки.

Вотът е на 25 октомври, ЦИК приема регистрациите на партии и коалиции до 17:00 часа на 9 септември, а кандидатските листи се регистрират до 22 септември. На 4 септември депутатите на ГЕРБ проведоха повече от тричасов разговор с Борисов, на който настояващите за собствена партийна двойка се сблъскаха с крилото, което се страхува от разцепване на център-десния вот. Към 5 септември официално решение няма, а според информация на Флагман.бг лидерът се очаква да обяви формулата за участие в неделя или понеделник.

Дилемата е по-дълбока от избора на едно име. Борисов вече публично призна силата на Илияна Йотова и предупреди, че без обединение вдясно тесните партийни кандидатури трудно ще я победят, а на Националното събрание на ГЕРБ обяви нетрадиционната си идея  - партията няма да участва само за присъствие и трябва да тръгне към изборите с претендент за първото място. В същото време голяма част от активистите не приемат идеята ГЕРБ да остане без собствен кандидат и да прехвърли тежестта си към човек, издигнат извън партията. Точно между тези две позиции се движи цялата стратегия на Борисов.

ГЕРБ остана без силен ход за „Дондуков“ 2: Борисов трябва да извади кандидат от нищото

Димитър Николов е първото име, от което трябва да започне всеки сериозен анализ. Не защото е бил споменат от коментатори, а защото самият Борисов нееднократно насочи прожекторите към него, подчертавайки, че ако го издигне ще спечели вота.

Кметът на Бургас има рядко за ГЕРБ съчетание от силна партийна идентичност, дълъг управленски опит и образ, който излиза извън твърдото ядро на формацията. Именно поради това Делян Добрев го постави на първо място сред своите фаворити пред Националното събрание на партията.

Проблемът е категоричната позиция на самия Николов. На 17 август той заяви, че е дал обет до 15 май 2027 г. да не се занимава с политика и насочи целия общински ресурс към подготовката на Евровизия в Бургас. Това е далеч по-твърд отказ от традиционното политическо „не съм обсъждал темата“ и превръща евентуалното му връщане в надпреварата в необходимост да наруши публично поет личен ангажимент. Ако Николов не промени собственото си решение, най-силно подсказваната от Борисов кандидатура отпада още преди официалната номинация.

Димитър Николов сложи край на спекулациите за президент: До 15 май политиката остава настрана

След Николов най-интересната фигура сред официално назованите от високопоставен човек в ГЕРБ е Росен Желязков. Делян Добрев го подреди на трето място в личната си класация, но от трите му предложения Желязков остава единственият, който не е направил публичен и недвусмислен отказ от президентската надпревара. Бившият премиер има зад гърба си председателството на Народното събрание, управление на няколко важни държавни структури и министерски постове, което му дава институционална биография, близка до профила на държавен глава. Слабата страна е същата, която Борисов сам идентифицира - Желязков е силно свързан с ГЕРБ и с последното управление на партията, затова привличането на избиратели, които не биха подкрепили формацията на парламентарен вот, би било по-трудно.

От чисто организационна гледна точка Желязков изглежда като един от най-лесните за задействане резервни варианти. Той е национално разпознаваем, не изисква дълъг период за представяне пред електората и има външнополитически и административен опит, който трудно би бил атакуван като недостатъчен за президентската институция. Срещу него стои въпросът дали подобна номинация изпълнява собственото изискване на Борисов за широк център-десен кандидат, а не за човек, който основно консолидира партийния вот. Към 5 септември няма публична информация Желязков да е получил или да е приел официално предложение.

Делян Добрев посочи тримата си фаворити, но постави Димитър Николов на първо място

Томислав Дончев би решил част от проблема с президентския профил, но сам се отдръпна от номинацията. Той е сред най-разпознаваемите лица на ГЕРБ, има дълъг опит в изпълнителната власт и европейската политика и говори в различен регистър от типичната партийна конфронтация, което би му дало по-естествено присъствие в кампания за „Дондуков“ 2. На 30 август Делян Добрев го постави втори след Николов, но Дончев благодари за предложението и го отхвърли с ироничната реплика, че се чувства „твърде млад за тази работа“. При липса на последваща промяна в позицията му това име трябва да бъде поставено сред отказалите, а не сред кандидатите, които вече чакат обаждане от Борисов.

Йорданка Фандъкова е по-различен резервен сценарий. „24 часа“ я върна в политическите сметки като фигура, към която Борисов би могъл отново да се обърне, след като още през 2016 г. името ѝ беше обсъждано за президентската надпревара. Бившият кмет на София носи висока разпознаваемост, дълъг управленски стаж и по-мек публичен образ от повечето партийни остриета, което съответства на търсенето на кандидат с шанс за втори тур. Няма официален сигнал от ГЕРБ или от самата Фандъкова, че през 2026 г. подобна номинация е в реална процедура, затова към този момент тя остава резервна медийно очертана опция, а не потвърден претендент.

Именно тук се появява сценарият, който Борисов описва от месеци - разпознаваем човек извън непосредственото партийно ядро, представен чрез инициативен комитет и подкрепен от по-широк център-десен спектър. ГЕРБ вече е играла тази карта през 2021 г. с проф. Анастас Герджиков, но резултатът не дава особен повод за носталгия - ректорът на Софийския университет получи 610 862 гласа на първия тур, което е най-слабото президентско представяне на ГЕРБ. Разликата през 2026 г. е, че Борисов открито поставя обединението като предварително условие, а не като допълнение след издигането на кандидат. Големият проблем е, че към 5 септември не се вижда ново непартийно име, около което подобно обединение вече да е изградено.

Спрегнаха доц. Ангел Кунчев за кандидат на ГЕРБ, той категорично отказа политическа кариера

Няколко подобни имена вече преминаха през публичното пространство и отпаднаха. Проф. Даниел Вълчев беше сред най-интересните граждански фигури, а председателят на СДС Илия Лазаров заяви през юли, че партията би обсъдила кандидатурата му, но на 3 август самият Вълчев обяви, че няма да участва в президентските избори. Доц. Ангел Кунчев също беше неофициално спряган като независима фигура с евентуална подкрепа от ГЕРБ, но пред Флагман.бг отрече и заяви, че не вижда пътя си в политиката. Името на управителя на БНБ Димитър Радев също се появи в медиите, но самият той съобщи, че този вариант няма да се реализира, без да има официална партийна номинация.

Бойко Борисов сам се извади от непосредствените сметки. На 20 август той отговори на въпрос за собствено участие с думите „Три пъти премиер на държавата е предостатъчно“, с което на практика отхвърли сценария лидерът на ГЕРБ лично да влезе в битката. Този вариант би осигурил максимална мобилизация на твърдия партиен електорат, но би превърнал президентския вот и в референдум за самия Борисов, което противоречи на тезата му за широк кандидат, способен да събира подкрепа отвъд ГЕРБ. При настоящите му публични позиции собствената кандидатура на Борисов стои извън реалистичния кръг.

Андрей Гюров тръгна към „Дондуков“ 2, а ГЕРБ се оказа пред най-трудния си избор

Най-необичайният сценарий изобщо не включва кандидат на ГЕРБ - подкрепа за Андрей Гюров и Георги Кандев. По последна инфолмация точно това е едната от двете обсъждани формули наред със собствена кандидатура, като аргументът е обща център-дясна подкрепа по линия на европейското политическо семейство на ЕНП. Логиката на привържениците на този ход е математическа - отделна силна кандидатура на ГЕРБ ще се състезава за сходен сегмент от гласовете с Гюров и би улеснила Илияна Йотова на първия тур. Владислав Горанов формулира същия риск като „братоубийствена война вдясно“, от която политическият дивидент няма да остане при нито един от двата конкуриращи се лагера.

Срещу този сценарий има сериозна вътрешна съпротива. Делян Добрев заяви публично, че избирателите на ГЕРБ няма да припознаят Гюров и настоя партията да изпрати собствен човек на терена, а според „24 часа“ подобна позиция е защитена и от част от парламентарната група на продължилата над три часа среща с Борисов. Самият Гюров усложнява формулата, защото заявява, че търси гласовете на гражданите от различни политически семейства, включително симпатизанти на ГЕРБ, но не води партийни сделки за подкрепа. Демократична България също заяви по-рано през август, че няма да договаря обща президентска кандидатура с ГЕРБ, така че евентуален ход на Борисов към Гюров би бил едностранна стратегическа подкрепа, а не предварително договорена обща партийна двойка.

Гюров търси гласове от ГЕРБ, но отказва партийни сделки за президентския вот

Има и трети организационен сценарий - ГЕРБ да се регистрира за изборите, но да отложи максимално решението за конкретната двойка. Именно затова започналото събиране на подписи по местните структури е важно - регистрацията до 9 септември запазва възможността партията да предложи свои кандидати до по-късния срок за кандидатските листи. Така Борисов печели още дни, в които да наблюдава старта на кампаниите на Йотова и Гюров, без предварително да затваря нито собствената, нито обединителната формула. Това съответства и на политическия му стил през предишни президентски кампании, когато решенията на ГЕРБ често идваха близо до крайния срок.

Пълно неучастие със собствен кандидат също стои на масата, но носи висока партийна цена. Политологът проф. Румяна Коларова оценява този сценарий като капан за ГЕРБ, защото според нея отсъствието на силен кандидат на партията почти сигурно изпраща Андрей Гюров на балотаж, а формацията на Борисов губи възможността да измери и мобилизира собствения си електорат. От другата страна Борисов сам пита какъв е смисълът от кандидат, който ще достигне втори тур само за да загуби, и предупреждава, че двубой ГЕРБ - ПП-ДБ ще остави Йотова извън основния огън на кампанията. Това обяснява защо решението не е чисто кадрово, а избор между партийна мобилизация и опит за консолидиране на по-широк вот.

Гюров и Кандев са силен тандем, но ще успеят ли без помощ от ГЕРБ

Позицията на СДС добавя още един елемент към сметката. Председателят Илия Лазаров заяви на 25 август по БНТ, че ако ГЕРБ издигне собствен кандидат за президент, СДС категорично ще го подкрепи и няма да предлага отделна двойка. Това гарантира на Борисов запазването на настоящата коалиционна рамка при партийна номинация, но не решава проблема с по-широкия вот, който ще е необходим на балотаж срещу Йотова. Историята също предупреждава ГЕРБ - Росен Плевнелиев спечели през 2011 г., Цецка Цачева загуби през 2016 г., а подкрепеният през 2021 г. независим проф. Анастас Герджиков не успя да превърне гражданския си профил в достатъчно широка политическа коалиция.

Ако всички публично обсъждани имена се подредят според състоянието им към 5 септември, картината вече е сравнително ясна. Димитър Николов притежава най-видимата лична подкрепа от Борисов, но е заявил категоричен отказ заради Евровизия; Томислав Дончев също отказа; Даниел Вълчев и Ангел Кунчев сами затвориха темата; Бойко Борисов се дистанцира от собствено участие; Йорданка Фандъкова остава непотвърдена резервна версия, а около Димитър Радев липсва развитие. Сред публично назованите партийни фигури Росен Желязков остава без категоричен отказ, докато неизвестна нова гражданска кандидатура и подкрепата за Андрей Гюров са двата сценария, които оставят пространство Борисов да изпълни собственото си условие за по-широко обединение.

Вижте и предишния анализ на Флагман.бг за кандидатите, между които ГЕРБ търсеше изход още в края на август

Часовникът вече работи срещу ГЕРБ. ЦИК е насрочила президентския вот за 25 октомври, партийната регистрация приключва на 9 септември, а по наша информация Борисов ще обяви начина на участие на формацията в неделя или понеделник. Местните структури вече събират необходимите подписи, което показва, че организационно ГЕРБ си оставя отворена вратата за собствена кандидатура, независимо от политическия спор около Гюров.